ЗОДИЯ ХРИСТИЯНИН

533 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храмСв. Атанасий“ — гр. Варна

В деликатна ситуация попадна едно момче, ученик в прогимназията, докато играеше в двора на кварталното училище. Към него се приближиха група момиченца, които му зададоха въпроса: „Ти каква зодия си?“. А момчето, израснало в семейството на рeвностни православни и редовен посетител на неделното училище в централен енорийски храм, първо се смути, а после като помисли малко, отговори: „Аз ли? Ами християнин…”

Тази случка е колкото комична, толкова и показателна не само за вярващите, но и за невярващите. Така спонтанно и по детски чисто това дете е реагирало на въпрос, на който не е имало отговор просто защото никой у дома не му е говорил за това. Неговите родители явно изобщо не се интересуват от прозренията на астрологията и не желаят да възпитават в нейния дух своите деца. Това е повече от похвално и препоръчително от чисто християнска и православна гледна точка и показател за тяхното лично благочестие.

Духът на днешното време е във висша степен проповед на езотериката. От всички страни медии и агенции ни заливат с информация за тайните на небето и всевъзможни култове и вярвания заразяват търсещите души  на нашите съвременници. Сега е Ерата на Водолея и той излива потоци мистицизъм, които заразяват зажаднелите умове и души на стресираното човечество. Загадката на човека и неговото задъхано ежедневие винаги са били особен обект на коментари и на нестихващи атаки от всички страни. Защото човекът винаги се е лутал в своите  криволичещи пътеки между миналото и бъдещето. Така е било преди, така е сега, така ще бъде и занапред.

В особена степен това се отнася за царицата на небесното познание —астрологията. Астрологията и християнството — това е тема колкото древна, толкова и съвременна. Истината е, че  и преди, и сега доктрината на християнството във всичките му деноминации отхвърля по всякакъв начин авторитета на астрологията. Нещо повече, другите водещи монотеистични религия в света — юдаизмът и ислямът — са решително против астрологията. За тях това знание е нечисто и душегубително. В този дух е и християнското учение.

Старият Завет е изпълнен с текстове, които не само предупреждават, но и заклеймяват  увлечението по астрологията. Особено ясен е текстът: „И да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш,защото Господ, Бог твой ги е отредил  за всички народи под цялото небе“ (Втор. 4:19).

Старозаветните пророци са изключително категорични в мненията си за тази стара съблазън. Свети пророк Исаия  е особено изобличителен: „Нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи. Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка“ (Ис. 47: 13-14).

Новият Завет продължава да следва този дух на отрицание. Прекият продължител на учението на Христос, който превръща християнството в система, е ясен, точен и категоричен: „Гледайте, братя, да не  ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа“(Кол. 2:8).

Светите отци на майката Църква от векове заклеймяват заниманията с астрология като критерий за чисто богопознание. В трудовете си и в срещите си с поклонници както забележителните ранни апологети от древността  — св. Йоан Златоуст и бл. Августин, така и съвременните старци-светци Паисий и Порфирий и старецът Тадей заклеймяват тази съблазън и увещават християните да пазят душата си и съвестта си от нечистото знание.

Драмата на сблъсъка между християнството и астрологията се пренася от ранните векове в Средновековието, когато тя е възприета особено много от владетелите и аристократите, като дори духовниците и учените се занимават с нея и това има огромно значение върху нагласите в обществото.

„Новото време“ открива просторни хоризонти за нашествие в съзнанието на хората. Преосмислянето и преоценката на всички ценности и отхвърлянето на ролята на религията като регулатор на социалните отношения се оказват от огромно значение за навлизането на множество езотерични течения. Целият процес продължава с нестихваща динамичност — астрологията шества победоносно  навсякъде и се превръща в ключ за тайните на бъдещето както на всеки човек, така и на цялото човечество. Никога както сега тя не е била толкова призната, желана и възхвалявана.

Факт е, че в историята на светото Православие има  немалко богослови и отци, които са били толерантни към нея.         Протойерей Александър Мен е препоръчвал на миряните от неговата енория да се занимават с астрология и им е разрешавал да си изготвят лични хороскопи. Самият той е бил  известен не само със своята забележителна богословска ерудиция, но и с толерантността си към езотериката.

В някои от съвременните богословски факултети този въпрос не се разглежда с достатъчно голяма сериозност и дори знанието се поднася на студентите примесено, вместо пречистено. Затова съществува опасност да се размие чистото богопознание и да се поднесе една нездрава духовна храна. Либералното отношение към езотеричните култове винаги е носило в историята на светото Православие само вреди и проблеми.

