Автор: Ивайло Борисов
Представете си следната ситуация — разбирате, че църковен певец получава позволение от турския президент Ердоган да посещава резиденцията му. Предполагам, че доста хора биха се смутили, узнавайки за този факт. Даже биха заподозрели певеца в някакъв вид предателство — я на вярата, я на народността. Във всеки случай такъв човек би бил гледан от нас подозрително. (Разбира се, предвид налаганата цензура на част от изпълняваната музика в Турция, предлаганата постановка е доста условна.)
Историята, която ще ви разкажа, се е случила преди около двеста и петдесет години, в сърцето на исляма — столицата на Отоманската империя — Истанбул.
Главен неин герой е големият църковен певец от ХVIII век Петър Пелопонески.
Роден през 1730 год. в Пелопонес, Петър е познат на съвременниците си като опитен и талантлив църковен певец и музикант — служител в Константинополската патриаршия.
Учил музика при един смирненски духовник, а по-късно при протопсалта на Патриаршията Йоан (протопсалт от 1748 до 1765 г.), Петър достига до певческия чин лампадарий (ръководител на левия клир в храма). Вероятно е щял да стане и протопсалт — както наричаме първопевците, ръководители на десния клир, — ако не беше починал в условия на чума и страхотна зима през 1777 год., ненавършил 50 години.
Петър Пелопонески е наричан Четвърти извор на музиката — след св. Йоан Дамаскин, св. Йоан Кукузел и Йоан Клада. А това наистина е голямо признание за личността и делото му.
Защото Петър не е бил само певец, но и неуморим творец-класик на прекрасни църковни мелодии („Петър — отбелязва Хрисант — пишел денонощно“ [1]), които пеем до днес. Той съставил и написал Възкресник, Ирмологий, велики славословия, херувимски песни, причастни, славата на св. Касиана и др. Църковните му произведения са изключително ценни и са незаменими по отношение на православното богослужение, когато то се озвучава от едногласната православна музика, наричана и източно църковно пеене.
Наскоро говорих с мой състудент — църковния певец от Пловдивска епархия Борис Борисов, който е и отличен познавач на невмената ортография [2], и той ми сподели, че намира произведенията на Петър Пелопонески за изключително оригинални и разпознаваеми.
Петър Пелопонески преподавал във втората Патриаршеска музикална школа, превеждал старите песнопения на също така старите майстори, свирил на тамбур (инструмент, подобен на нашата тамбура) и имал уникална музикална памет — можел да запомни и възпроизведе точно музикално произведение само от едно прослушване.
Във връзка с последното си качество Петър получил и недотам приятния си прякор — харсъз Петро, т.е. „разбойника, крадеца Петър”. Как станало това ли?
В Цариград пристигнали музиканти от Персия, които решили по случай празника Рамазан байрам да поздравят султана с нова песен, измислена от тях. На местните музиканти обаче това не се харесало и те решили да надхитрят персийските си колеги с помощта на прочутия Петър. Персийците били поканени на обяд в компанията на дервиши [3] в едно цариградско теке [4]. Там те изпълнили различни композиции, като накрая изпели и песента за султана. В съседна стая обаче се бил скрил Петър Пелопонески, който нотирал песента.
След това той се появил „неочаквано“ на музикалното събрание, като в негова чест персийците изпълнили отново „султанската“ песен. За тяхно учудване обаче Петър обявил, че изпятата мелодия е негово произведение, което учениците му разпространили в Арабия и Персия. За доказателство извадил нотирания малко преди това лист и запял под съпровода на тамбура си. Персийските музиканти се досетили за измамата, скочили да бият Петър и дори му строшили инструмента. Заради проявената дързост дервишите вързали персийските музиканти и ги изгонили от Цариград като шарлатани [5] .
Както казахме, Петър е поддържал добри отношения и с турските музиканти на онова време, някои от които били негови ученици — на погребението му дошли опечалени дервиши, които желаели да изпратят своя учител в последния му път. Заради качествата му султанът (вероятно Мустафа III или брат му Абдул Хамид I) проявил благоразположение към него — Петър можел да влиза свободно в двореца.
Трябва да отбележим, че музиката е заемала важно място в културата на османския елит. Някои от султаните са били композитори и инструменталисти. Фактът, че способностите на Петър са били оценени от висшата власт в империята, е красноречив сам по себе си.
Петър Пелопонески е писал не само църковна, но и светска музика, изградена върху основата на т.нар. маками — ладово-мелодически модели в арабската, турската и персийската музика. Не вярвате, че църковникът е писал и такава музика? Ами чуйте.
Историята с влизането на музиканта в Топкапъ сарай, двореца на монарха, би могла да се разглежда и като алегория на това как един християнин-музикант от класата на Петър влиза в дълбините на османската музикална култура. По-интересното в случая е, че това „влизане“ не плаши музикалния творец, не застрашава религиозната му идентичност, а разширява музикалния му хоризонт. Разбира се, ако искаме да бъдем честни, не бихме могли да отречем същото и по отношение на домакина, т.е. султана.
