За търпението

4032 0

Автор: Старец Ефрем Катунакиотис
Източник: www.panagiachrysopolitissa.com
Превод: Мартин Ганев

Ах, какво да ви разкажа сега. Ще ви разкажа и това, макар че това е една от тайните на живота ми, но поради вашата любов, да речем, тъй като вие сте ми внучета, ще ви го разкажа.

Раната, която имам на крака си, екземата, която имам, я имам още от 15 годишен. Опитах с различни лекарства, но нищо. Сега, когато минаха годините, тя се влоши още повече. Стоя си на леглото, което наричам “леглото на болката”. Защото да седна, както седите вие, аз не мога. Ще седна за малко, но не мога, защото кръвта слиза надолу и раната ме боли още повече, докато така, по някакъв начин, ако сложа една възглавница и повдигна крака на малко по-високо, кръвта слиза надолу и болката се облекчава. Е, през нощта така се опитвам да смекча болката.

Но докато седя ми се образува и киста на опашната кост. Като си го помислиш това, е още по-ужасяващо, да речем. Защото е … голяма болката. Как да стоиш, бе детето ми? Как да стоиш? На кревата седиш; ще седнеш малко така, ще седнеш малко надясно, малко наляво. Търпение; обръщаш се надясно. Надясно меките задни части те болят, след половин час вече те заболява, започва да ти пари, да те предупреждава, че ще се отвори раната. Обръщаш се наляво. Половин час като седиш наляво, отново ти пари, боли те, предупреждава те, че ще се отвори раната. Ама, оттук ще се отвори раната, надясно ще се отвори раната, наляво ще се отвори раната, така гърбом като седиш отново раната предвещава, е тогава как да стоя аз? Опитах се да седя с лицето напред, ама с лицето напред можеш ли да стоиш?

Търпение, търпение, търпение, търпение, докато веднъж не издържах и изпаднах в отчаяние. Само като се замислиш, отчаянието е ужас, то е вкус от ада, вкус от геената, да речем. Сякаш това го преживях тук и сега, и не ми позволяваше да ходя, да скачам, да изляза навън, да си тръгна; сякаш не можех да изляза? Това състояние ме задържа от шест до седем минути.

За болката, отчаянието, безнадеждността, в които се намирах, аз не казах нищо на моите събратя. Чух един слаб глас, да речем, подобно на една тънка аура, да казва: “Така те иска Бог”. С това сякаш поех една дълбока въздишка; е, нека бъде благословено, щом Бог ме иска така, да бъде благословено, но дай ми и търпение, защото сега аз не издържам.

Що да сторя, да изляза навън и да направя операция ли? Всички ти казват, операция направи, операция да направиш. Как да изляза обаче? Ако вляза в автомобил, ще отида, но автомобилът няма ли да те раздруса и той? И така, изправих се отчаян и отидох до кандилото на Богородица, а това кандило на Богородица е чудотворно. Взех си малко памуче и се върнах в стаята. На първия ден намазах мястото, където е кистата на опашната кост, както и наляво и надясно задните меки части. На втория ден отново, а на третия ден всичко изчезна. Богородица извърши чудо! Сега седя цели часове и не ме болят нито задните меки части, нито кистата на опашната кост.

* * *

И това е като едно уверение, да речем, на това, което говорят книгите на стареца Йосиф, – и първата, и вашата на стареца Ефрем Филотейски. Те говорят за търпението в скърбите. Търпение. В цялата книга се развива, да речем, категоричното “търпение в скърбите”. Това бива поето от Вашия старец и другия игумен и го развиват в различни подробности.

Да, покровът на Богородица съществува винаги, но ние не го виждаме. Виждаме го тогава, когато предстои да паднем в хаоса, в бездната. Да речем, че когато предстои да паднем, тогава виждаме покрова на Богородица, който ни избавя от това да паднем в тази пропаст.

И не само това, но когато болката престана, когато всичките болки изчезнаха на третия ден, най-важното беше, че се движеше една радост в мен, като една вест, че Бог е проявил голямата Си любов, неизмеримата Негова любов, като ми и е дал раната долу на крака. И не можех да се заситя от благодарности, от славословия и възхвали, не можех да се отблагодаря на Бога, който ми даде тази рана. Като доказателство за Неговата любов, Той ми даде тази рана на крака. Не се засищах, нощ и ден се радвах и славословех: “Твоята велика любов се прояви в това, но как да Те славословя, как да Ти се отблагодаря, но какво да Ти кажа. Твоята любов на Безкраен, Вечен и Безконечен Бог, мен ли обикна, мен нещастния, мен нечистия? Но какво видя в мен? Славословя Славата, славословя Милосърдния и Милостивия”, казвах аз, но сега в този час не мога да го кажа, не мога да го изкажа така, както го казвах тогава. Три дни, и след три дни престана.

