Автор: протойерей Георгий Бенигсен
Източник: „Не хлебом единым”
Превод: Пламена Вълчева
В последната неделя преди Рождество Христово Църквата възпоменава и възхвалява старозаветните светии, от чийто род е произлязъл по плът Господ Иисус Христос. Затова на Божествената литургия в този ден се чете Евангелието от Матей, съдържащо родословието на Христос. Това родословие започва с имената на великите старозаветни праведници Авраам, Исаак и Иаков и завършва с името на праведния Йосиф, за когото била сгодена поверената на покровителството му Дева Мария, Божията майка. Това изброяване на имена може да се стори дълго и монотонно на непросветения слушател, съзнателният християнин обаче е длъжен да знае, че зад всички тези имена се крие великата традиция на вярата и верността. Вярата в изпълнението на Божественото обещание за идващия в света Месия и несъкрушимата вярност към тази свещена традиция. Зад всяко име се крие човешки живот. И този живот е посветен на очакването. Целият златен низ от представители на това евангелско родословие утвърждава човешкостта на Иисус Христос, която е истинна в степента, в която е истинна и Неговата божественост.
Божествеността на Иисус Христос произлиза от недрата на Светата Троица. Символът на вярата разкрива тази свещена тайна в цялата ù пълнота. „Вярвам (…) в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове.” Праведният Йосиф, родственикът за когото била сгодена, тоест на чието човешко покровителство била поверена Дева Мария, не бил неин съпруг, нито баща на Иисус. Неговият Отец бил Бог, както Църквата изповядва в Символа на вярата. Божествената природа на Иисус Христос е такава, защото, съгласно Символа на вярата, Той се родил като Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен. Той е единосъщен на Отца, и чрез Него, чрез Словото Божие, всичко било сътворено в този свят — „всичко е станало”.
„Заради нас, човеците, и заради нашето спасение” Синът Божий слязъл на земята и се въплътил — приел върху Себе Си човешката плът, въчовечил се, „станал човек” — от Дева Мария и от действието на слезлия върху нея Дух Свети. Евангелското родословие указва линията на Неговото въчеловечаване — златната нишка на верността на старозаветния Израил, избрания народ. Избран именно заради съхраняването на вярата и верността. За нас е изключително важно да осъзнаем това и да вярваме в това, защото оттук започва изкуплението на човека, в този момент се възстановява образа Божий на човека и се открива Божието царство, което той е загубил. Именно чрез това човекът придобива пълнотата на своето освещение, спасението на душата си и преображението на плътта си, на която е съдено да възкръсне за вечен живот при общото възкресение на мъртвите. Оттук започва последното очакване на човечеството, изразено в заключителните думи на Символа на вярата: „Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век.”
1986 г., „Радио Свобода”
