Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: adelgeim.livejournal.com
Превод: Пламена Вълчева
„Покайте се, защото се приближи царството небесно“ — така започва проповедта си Господ Иисус Христос. Ако обърнем внимание на проповедта на старозаветните пророци, ще видим, че в нейната основа също стои покаянието. Св. Йоан Кръстител призовава към покаяние: „Покайте се, защото се приближи царството Божие. Сторете плод, достоен за покаяние“.
Ако се вслушаме в съдържанието на църковните песнопения, ще видим, че те също призовават към покаяние. Защо покаянието има толкова голямо значение в духовния живот? Духовният живот, както и животът въобще, не стои на едно място. Животът е процес. Човешката душа или се развива нравствено и се възвисява, или пропада до „окаменяло безчувствие“. В едно от великопостните песнопения греховното състояние е наречено „зима на греха“. През зимата всичко спи. Реките са покрити с лед. Животворните сокове в растенията са застинали. Тревата се крие дълбоко под снега. Оголени от листата си, клоните на дърветата изглеждат сухи и мъртви.
Но ето, че идва пролетта. И всичко наоколо се изменя и съживява. Така става и с човешката душа: тя може да се затвори в себе си и да застине в самодоволство. Именно това е „зимата на греха“. В такова състояние могат да изпаднат както вярващи, така и невярващи в Бога хора.
Човекът, който не вярва в Бога, смята, че благополучието, здравето и личните му достойнства зависят от самия него. Той казва: „Няма Бог и аз не нося отговорност за греха. Няма за какво да се тревожа”. И духовно застива. Това е „зимата на греха“. Вярващият човек също може да живее духовно застинал. Той казва: „Вярвам в Бога, ходя на църква. Ако сгреша, Бог е милостив и ще ми прости”. И се успокоява. Това е „зимата на греха“.
А покаянието — това е пролет. Така е казано и във великопостното песнопение: „Днес е пролет за душите“. Пробуждайки се от самоуспокоението, човекът осъзнава своята греховност, духовна немощ и потребност от Бога-Спасител. В духовния му живот навлиза очакването на възраждането и грижата за спасението.
Съществува един признак, братя, по който можем безпогрешно да узнаем дали душата ни спи, или бодърства. Знаете ли кой е той? Наличието на борбата!
Ако се налага да се борим с нещо в себе си, да преодоляваме нещо, значи душата ни бодърства. Ние живеем духовен живот. А ако в душата ни винаги е спокойно, ако няма какво да преодоляваме в нас самите, ако не се борим с нищо в своята душа, значи ние не живеем духовен живот. Ние сме потънали в сън.
Ето защо Господ Иисус Христос и древните пророци, както и Църквата днес, непрестанно ни призовават към покаяние. Призовават ни да се пробудим и да се възродим. В царството небесно не може да влезе нищо скверно, нищо непреобразено. „Покайте се, защото се приближи царството небесно.“
