Избавяйки се от заченатото дете, няма да се избавиш от убитото

8204 0

Беседа с Николай Моисеев, ръководител на Фонда за защита на децата, майчинството и детството „Св. Николай Чудотворец”
С Николай Моисеев разговаря Никита Филатов
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева

Николай Моисеев е само на 41 г., но вече е спасил около сто човешки живота, а може би и повече. Роден е в Грозни, а сега живее и работи в Светлоград, Ставрополския край. Под негово ръководство вече са открити два кабинета за предабортно консултиране към женските консултации. Тези кабинети се наричат още Медико-социални центрове за бременни жени, оказали се в трудна ситуация, и членовете на техните семейства. Неговия пример са последвали доброволци от цяла Русия. Те устройват информационни изложби, опитват се да разубедят бъдещите майки да правят аборт…

Да се причастиш преди аборт?

‒ Детето в утробата е също така човек, както и ние. То също изпитва страх и болка. На кадрите, широко разпространени в интернет, ясно се вижда как детето се мъчи да избяга от инструментите на лекаря, извършващ аборт, то дори в ужас се опитва да издава звуци. Николай Владимирович, вие отдавна водите предабортната консултация, срещали сте се и сте кореспондирали с много хора в социалните мрежи, включително и с жени, които са решили да направят аборт, или вече са го направили. Според вашия опит, те осъзнават ли, чувстват ли, че в тяхната утроба се намира жив човек, който чувства всичко?

‒ Жив човек в утробата, или бездушен „плод”, „ембрион”? Колкото хора, толкова и мнения. Това се вижда от коментарите в социалните мрежи на страниците за аборта. В повечето случаи у нас гледат на аборта като на един от контрацептивните методи. Разпространено е мнението, че до определен срок това е бездушен плод, и поради това жената иска по-бързо да направи аборт, докато това, по нейното мнение, все още не-дете, не чувства болка.

‒ Излиза, че повечето хора не възприемат детето в утробата като жив човек… Как още мотивират жените своето желание да се избавят от детето?

‒ Много ще се изненадате, но може да се чуе и следното: „Да, има заповед: „Не убивай”. Но всички ние сме грешни. Аз се надявам, че Бог ще прости. Той прощава на всички”. Веднъж една жена, направила аборт, ми каза: „Мъжът, от когото забременях, е пълен боклук, не струва. Добре, че направих аборт, иначе детето щеше да се роди дебил, какъвто е и той”. Питам я: „А как сте със съвестта?” – „Бог ми е простил”. – „Защо така мислите?” – „Има изповед, причастие. Аз бях на изповед, причастих се”. Разбирате ли, тя не съжалява за това, че е убила дете! Липсва покаяние!

‒ Отношение към изповедта и причастието като към някаква най-обикновена „хигиенна” процедура?

‒ Да. „Слава на Тебе, Господи, Ти си милостив, Ти прощаваш на всички нас”. Хората, които работят в храмовете, разказват: „Идва жената в църква и пита: „Къде да запаля свещ за упокой?” – „Починал ли е някой близък?” – „Не, направих аборт. Казаха ми да запаля свещ”. Дори някои лекари съветват: „Задължително се причасти преди аборт, за да мине добре всичко”.

‒ Наистина ли?!

‒ Да, представете си. Както виждате, около абортите съществуват един куп ужасни, шокиращи заблуди. Такива духовни „хлебарки” трябва да бъдат изтребвани. Ние провеждаме беседи, излагаме позицията на Руската Православна Църква. Говорим, че абортът е също такова убийство, каквото е убийството на всеки човек, разликата е само в това, че когато убиват на улицата някого от нашите близки, когото познаваме и обичаме, знаем как изглежда, ние скърбим за него; а това малко човече никой не е виждал – и за него няма да ни бъде жал. В абортните клиники убиват детето така, че майката не вижда неговия труп. Идва, затваря очи, слагат й упойка, а после се събужда и си отива. Това е всичко.

‒ Преди аборта на жената се ли полага „седмица мълчание” за размисъл?

‒ Полага се. Но тази „седмица мълчание” в нашата страна не е особено ефективна.

‒ Защо така мислите?

‒ Стигнал съм до този извод, изхождайки от разговорите с хора, работещи с бременни жени или на „телефона на доверието”. Те твърдят, че психологията на жените е такава: час по-скоро да мине тази процедура.

А гинекологията е скрита област. Защото не знаем какво точно казва един или друг лекар на забременялата жена. А ако се направи видео- или аудиозапис на приема, ще започнат да говорят, че това е нарушение на законодателството, посегателство върху лекарската тайна. Но лекарската тайна се отнася до болестта, а бременността не е болест. Трябва да бъдат внесени поправки в съответния закон или изцяло да бъде променен.