Съгласете се, че музиката е от малкото неща, които могат да ни обединяват, а не да ни разделят; да докосват струни, намиращи място във всяко чувствително човешко сърце. „В дълбочина ние толкова си приличаме — казва естонският композитор Арво Пярт, — че можем да се разпознаем във всеки друг човек.“ [6]
Интерес представлява и фактът, че 50 години след смъртта на Петър Пелопонески в същия този дворец отекват стъпките на пристигналия от Италия композитор Джузепе Доницети (по-голям брат на оперния композитор Гаетано Доницети), поканен от султан Махмуд II да създаде професионален военен оркестър.
Изправен пред религиозен съд, Петър бил затворен в психиатрична болница, от която, слава Богу, успял да излезе, за да продължи служението си в църквата.
Представете си само колко скандална и важна била за онова време описаната случка. С нея били ангажирани едни от първите мъже в империята — падишахът, глава на трансконтинентална империя, и цариградският патриарх, отговарящ за християните в империята. Нека обаче бъдем честни — талантът и плодовитостта на Лампадария на Великата църква взели връх и спечелили битката с „хулиганското“ му поведение.
Като говорим за изявата на Петър Пелопонески в областта на светската музика, ми се ще да направим едно кратко лирично отклонение. Един от изпълнителите на църковна музика в съвременна Гърция е небезизвестният сънародник и съименник на Петър Пелопонески — Петрос Гайтанос, който е роден в гр. Драма през 1967 г.
Петрос Гайтанос е прекрасен изпълнител със запомнящ се кадифен теноров глас (доказателство за което са многобройните продадени негови CD-та с църковна музика), ученик на покойния голям протопсалт Манолис Хадзимаркос. Въпреки вокалните си качества, Гайтанос е недолюбван от някои заради изявите му и в светската музика. Както видяхме, Петър Пелопонески е прекрасен пример за това, че можеш да бъдеш чудесен църковен певец, като същевременно си и професионалист в сферата на профанната музика. Но както се казва, за завистта няма почивен ден — тя винаги намира хора, в които да се „въплъти“. Твърде възможно е и по времето на Петър Пелопонески да е имало хора, които са казвали: „Остави го този, какъв църковен певец и християнин е, когато общува с чуждоверци и изпълнява турска музика.”
Както виждаме, накратко описаните случки от живота на големия църковен музикант Петър Пелопонески свидетелстват, че той е живял и творил във време, в което са били преплетени различни културни течения. Това неминуемо се е отразило и на неговото творчество. Въпреки всичко Петър Пелопонески и някои други църковни музиканти (като например съвременникът му Даниил протопсалт) са успели да запазят свещения характер на църковната музика, като са обновили звученето ѝ, втъкавайки в нея части от разпространената и наложила се по онова време ориенталска музикална стилистика. Или както казва Хрисант Мадитски в своята „Голяма теория на музиката”: „Впрочем, каква е музиката? Стара? Нова? Нито стара — нито нова. Но тя през различните времена непрекъснато се е усъвършенствала”. [7]
Ако отречем възможността църковната музика да се променя в каквото и да било направление, ние неминуемо ще я обречем на постепенна разруха. Защото не се променя това, което е застинало във времето. Отец Георги Флоровски е казал, цитирам по памет, че Църквата е едновременно и на път, и у дома. Макар и част от вечността, тя продължава хода си в света. Така че не е грешно, докато сме на път, да бъдем в крак и с времето. Правели са го много по-опитни и талантливи от нас.
Бележки:
[1] Срв. Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 г. Д. Кирков, А. Атанасов, София, 2007, с. 150.
[2] Ортографията, или правописът определя правилата за писане на невмите, с които традиционно се записва едногласната църковна музика.
[3] Дервишите са мюсюлманският аналог на монасите. Те са привърженици на суфизма — аскетично течение в исляма, стремящо се към разкриване на мистичните му измерения. Дервишите изпълняват характерен медитативен танц, т.нар. суфийско въртене.
[4] Специално място, където се събират дервиши.
[5] По материал, любезно предоставен ми от преподавателя по църковна музика в БФ към СУ доц. д-р Любомир Игнатов. Музикалният историк Георги Пападопуло помества тази случка в двете си църковно-музикални историографии — Принос към историята на църковната ни музика (1890) и Исторически преглед на византийската църковна музика (1904).
[6] Арво Пярт: Беседы, исследования, размышления. Киев, 2014, с. 14
[7] Хрисант. Цит. съч., с. 152.
Литература:
Богоев, М. Учебник по източно църковно пение. Фотот. изд., С.,1992.
Малчев, А. Кратка история на Православното Църковно пение и неговите изпълнители химнографи, www.pdfcoffee.com
Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на
Дирахий от Мадит. Превод на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 г. Д. Кирков, А. Атанасов, София, 2007.
Pekin, E. The sounds of Istanbul: music in Istanbul in the Ottoman period, www.istanbultarihi.ist
Турецкая музыка, www. belcanto.ru
Πέτρος ὁ Λαμπαδάριος, www.ec-patr.net