Затова добро нещо са скърбите, добро нещо са мъките, добро нещо са притесненията, Бог знае защо ги дава. Защото чрез скърбите и мъките повече се доближаваме до Бога. “Господи! бидейки в беда, той Те търсеше”, се казва (Ис. 26, 16). Чрез скърбите се доближаваме. Но Бог премахва ли нашите скърбите? “Този, който отбягва някое изпитание, едновременно той се отдалечава и от вечния живот, докато, ако го претърпи той би имал полза за неговата душа”, казват отците. Така е.

Затова човек не трябва да се обезнадеждава, да изпада в отчаяние заради някаква несполука. Защото не знаеш, каква е волята Божия. Когато познаеш Божията воля, проявяваш търпение, но Божията воля не е винаги сладка, но тя е и горчива, също е и горчива! “Да не изпия ли чашата”, казва. “Няма ли да изпия тази чаша, Петре”, казва. “Ще я изпия чашата” и го нарекъл сатана. И рече на Петър: “махни се от Мене, сатана! да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?” (Мат. 16, 23, Йоан. 18,11). Така е. Да, но чрез Кръста е дошло Възкресението. “Защото, ето – чрез Кръста дойде радост за целия свят”, посредством Кръста.

Свети Йоан Златоуст хвали Йов не в по-ранния му живот, докато е бил милостив и милосърден, докато е бил гостоприемен, докато е бил човек на молитвата. Не. Но поради търпението, което е проявил в голямото изпитание, което му е било дадено от Бога, поради търпението в изкушението и в болестта му. Тази негова болест била неговата екзема, цялото тяло го сърбяло и се появили струпеи и гной. За това търпение Йоан Златоуст е похвалил повече Йов. Но “Слушали сте за търпението на Иова” (Иак. 5, 11).

* * *

Бях ви разказвал, че веднъж ме приближи една старица и ми каза:
– Искам да се изповядам.
– Но аз не изповядвам калугери, та калугерки ли ще изповядам?
– Не, искам да ти споделя помислите си, казва.
– Е, кажи помислите си.
След като тя ми разказа мъките си, – защото винаги за мъките си ще каже, няма да ти разкаже за радостите си – накрая ми казва: “Видях като във видение, че на едно хълмче седяха патриарсите Авраам, Исаак и Иаков. И им казвам:
– Вие патриарсите ли сте?
– Да, казват, Авраам, Исаак и Иаков.
– Може ли да дойда и аз там?
– Ела.
– Откъде да дойда?
– Ето, оттам, по пътя.
– Не виждам никакъв път.
– Там е, потърси го, за да го намериш.
– Ама, не виждам път.
– Потърси бе, благословена жено, потърси го и ще го намериш.
– Но, този път е петнадесет сантиметра, как да го премина? И е пълно с диви храсти и бодли. Ще си разкъсам дрехите и ще си разкървя краката.
– Е, и ние оттам минахме и дойдохме тук горе.
Това нещо иска да ни каже, че със скърбите, с притесненията и с кръв, човек може да се изкачи на небето. Отче, не отиваме с автомобил в Рая, с безгрижие и удобство. Ще пуснеш кръвчица, за да приемеш дух.

А също и тази старица, не споменавам името ù, премина през рак, операции, първо, второ, трето, обаче бидейки в молитва тя видя Богородица на нейния трон. “Преминете преподобни”, казала Богородица, в нейното видение. Всички преподобни минали напред, като на парад към Богородица. “Преминете великомъченици”.

Старицата и тя стояла там, игуменка беше. Накрая и тя отишла, поклонила се, целунала ръката на Богородица, а тя била мека като кадифе. И Богородица ù казала: “Търпение, търпение, търпение”, и старицата се събудила. Тоест, ако искаш да си ученичка или ученик на Христа, ще се изкачиш и ти върху Кръста.

Никой светец не е искал избавление от Бога. Но да му дари търпение. Ако проявиш търпение, ще имаш и отплата, ако пък имаш избавление, то ти нямаш нищо, няма да имаш отплата.

* * *

Аз имах една братовчедка, на която пострада мозъкът и тя страдаше. След около двадесет години тя почина. Вярвате ли ми, че я видях сред ангелските чинове; заедно с ангелите да прославя Светата Троица. Чувате ли ме? Малко търпение прояви тя в тъгата и скръбта. Тя имаше нещо като парализа и не можеше дори за себе си да се погрижи. Въпреки всичко обаче, поради търпението, което прояви в изпитанията, които Господ ù даде разбира се, но и чрез които Господ я удостои! Сред ангелските чинове е и тя. Ах, Василики, казвам си, да се удостоиш с такава слава. Заедно с ангелите да възхваляваш Светата Троица.