Веднъж се натъкнах на видеозапис – това по-скоро беше работно видео: как завеждащата женската консултация лекарка взема подкуп за аборт.

‒ Какъв интерес може да има лекарят в този случай?

‒ Интересът и на двете страни може да бъде следният: в медицинския картон на жената да не пише, че е правила аборт. Някои жени искат да запазят репутацията си, за да се омъжат без „черни петна”, или по някакви причини не искат да има някакви сведения за аборта. И дават пари за това.

Въпреки че днес е все по-разпространено медикаментозното прекъсване на бременността. Дори самите гинеколози понякога се оплакват, че са започнали да правят по-малко аборти. В действителност не правят по-малко аборти, а просто са престанали да ги правят по оперативен път, смятайки, че таблетките са по-безопасното и щадящо средство. Идваш в частна клиника, дават ти таблетка под лекарско наблюдение, след известно време още една – и при теб настъпва аборт.

‒ Това никак не е безопасно!

‒ Това сега се представя като нова технология, въпреки че тук няма нищо ново. И в миналото знахарките са давали на жените разни треви, провокиращи аборт.

Ето, вие питате осъзнават ли жените, че убиват дете. Знаете ли, веднъж бях в една голяма компания. Имаше банкет. Случайно стана ясно, че много от присъстващите жени са правили аборти. Така те – точно на масата – започнаха да се хвалят коя какво е сънувала под упойката по време на аборта…

‒ Пир по време на чума…

‒ Да, точно така. Чувал съм и такива неща: как приятелките „поливали” медикаментозния аборт, който всъщност е помятане, пили шампанско… Днес всичко е толкова просто!

Какво ли не правят, за да прекъснат бременността, дори в днешно време. И с игли за плетене се опитват да се прободат. Много лекари казват, че ако забраним абортите, жените сами ще започнат да се човъркат с подръчни средства, а това ще доведе до повишаване на смъртността сред тях. Те и сега се сблъскват с подобни неща, неведнъж съм слушал за това на конференциите, в които съм участвал.

‒ А доколко жените, идващи да правят аборт, са запознати с негативните последици от тази процедура за здравето им? Мислят ли изобщо за своето здраве, дори ако прибягват към игли? Мислят ли за това, че за в бъдеще много от тях няма да могат да имат деца?

‒ Разбира се, всеки човек се грижи за своето здраве, въпреки че в младостта си не се замисляме особено за това. Но в коментарите и покайните писма жените пишат: правейки аборти в младостта си, те основно са преживявали около това, че е вредно за здравето, а не, че убиват дете. Но какво казват днес гинеколозите на жената? „Ние ще ви дадем антибиотици. Всичко ще мине нормално, няма да има никакви последствия за здравето. Това е все едно да отидеш на зъболекар!” Дори има видеозаписи за това колко добре умеят лекарите да правят аборти, че всичко минава без никакви последствия.

Методи за въздействие

‒ Как можем да се противопоставим на това безумие? Как да се борим с него? Да разубеждаваме? Да раздаваме листовки?

‒ И да разубеждаваме, и да раздаваме листовки, и да окачваме табла… Не бива да стоим със скръстени ръце!

Но ако става дума за листовки и табла, те трябва да бъдат с картинка, която въздейства ярко, хвърля се в очи. Защото хората няма да четат думите. Ние сега окачваме такива табла в женските консултации: картинка и надпис с едри букви: „Мамо, запази моя живот!”, „Абортът е убийство”. Искаш или не, с крайчеца на окото ще попаднеш на тях. И за тези, които чакат пред кабинета и искат да запълнят времето си с нещо, се предлагат диплянки с ярки цветове, изобразяващи вътреутробното развитие на човека. Те са поставени в пластмасови джобове. Човекът е дошъл, прочел е, или си е взел от тях за вкъщи…

А жената-психолог, работеща в кабинета за помощ на жени, който неотдавна открихме в едно от селищата в Краснодарския край, разказваше, че да разубеди една жена да направи аборт помогнал филм, който вървял на монитора, висящ в коридора. Чакайки за прием, жената гледала този филм – и той я накарал да се замисли за това какво е в действителност един аборт: и когато влязла в кабинета при психолога, тя вече била настроена да не убива своето дете.

‒ Забележителен пример! Какви други методи на въздействие използвате?

‒ Имахме следния случай. В една клиника ни бяха отделили много малко място за табло. Когато завеждащата консултацията узна за нашето табло, тя побърза да ни изпревари: на практика зае всички стени с плакати за контрацепцията – за това каква контрацепция е най-добре да се избере, как правилно да се прекъсне половият акт, за да не се стигне до забременяване, и т. н. Като дойдохме, вече нямаше къде да окачим своето табло! И тогава направихме следното малко табло: в средата беше изобразена фигурата на Христос, плачещ за абортите, а до нея думите: „Избавяйки се от заченатото дете, няма да се избавиш от убитото”. Окачихме го. Бяха впечатлени и шокирани преди всичко самите гинеколози. Нали те се стремят да не мислят, че абортът е убийство, за тях напомнянето за това е като настъпване по мазола.