Защо  Православната църква така категорично отхвърля заниманията с астрология? Толкова ли са те демонични? Преобладаващата част от хората критикуват Църквата за това, че не се опитва да разбере астрологията и не привежда задълбочени аргументи в своята критика, но това не отговаря на истината. Никой не отрича, че биофизичните въздействия  се отразяват и въздействат върху всичко във вселената и влият на всяко Божие творение. Защото има магнитни бури, облъчвания и въздействие от небесните тела и явления. Но те не са определящи за личността на човека. В центъра са неговите свободна воля и избор с цялата субективност на всекиго. Има и други фактори, които в никакъв случай не бива да се подценяват, а да им се отдаде заслуженото. Това се отнася за наследствеността, предразположеността, темперамента, домашното възпитание и средата, в която се намира човекът. Научните изследвания и структурата на ДНК доказаха по неоспорим начин абсолютната уникалност на всеки, роден от жена.  Нещо повече — на всяко Божие творение в цялата пъстрота на видимата и невидима природа.

Ние, вярващите, знаем, че всичко с нас става по Божия воля или по Божие допущение. Божият промисъл,  а не някаква кармична логика ръководят човека, като Всемогъщият и Всемилостив Бог зачита ролята на личната свободна воля. Ако не беше така, Спасителят не би изрекъл: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7-11). С вярата си човек може да върши чудеса.

Това е живата история на светата Църква, чието съществуване в историята е вид чудо, имайки предвид нейната поява, развитие, утвърждаване и шествие в историята. Тя е откровение и ще си остане такова. С логика това няма как да бъде проумяно. Астрологията програмира пътя на човека. Тя се опитва да го самоограничи и насочи в рамките на един период или на един ден, като му създаде определен формат на задължително поведение и нагласа.

Типичен пример за това са хороскопите за деня, които насочват цели потоци от следващи ги хора в конкретна посока и към конкретни очаквания. Това може да бъде пагубно. Очакванията и препоръките да не се разговаря с някого или обратното — да се търси контакт с него — само защото е роден в периода „от-до“ и е от определена зодиакална принадлежност  могат да костват загуба на време и да бъдат твърде горчив опит за всеки. Всички, които по-активно се занимават с астрология, споделят разочарованията си от това, че са останали излъгани от приемането на нейния безспорен авторитет като водач в техния живот.

Зад всичко това стои врагът на нашето спасение — сатаната, който по всякакъв начин се опитва да отклони, осуети и попречи на искрено вярващия по пътя към неговото лично спасение.

Когато човек няма истинска и жива връзка с Христос, тогава идват бесовете и нанасят своите мощни поражения в ума, чувствата и поведението му. Единствено възстановяването на връзката със Спасителя посредством силата на тайнствата може да възстанови истинското общение и живот на личността чрез и в Господ Бог. От момента, в който някой повярва истински и активно в Христос, той насочва цялото си поведение към Него. Преоткрива целия неподозиран свят на светата Църква и заживява един нов, добродетелен и благодатен живот. Така всеки новоповярвал излиза извън ограниченията на пол, възраст, националност. Неговата вяра „разчупва“ хороскопа му, за да израсне една нова личност — „нова твар“. Той надстроява себе си, обогатявайки се с нова опитност, неочаквана и непреживяна дотогава.       Връзката между Сина Божи и всеки повярвал е дълбоко индивидуална и неповторима, като личност към личност, субект към субект. Всеки в светата Църква има свой път и траектория към Него, които са абсолютно неповторими.

Казано на езика на света, Бог поема своя ангажимент към всеки. Грижи се за него, изпраща ангели да го пазят по пътя му и му дава „благодат въз благодат“. Обещава му и му дава  Своето всеоръжие за борба с видимите и невидимите врагове.

Целта на цялото съзнателно усилие във вярата е изобразяването на Христос във всеки вярващ и този личен христоцентризъм е смисълът на неговите усилия да продължава напред и нагоре, изкачвайки се постепенно, стъпало по стъпало, по стълбата към небето. Вярващият със силата на своята воля и с всепроникващата Божия благодат може да се преобрази, да освети своята душа, дух и тяло, да се обожи. С всичко свое да се превърне в икона Божия и не само той да заживее в Христос, но и Христос да заживее в него.

Затова нека всеки от нас си даде сметка за заблужденията и наслоенията в своя живот вследствие на суеверни и грешни представи, натрапени отвън, и да очисти своето съзнание. Нека остане единствено връзката „Христос и аз“ и около тази ос да градим своя живот. Защото от този избор зависи не само нашето настояще, но преди всичко  участта на душата ни в отвъдното. Въпросът за спасението е дълбоко личен и за него си струва да отделим както сили, така и време. Затова нека оставим примамливите заблуждения на астрологията и да се държим здраво с двете ръце за дрехата на Христос.