ЗА ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ

5356 0

Автор: Митрополит Пирейски Калиник
Превод: Татяна Филева
Източник: www.eparhija-backa.rs

Беседа, Из „Богословско списание на православната Бачка епархия, Книга 6, Нови Сад 2004 г., стр. 51-56.“

По темата за причастяването съществува една широко разпространена заблуда, която далеч не отразява изначалното православно разбиране. Някои вярват, че е разрешено да се причастяваме само два-три пъти в годината. Такова сващане е напълно погрешно и не отговаря на истината. То изкривява истинското православно учение и представлява сериозна заплаха за духовния живот на православните християни. Изопачава целокупното православно християнско учение за Светата Евхаристия и носи в себе си духовна опасност за вярващите, които се подвизават духовно.

Къде е истината?

Къде е истината по тази спасителна тема за причастяването, която стои в основата на духовния живот?

Тайнството на Божествената Евхаристия е сърцевина на църковния живот. Извършвайки това Тайнство и участвайки в него, ние се въплъщаваме в мистичното, духовно Тяло Господне и се съединяваме с Господа. Без съзнателно участие в Тайнството на Божествената Евхаристия нямаме духовен живот, не придобиваме спасение.

Но съзнателното участие в Тайнството на Божествената Евхаристия неизбежно изисква да се причастяваме с Тялото и Кръвта Господни. Ние не сме просто странични, външни наблюдатели на Тайнството, а реални участници в него. Заедно със свещеника верните извършват Тайнството Света Евхаристия, тайнствено преживяват живота на Господа, причастяват се с Тялото и Кръвта Христови и така се съединяват с Христа. Ето защо на всяка Божествена Литургия свещеникът се обръща към верните и ги приканва да се причастят с Тялото и Кръвта Христови, като казва: „Със страх Божи, вяра и любов пристъпете”. Съзнателните и съвестни вярващи са задължени да се отзоват на този призив на свещеника. Естествено, тук е необходима духовна подготовка. Необходими са жива православна вяра, искрено покайно разположение, борба против греха и любов към Христа.

Светото Причастие: Източник на живот

Целокупната Света Литургия със своите молитви, които не трябва да се произнасят наум, а така, че вярващите да ги чуят, със своите просби и химни подготвя верните за участие в Чашата на живота. Онзи, който не е само обикновен наблюдател, но и духом участва в извършването на Тайнството на Божествената Евхаристия, придобива, чрез просбите и молитвите на Светата Литургия, дух на покаяние, преживява вътрешно умиление, търси Божията милост за своите грехове, спътник е на Господа по пътя към Голгота и душата му се освещава. Живее чрез Господа. Копнеейки с любов за Христа, той пристъпва със съкрушен дух, причастява се с Тялото и Кръвта Господни и става Богоносец и Христоносец.

Така участието на верния християнин в извършването на Тайнството на Божествената Евхаристия се запечатва с неговото причастяване с Тялото и Кръвта Христови.

Именно това е духовният живот. Без непрестанно причастяване няма духовен живот. Божественото Причастие е източник на живот. Сам Господ е казал: „Който яде Моето Тяло и пие Моята Кръв, има живот вечен”. То е лекарство, защото е опрощение на нашите грехове и източник на нашето освещение. Съединява ни с Господа. „Който яде Моето Тяло и пие Моята Кръв, пребъдва в Мене и Аз в него”, е казал Сам Господ.

Вярващите трябва да се причастяват често

Според правилото вярващите трябва да се причастяват на всяка Света Литургия. Естествено, доколкото се трудят духовно и живеят духовен живот. На често причастяване ни учи първо самият текст на Светата Литургия и поканата на свещеника, както вече споменахме. При всяко причастяване верните заедно със свещеника умоляват Господа: „и удостой ни неосъдително да се причастим с Твоите пречисти и животворящи Тайни…, за опрощаване на греховете и общение със Светия Дух”.

Съществуват и свидетелства от практиката и живота на Църквата и от беседите на Светите отци, от които ясно се вижда необходимостта от често причастяване. Книгата Деяния на светите Апостоли ни уверява, че първите християни „постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението (т. е. в причастяването) и в молитвите” (Деян. 2:42).

