Автор: Анастасиос Цаварас
Източник: откъс от книгата “Спомени от стареца Порфирий”
Превод: Мартин Ганев
СТРАХЪТ Е ПРЕЧКА ПРИ БРАКА
Когато бях веднъж със стареца, някой от събратята му се обади по телефона и питаше защо до сега не може да си намери жена, за която да се ожени, предвид възръстта му от 45 години. Този събрат имаше чувството, че му бяха направили магия, като не споделяше със стареца това последното по телефона.
Тогава старецът му отговори:
– Аха! Слушай ме сега да ти кажа. Никой не ти е направил магия, както си мислиш ти. Проблемът е в теб.
– Какъв проблем имам, запита го този брат.
– Ето! Страхуваш се за брака, затова и не ти пасва никоя жена, която опознаваш.
Този брат продължи да настоява на своето.
– Кажи му, вече обръщайки се към мен, че не мога да говоря. Това му е проблемът.
Но как можеше да разбере онзи брат. Той продължаваше да настоява на своето.
СЕМЕЙНИТЕ ТРЕВОГИ И СВЕТОСТТА
За да поправи многото слабости, които имаше единият от братята, а както и слабостите на всеки един от нас, старецът взимаше за пример природата и живота, като му казваше:
– Трябва да знаеш, детето ми, че нищо не става по случайност. Във всичко има смисъл. Нищо не се случва, без да има причина. Нито една борова игличка не пада от борчето, ако Бог не е пожелал. Затова ти не трябва да се притесняваш за всичко, което се случва с теб. По този начин ние придобиваме святост. Ето, ти се притесняваш заради хората от твоя дом, като се измъчваш понякога с жена си, а понякога с децата си. Обаче това са нещата, които духовно те извисяват високо. Ако не бяха те, ти не би могъл да напреднеш изобщо. Бог ги е дал на теб. Но ще ми възразиш, продължи старецът, хубаво ли е страдаме поради нашите любими? Е, така е пожелал Бог. А ти, рече той на брата, ти си много чувствителен и от твоите притеснения те боли стомахът и коремът там долу, не е ли така?
– Да, старче, но лошо ли е, човек да бъде чувствителен, попита го онзи брат?
– Да, отговори му старецът, лошо е човек да бъде много чувствителен като теб, защото поради твоето притеснение възникват и различни телесни болести. Не знаеш ли също, че всичките душевни болести са демони?
– Не, отговори му онзи брат.
– Е, сега го научи от мен, завърши старецът.
РАЗВЕДЕНИ СЪПРУЖЕСКИ ДВОЙКИ СЕ СЪБИРАТ
Един ден, докато закарвах стареца до дома му, той ми разказа следната случка, която му се бе случила с един таксиметров шофьор.
“Моето момче, веднъж си хванах едно такси, за да се прибера. Когато се качих вътре, шофьорът беше пуснал радиото, по което вървяха някакви популярни песни, и аз му казах по вежлив начин:
– Моля те, тъй като на мен не ми харесват тези песни, дали би могъл да изключиш радиото?
– Да, отче, ще го изключа, отговори той.
Впоследствие го попитах:
– Как се казваш?
– Казвам се Василис, рече ми той.
– Абе, Василис, казах му аз, имаш ли деца, задавайки отново въпрос?
– Имам две, отвърна ми той.
– Абе, Василис, казах му, голямото дете прилича много на теб, знаеш ли?
– Да отче, прилича на мен, отвърна ми той, но ти откъде знаеш това?
– А къде са сега децата ти, питам аз.
– Те са на село, отче, със своята майка.
– А ти, живееш тук сам ли, отново попитах аз?
– Да, отвърна ми. Отче, аз съм разведен и живея тук, а тя живее с децата там.
– Ах бе, Василис, оставил си ги самички и не ходиш там да се видиш с тях?
– Отче, не става, рече ми той, защото мина доста време от тогава, а сега живеем така и аз не мога да отида там в този момент.
– Защо бе, попитах аз? Искаш ли да ти помогна да се срещнете, рекох аз?
– Как ще ми помогнеш ти, отче, запита той?
– Абе, какво те интересува. Кажи ми, че искаш и аз ще се погрижа за това.
– Добре, отвърна той, погрижи се?
И така, хванах го и го закарах до селото, където бяха жена му и децата. Веднага щом се доближихме до къщата, той ми каза:
– Ааа, аз не продължавам напред. Спирам до тук.
– Добре, казах му аз, изчакай тук.
– Тогава аз слязох и влязох в къщата, намерих жената и я заведох близо до него. И така те се оправиха.
– Старче, казах му и аз накрая, обичам те много, ама много, поради това, което си сторил, а той се смееше на думите ми.
Когато веднъж един от братята се връщаше от Църква у дома, влизайки вътре, той видя, че жена му и децата му не бяха се черкували, като каза на себе си:
“Гледай що за работа. Днес е неделя, а те не отидоха в Църквата да вземат благословия. Какво да им кажа!”, и се притесни много за това тяхно отсъствие.
Когато срещна стареца след няколко дни, без да му каже нищо за това, но за някакви други прегрешения, старецът му рече: – Добре, за всичко това, което ми казваш, но слушай ме внимателно, това, което направи в неделята, не трябва да се повтаря.
– Кое, отче, запита го онзи брат?
– Ами ето, влизайки в дома си, тъй като твоите хора не бяха отишли на Църква, ти се възмути, нервира и се притесни.
– Старче, а какво трябва да сторя, продължи той.
– Ами ето, когато се прибираш от Църква с благословията, която си придобил там, виждайки тези неща, ще казваш спокойно в себе си: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, и така постоянно ще се успокояваш. Защото иначе заради притесненията “червата ти се стягат” и те заболява коремът там долу. Не те ли боли там долу?
– Да, боли ме, отговори онзи брат.
Впоследствие онзи брат поиска опрощение.
ЗА ЖЕНИТЕ
На един от братята, старецът каза следното:
– Когато твоятя жена ти се кара понякога, че се занимаваш много с църковните работи, ти недей да ѝ отговаряш. Отиди да се разходиш, а когато ѝ премине и я намириш в кухнята да готви, ти я помилвай малко по главата и я целуни по бузата. На нея ѝ харесва и ще забрави всичко, което си ѝ сторил пред това”.
На един от братята старецът беше казал:
– Внимавай, да не навлизаш “много” в пространството на жена си. Не се фанатизирай много. Внимавай в “мярата”. Не прекалявай.
“Много често жените искат да приличат на мъже, като им харесва да носят дрехи и да извършват същите движения като тези на мъжа”, беше ми казал друг път.
На една от сестрите старецът беше казал:
– Жените, които ревнуват своите мъже, много често страдат от рак. Това се случва дори и с презвитерите. Всички болести произлизат от притесненията. Дори и камъните в бъбреците”.