Изобщо, интересно е да се наблюдава как реагират хората на нашите табла. Ако това са материали за вътреутробното развитие на детето, те много привличат бременните. Жените се приближават, говорят една през друга: „О, моето дете е такова! А моето – ей такова!” Таблата привличат със своето позитивно съдържание.

Имаме и плакат със стихотворение. То завършва оптимистично, така че никой няма да си отиде равнодушен. Не можеш да го дочетеш докрай, без да заплачеш. При това специално сме подбрали картинка, на която са изобразени усмихващо се дете и неговата майка. Хората мислят, че това е за нещо хубаво, четат и… плачат. Ето, понякога и тези прийоми действат. Това е добър „рекламен трик”. Разработили сме и други подобни демотиватори.

‒ За женските консултации и клиники ли?

‒ Не само. Работата трябва да се води и извън женските консултации. Организирането на лекции на тази тема е необходимо е и за студентите, и изобщо за младежите. В моята практика имаше такъв случай. Водех лекция във висше учебно заведение, показвах снимки, видео-материали… Оказа се, че в аудиторията имаше две бременни девойки, които мислеха за аборт. След лекцията те бяха шокирани, обсъждаха видяното с приятелки. Разколебаха се да правят аборт и решиха да родят. След това и другите не мислеха за никакви аборти.

‒ Оказва се, че хората по принцип са готови да възприемат неудобна за тях информация. Готови са да променят решението си и да се откажат от аборта…

‒ Да. Но по-добре е да вършим тази работа, още преди да е станало забременяване, за да бъде по-отговорно отношението към родителството. С младежите също трябва да се работи.

‒ Но се смята, че отговорното родителство – това е възпитаване на детето в материално благополучие, а жените правят аборти, за да не „размножават бедността”.

‒ Протойерей Максим Обухов от центъра „За живота”, един от инициаторите на противоабортното движение в Русия, който изучавал причините, поради които жените правят аборт, подготви статия за това. Така на първо място сред причините далеч не е страхът от бедност, а психологическата неподготвеност да станеш майка и натискът на роднините. Психологическата неподготвеност за майчинство!

Материалните трудности са някъде на десето място. Между другото, на нашите плакати могат да се прочете следното: „Имате нужда от помощ? Позвънете на телефон…”. За цялото време, откакто сме окачили плаката, са звънели само няколко пъти, и то многодетни майки, искайки необходими вещи за деца.

‒ Помогнахте ли им?

‒ Ние нямаме свои ресурси, но имаме контакти. Има и такава поговорка: „Контактите ще спасят света”. (Усмихва се.) Доверяват ни се.

‒ Предполагам, помагат ви частни лица или организации. А държавата? А обществото като цяло? Какво още трябва да се направи, за да се намали броят на абортите?

‒ Главното е да няма съпротива срещу образователните програми. И нека спазваме нормите. Ако даваме филми, те трябва да попадат в категорията 18+, 12+.

Но нашите трудности могат да се изразят с думите: „Жътвата е голяма, а работниците малко”. Най-същественият ни проблем е недостигът на хора, които биха се занимавали, например, с лекции. Нашата организация написа писмо до Министерството на образованието на Ставрополския край с предложение в училище да се въведе предмет „Нравствени основи на семейния живот”. Този курс бил въведен в няколко региона по инициатива на Патриаршеската комисия по въпросите на семейството, защитата на майчинството и детството, с която сътрудничим и от която сме получили необходимите разработки. Но тук възниква въпросът: ще ни дадат ли официално решение за този курс, и кой ще го преподава, кой ще се занимава с това?

Другият проблем е финансирането. Да спечелим някакъв грант, се оказва много сложно. При това сега е много по-лесно да спечелиш грант за поставяне на новогодишни елхи, отколкото за нещо наистина сериозно. Затова ние смятаме: необходима е Федерална програма за борба с абортите, за да има и финансиране от страна на държавата. Така трябва да се работи.

„След молебена нещата се раздвижиха”

‒ Николай Владимирович, а защо решихте да се борите с абортите?

‒ Веднъж видях снимка на убити младенци. Техният вид ме шокира. Преди мислех като повечето хора: „Е, направила е аборт – чудо голямо!…”. Но това, което видях, наистина беше ужасно! И то ме порази.

И преди, когато дойдох във вярата, имах желание да правя нещо, за да противодействам на абортите, но то някак бързо угасна. Обаче, когато приятели идваха при мен, за да искат пари на заем за аборт, аз по всякакъв начин ги разубеждавах…

‒ Успявахте ли да ги разубедите?

