ЗЕМНИ ОЧИ, НЕБЕСЕН ПОГЛЕД

171 0

Автор: о. Спиридон Василакос

Превод: Константин Константинов

Ако искаш да прочетеш едно изображение като евангелие, първо виж погледите на светците. Там ще съзреш лика на Бога. Там ще закопнееш несмутимия мир на добродетелите. Ще видиш смирението да се крие, любовта да се излива, вярата да гори, славословието да се изразява. Някои икони, като тази на Рождество Христово, можеш години наред да четеш, без никога да стигнеш до някакъв епилог.

Как  чистият поглед на Мариам се отпечатва върху светата икона? Като лъч светлина. Един океан, върху който почива небето. Погледът на Отроковицата е насочен към нейния Син. В крайна сметка, само когато се насочваме към Бога, не пропускаме целта. И преди още Той да се роди,  погледът ù бързал към Него, завършвал в Него и Го прегръщал. Това са уникалните майчински очи с чист поглед на малко дете. Това са уникалните очи, в които се побират всички деца на света…

Погледът на Йосиф е като утихнало море след буря. Вълните на помислите, които толкова яростно ударили лодката на ума му, спрели, когато Светият Дух заплавал в морето на неговото битие.  Колко много освирепява погледът, когато духат ветровете на помислите, на страстите, на егоизма? Тогава и най-красивите очи могат да те ужасят. Само когато Бог се „потопи“ в тях, смущението ще се оттегли. Само тогава  тяхната загубена красота ще се върне в своето отечество. Погледът на мирния и праведен Обручник „подслонява“ Девицата Майка и малкото дете, в което смирено се крие великият Бог. Тази малка девойка, тази голяма Майка, станала за Йосиф един Тавор, високо място, където той вкусил вечната Светлина на Бога!

Очите на пастирите се открояват в мрака. Те са червени като запалени въглени от будуването. Въглени, готови да приемат тамяна на славословието.  Отговорността ги държи отворени, живи, готови да посрещнат нощта на мрачните състояния. Отворени очи, будни сетива, бодри сензори. Завиждаш им за тези очи! Те раздират „от горе до долу завесата на нощта“ като прожектори. Завиждаш им главно когато виждаш угаснали, празни, затворени очи. Очи, чиито движения приличат на погребално шествие, което знаеш къде ще завърши. Очи, които гледат, без да виждат. Които се отварят, но остават затворени.

От очите на  влъхвите като буен водопад се излива удивление. Години наред те изследвали небето. Хубаво събитие! Да ходиш по земята и да изучаваш небето.  През последните дни, когато погледът им бил насочен към небето, те видели небето на земята. Така става с изучаването на небето. То  слиза, защото ти възлезе. Дни и нощи те наблюдавали звездата и видели „Слънцето на правдата“. Погледът им се снижил. Винаги когато търсиш Него, за да Му се поклониш, се снижаваш, след като Този, за Когото копнееш, е вече „с нами“. Колко жажда, копнеж, въжделение четеш в очите им? Клепачите са отворени като напуканата земя на пустинята, която очаква малко вода.  Не искат да загубят нито една капка от извора на яслите.  Светлината в крайна сметка омая влъхвите.  Изведе ги от родината им, както изведе Авраам, Моисей, Илия, апостолите, светците. Накара ги да пътуват в неизвестното. Да вървят през негостоприемната и враждебна пустиня на света. С поглед винаги насочен към небето. Едно небе, което слезе. Не за да завладее, а за да бъде завладяно!