ЗНАЧЕНИЕТО И СИЛАТА НА ДУМИТЕ

6260 0

Автор: Архиепископ Сергий (Корольов)
Източник: fatheralexander.org
Превод: Павел Стефанов

Ние общуваме главно чрез думи и има голямо значение как го правим. Нашата дума (слово) е отражение на Въплътеното Слово. Господ е казал: “Да бъде светлина”. И невидимото получило своето съществуване чрез слово. Словото е най-голямата сила в света. “Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство” (Пс. 32:6). Така също и в нас скритото се проявява чрез слово и тайните стават известни. Ето защо ние трябва да използваме думите с голямо внимание. Много е важно за нашата дума да има атмосфера на добро. Когато общуваме чрез думи, ние търсим полза за себе си; искаме да имаме добро в нас. Думи произлизащи от добро правят живота ни по-ведър. Ако добрата дума е мощна в разговор, тогава ние дълго ще имаме добро чувство за нещо ценно и благочестиво за нас. Думите трябва да ни направят по-близки един с друг, да ни обединяват, а не да ни ожесточават и разделят. Думите, които чуваме, имат най-голямо влияние и огромно значение в живота на всички нас.

И все пак ние живеем в състояние на греховност. Нашата дума (слово) е отслабена от нашата греховност и не достига живота ни с пълнотата на звука си. Само слово отделено от греха може да покаже истинската си сила, защото тогава то е обединено със Словото, Което е сътворило света. Ако нашите думи не са отслабени от грях, когато произлизат от тайните места на нашите души, тогава тези думи имат силата на скритото добро в нас. Когато такива думи излизат от нас, те носят добро и светлина, бидейки обединени с Източника на светлина, Бог Слово. Думите стават въплътени.

Когато хабим нашите думи, без да обръщаме внимание, ние дори не мислим, че тези думи могат да причинят разделение и раздор в семейството, в обществото и в света около нас. Когато започваме разговор, ние обикновено започваме от размишляване за нещо, а след това бързо минаваме към осъждане на някой и не считаме, че това е грях. Съденето на другите е язва, която покварява живота ни. То ни разделя един от друг и води до разваляне на доброто, което е в нас. Думите имат за цел да изградят живота си, да донесат добро, за да ни направят по-близки един с друг, да ни обединят, а не да предизвикат разделение, развала и смърт. Много е важно нашето слово, което е отражение на Логоса (Словото) на земята, да ни дава светлина и радост от живота в средата на враждебност и разделение, сред която живеем. В нашите думи ние често приписваме на хората качества, които не притежават, подозираме ги неправомерно. Такова използване на думите предизвиква разделение сред нас. Но една добра дума, ако тя се чува, предизвиква голяма промяна и може да премества планини. Ние виждаме това в цялата човешка история.

Нашата вербална комуникация не е маловажна. Думата е вечна. Нашите думи не изчезват, но отиват във вечността. Ние трябва да използваме думите помнейки, че ще бъдем отговорни за тях в Деня на Страшния съд, защото е казано “за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден” (Мат 12:36). Ние не искаме да бъдем осъдени от словото на този ден. Господ е казал, че не Той, а словото ще ни съди (Йоан 12:48). Светлината дойде на тази земя, а ние не я забелязваме. В общуването помежду си ние трябва да търсим това, което е общо, захвърляйки всичко, което ни разделя един от друг. Колкото се отнася до нашата човешка греховност, Господ ще дойде да ни съди и ще унищожи греха и ще възнагради всеки според делата му. Когато ние грешим на тази земя, ние произнасяме присъда над себе си. Господ е казал: “не дойдох да съдя света, а да спася света” (Йоан 12:47). Така че ние също трябва да се стремим да не съдим. Ние трябва да се стремим към добро на тази земя. Царството Божие, светлината и радостта, е тук близо до нас и наистина в нас. Ние само трябва да се борим с нашите страсти, да се борим с тъмнината, която лукавият вкарва в сърцата ни. Когато ние се борим с греховете, ние помагаме на Господ да установи Своето царство в сърцата ни и чрез нас на тази земя.

Трудно е да се борим с греха. Себелюбие, осъждане на другите, раздразнение и гордост – всички те са остриета, които ни нараняват, а също нараняват и тези около нас. Премахването на тези остриета също боли, но ние трябва да го направим. Това е нашият кръст. И все пак, когато променим сърцата си и допуснем Господ в тях, тогава ние изпитваме радост. Тогава светлината на Бога осветява сърцата ни. Затова ние пеем: “Кръстът носи радост на целия свят”. Кръстът води до установяването на Царството Божие на земята и за слава на Бога. Когато ние полагаме усилия да преодолеем нашата греховност, ние се разпъваме заедно с нашите страсти и похоти. Това е кръстът, от който всички ние толкова се страхуваме. Разбира се кръстът може и да е тежък, но и самия Христос падаше под тежестта на кръста, но чрез кръста човек може да види радостта на възкресението. Нашето възкресение се извършва чрез преодоляване на греха. “О, възкръснал Иисусе, възкреси нашите души!”

Когато говорим, ние често почваме да осъждаме другите, но се страхуваме да говорим за добро. Страхуваме се, че хората ще ни се смеят. И какво от това? Добре е да се страда за Христос. Дяволът се страхува от добри думи и се присмива на тях. Нашите добри думи са една съзидателна сила, подобна на силата на Бог Слово. Подобно на Божията сила, думата побеждава злото и дявола. Една дума може също да бъде в тишина: това е вътрешна дума. Една дума, дори и да не е казана на глас, има сила. Често като кажем някоя добра дума срещаме подигравка и съпротива, но човек не трябва да се страхува. Една добра дума има съзидателен елемент. Не се страхувайте да казвате добри думи. Една дума, която пада на добра земя може да произведе изобилен плод.

В момента, когато една дума се ражда вътре в нас, ние трябва да помолим Бог за помощ. Когато правим това, небесната светлината идва в нас и тогава думата, която се ражда, носи светлина на света и е съзидателна и обединяваща. Тъмнината се страхува от светлината. Нашата воля е леко отслабена от някоя подигравателна усмивка на хората около нас. Ние се страхуваме да се кажем добра дума и лукавият е щастлив за неговия успех и нашата безпомощност. Пълнотата на енергията на доброто е помрачена от страх от подигравки.

Човешкото същество е в очакване на нещо през цялото време. Сега ние нямаме какво да чакаме; ние трябва да действаме. Човек не трябва да си казва: аз не съм воин. Ти си воин с въоръжението, което имаш. Трябва да се опитваш да се казваш добра, мила дума. Господ е дал тази мисия на всеки човек. И нашите добри думи са градивните елементи на жилището, което се подготвя за нас от Самия Господ. Добрите думи ни носят щастие в този живот и ще ни носят блаженство от виждането на Бога във вечния  живот. Точно като семето в добре познатата притча от Евангелието, така също и добрата дума ще дава плод, когато тя попада в добра почва; понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и стократно.