И така, център на живота на първите християни е била проповедта на Апостолите и участието в светото Тайнство на Божествената Евхаристия. Деветото апостолско правило ясно свидетелства за честото причастяване: „Всички верни, които влизат (в църквата) и слушат писанието, но не достояват докрай на молитва и Свето Причастие, да бъдат отлъчени като такива, които произвеждат безчиние в Църквата”. Следователно, според това правило от Църквата се отсичат онези, които не се причастяват на всяка Литургия. Категоричен по този въпрос е и свети Василий Велики, като казва: „Очевидно е добро и полезно всеки ден да се причастяваме и да приемаме Светите Тяло и Кръв Христови, защото Сам Той ясно е казал: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен”. Защото кой се съмнява в това, че да участваш непрестанно в живота не е нищо друго, освен да живееш многообразно? Ние, разбира се, се причастяваме четири пъти в седмицата: в неделя, в сряда, в петък и в събота, но и в другите дни, ако се чества празник на някой светия”.

Този велик Отец на Църквата ни казва, че по негово време християните са се причастявали най-малко четири пъти в седмицата. А от по-новите Отци на Църквата свети Никодим Светогорец, в своята книга за непрестанното причастяване пише: „Причастяването със Светите Тайни на всички верни и заради всички тях, се подразбира, и то не се извършва само заради свещенодействието на Пресветите Тяло и Кръв Христови, но и за да се раздаде това Причастие на всички верни, и е предназначено на всички заради тяхното причастяване.

А Светият патриарх Григорий Пети в своята енклитика за постоянното причастяване, оповестена през 1819 г., пише: „Няма причина, която да забранява постоянното причастяване, нито се изисква да мине период от четирийсет дни, за да може християнинът да се причасти отново, както са смятали някои”.

Всичко това се потвърждава и от Литургията на Преждеосвещените Дарове

Литургията на Преждеосвещените Дарове също така красноречиво потвърждава църковната практика на постоянното причастяване. Тя се отслужва единствено с тази цел. Тъй като по време на Великата Четиридесетница, поради скръбния характер на този период от църковната година, не се служи Божествена Литургия, която иначе има възкресен характер, Църквата е съставила така наречената Литургия на Преждеосвещените Дарове, която по своята същност е чин на причастяване, за да могат верните да се причастяват и през седмицата. Следователно, не само в събота и неделя, когато е разрешено отслужването на пълна Света Литургия, но и в сряда и петък, с предварително осветения Хляб на живота.

Това е кристално чистата, православна истина за постоянното причастяване.

Подготовката за причастяване с Пречистите Тайни

Подготовката за често причастяване, разбира се, предполага цялостния живот на християнина. Тя не трае само няколко дни. Истинският християнин трябва винаги да живее, ръководен Божията воля. Компас на неговия живот е Божието слово – така, както го изразява Свещеното Писание и както го тълкува Православната християнска Църква. Верният християнин изучава Божието слово, за да знае винаги каква е Божията воля и винаги да съгласува своя живот с нея. Неговите думи, дела и мисли трябва да бъдат вдъхновени от православното християнско учение за живота. Той трябва да размисля върху православните християнски догмати, да вярва в тях и да води православен християнски живот. Православната вяра е и точно правило на вярата в Бога, точно правило на живота и делата. Християнският живот е живот в усилие и труд да се живее според истинната православна християнска вяра. Живот в молитва, често участие в богослуженията и Светите Тайнства, живот с църковно съзнание и съвест, с усилен подвиг на борба против греха и аскетически трудове за прилагане на Божиите заповеди в живота. И така, това е живот в любов, доброта, търпение, въздържание, чистота, самоконтрол и всекидневно освещаване. Християнинът, който се стреми да води добродетелен живот по Бога и искрено воюва в духовната борба, трябва и може да се причастява често, за да се укрепява в своя духовен подвиг и да освещава душата си. Такъв християнин има свой духовник, периодично се изповядва, съответно когато чувства някакви угризения на съвестта. Той няма абсолютно никакви пречки да се причастява често. Единствената пречка за причастяването с Пречистите Тайни са смъртният грях и неразкаяността. Християнинът, който внимава върху своя живот и живее в непрестанно покаяние, трябва и може да се причастява често, много често. Колкото е възможно по-често, а ако е възможно – и всяка неделя на всяка литургия.

Особености

За да може човек да се причастява с Пречистите Тайни и непрестанно да се съединява с Господа, е особено необходимо: първо, душевно състояние на копнеж за причастяване с Тялото и Кръвта Господни; второ, духовен живот, както най-общо го описахме по-горе; трето, отсъствие на омраза, отмъстителност и злоба към ближните; четвърто, добри отношения с ближните; не неправда, а справедливост към другите, доброта и любов към всички; пето, въздържание от смъртни грехове, живот в дух на непрестанно покаяние и доживотна борба против греха и шесто, молитвено настроение и любов към Бога.

Не се изисква особен пост

На онези, които живеят по Бога и често се причастяват, не се предписва особен пост.

Всички християни, освен ако нямат сериозни здравословни причини, са задължени да спазват определените от каноните пости през цялата година. А те са: а) пост в сряда и петък, който включва въздържание от месо, риба, млечни продукти и яйца всяка сряда и петък през цялата година, освен през Светлата седмица и седмицата от Петдесетница до неделя на Всички Светии, както и през седмицата от неделя на Митаря и Фарисея до неделя на Блудния Син, когато е позволено да се яде всичко; позволено да се яде всичко, с изключение на месо, и през Сиропустната седмица; б) през постите: Свят или Велик пост, Рождественски пост, Пост на светите Апостоли или Петров пост и Богородичен пост, освен ако не съществуват сериозни здравословни причини да не се пости. Постът е подвиг на въздържание. Той е голяма добродетел и дълг на всички, доколкото здравето им позволява. Спазването на поста от страна на верните християни се предоставя на разсъждението на техните духовни отци, които при изповедта на своите духовни чеда могат да го смекчат по здравословни причини. Църквата е човеколюбива. Тя винаги използва така наречената икономия и проявява разбиране към човешката слабост. Не съществува нито един канон, който да предписва и налага особен пост преди Свето Причастие. Християнинът, който според мярата на своите възможности и в зависимост от своето здраве, спазва поста в сряда и петък, както и предвидените от светите канони многодневни пости, които изброихме по-горе, може свободно да се причастява всяка неделя и на всяка Света Литургия, без никакъв, абсолютно никакъв допълнителен пост. Първите християни са се причастявали, след като са били яли на така наречените вечери на любовта. И Господ е предал Тайнството на Божествената Евхаристия и дал на Своите ученици да се причастят на самата Тайна вечеря. По-късно Църквата по практически съображения е установила да се причастяваме на гладно, съответно преди приемането на каквато и да било храна, без да изисква да сме постили предишните дни. А в практиката на Църквата винаги е имало и Свети Литургии, които са се отслужвали във вечерните часове, съединени с Вечернята за следващия ден, когато верните могат да се причастят свободно, при положение че напълно са се въздържали от храна най-малко шест-седем часа. Просто обичаят е, поради благоговение към това свето Тайнство, онези, които често се причастяват, да не приемат блажна храна предишната вечер. Много погрешно е сващането на отделни хора, които се причастяват не на неделната Литургия, а в събота, защото, както се казва, в събота не е позволено да се пости. Такъв обичай и такова схващане представляват заблуда и пренебрежение към Светата Литургия, отслужвана в неделния ден.

Казаното по-горе не важи за немарливите

Казаното по-горе важи за християните, които се трудят да живеят по Бога. Впрочем, за онези, които са християни само по име, а живеят без духовни интереси, водят небрежен и невнимателен живот и не се пазят от греха – за такива не важи казаното по-горе. Такива топлохладни „християни” обикновено и нямат интерес към честото причастяване. Смятат, че е достатачъно да пристъпят към Причастие само два или три пъти в годината, защото, както казват те, така трябва. Онези, които пристъпват към Причастие предимно на Рождество и на Възкресение, преди това трябва задължително да се изповядат и да постят съгласно с мнението на техния изповедник. Естествено, Църквата не изоставя и такъв топлохладен християнин, който само казва, че е православен християнин, а всъщност няма изразени духовни интереси, но и него приема в обятията си с нежна любов. Впрочем той не принадлежи към живите членове на Православната Църква. На топлохладните вярващи по икономия се позволява да се причастят два-три пъти в годината, и то винаги след пост и изповед.

Това е православното учение

Това е православното учение за честото причастяване. Тази истина гръмко потвърждава и разгласява и самата Света Литургия, както и практиката на църковния живот. Рядкото причастяване говори за спад на църковността и за изкривяване на православния християнски етос. То свидетелства за немарлив живот, за топлохладно християнско съзнание и съвест, за непознаване същността и целта на Божествената Евхаристия. Следователно онези, които застъпват рядкото причастяване, упражняват насилие над православния духовен живот, показват непознаване същността на светото Тайнство Евхаристия и се намират в най-окаяна прелест или заблуда.