‒ Да. Сега тези деца са вече големи, 15-годишни. Така че имаше предпоставки да се заема с такава работа.

‒ С какво започнахте?

‒ Започнах да разпространявам снимки в социалните мрежи. Работех под формата на вирус. Изучих инструментите на сайтовете и социалните мрежи. Създадох такива „аудитории”, че хората волю-неволю посещаваха моите страници. Ужасяваха се, шокираха се, пишеха ми гневни писма. Но идваха и писма от жени, които бяха премислили и се бяха отказали да правят аборт, гледайки тези снимки.

Посещаемостта беше много висока. Понякога моя акаунт посещаваха 45 хиляди души в денонощие. Пресметнах, че за половин година активна дейност в социалните мрежи вероятно съм успял да достигна до няколко милиона души. Сега вече има създаден цял екип от единомишленици, те продължават тази работа. В „Однокласники” е създадена най-голямата противоабортна група – около 60 хиляди души. Има група и във „Фейсбук”, и в „ВКонтакте”. Ние не чакаме хората да дойдат в тази група, а поставяме темата за всеобщо разглеждаме.

Социалните мрежи много помагат в нашата работа. Тази година започнахме да сътрудничим с групата, създадена от Сергей Чесноков, „Фестивал „За живота”, която наброява около 12 хиляди души. И когато чрез тях публикувахме информация за таблата в женските консултации и предложихме на желаещите да се занимават с това да се присъединят към нашата работа, откликнаха двеста души. Социалните мрежи много помагат да се събират пожертвования за тези табла.

‒ Спомняте ли си мястото, където поставихте първото табло, с което започна всичко?

‒ Разбира се! Това беше в моя град, в Светлоград. Помолих свещеника от нашата църква да дойде с мен в женската консултация. Тогава дори нямахме табло, а плакат, на който е изобразен Христос, плачещ за убитите при аборт деца. Най-отгоре бяхме написали: „Нужда от помощ? Звънете на телефон…”. Отслужихме молебен в самата клиника за аборти. След молебена всичко потръгна, както подобава. Обстоятелствата започнаха да се нареждат в полза на нашата работа. Запознах се с местния депутат Николай Новопашин, той се занимаваше с център за наркозависими и ме включи в работната група по реализирането на проекта на партия „Единна Русия”, в който внесохме няколко точки, свързани със защитата на живота на децата и опазване на женското репродуктивно здраве. Използвайки ресурса на партия „Единна Русия”, проведохме няколко мероприятия в Ставрополския край. Не ни отказваха, защото им казвахме: ето, имаме проект, хайде да се заемем с реализирането му.

‒ Предполагам, работата не се ограничи с окачването на плакати?

‒ Разбира се. Плакатите са хубаво нещо, но това не е достатъчни. Замислихме да отворим кабинети за помощ на жени. Позовавахме се на препоръчителни писма от Министерството на здравеопазването, изпратени по цяла Русия.

‒ Нашето Здравно министерство обезпокои ли се от проблема за абортите?

‒ Имаше такава инициатива на Здравното министерство през 2011 г. Започнахме да я осъществяваме на дело.

‒ Това помага ли ви във вашата работа?

‒ Сега не могат да ни откажат, когато идваме с нашите материали. А ако не ни допускат, изискваме официален отказ и пишем жалби…

‒ Идеята е във всяка клиника да има кабинет за помощ на жената, мислеща да прави аборт.

‒ Да. Но на практика такива кабинети са единици. И те работят там, където православните проявяват някаква активност. Ако това го няма, то кабинетите ще съществуват само на хартия. А дори и да са организирани, това е съвсем формално, на практика не вършат никаква работа. Сблъсквал съм се с това в моя град. Веднъж зададох въпрос на главния лекар: „Вие имате документ, разрушение. Как върви работата?”. В отговор последва мълчание. Той само сви рамене. Нищо не се прави! Отивам при психолога, а тя казва: „Да, действително имаме Център за социално обслужване. Още преди няколко години беше сключено такова споразумение. Но досега при мен не е изпратен нито един човек”.

Позвъни ми, позвъни ми

‒ Николай Владимирович, колко живота сте успели да спасите? Има ли статистика, макар и съвсем приблизителна?

‒ Имам статистика за работата на нашия Медико-социален център. Той започна да функционира преди година и половина, на празника на светителя Николай Чудотворец. Устроихме го близо до женската консултация. Борихме се за това място, защото отначало ни изпращаха другаде, където просто никой не би дошъл. По думите на жената-психолог, работеща в този кабинет-център, вече са спасени 50 деца: жените са преминали на отчет за бременност. Но колко от тях ще износят детето, вече както Бог даде.

‒ Открили сте два такива кабинет-центъра?

‒ Втория открихме през ноември. Той работи вече два месеца.

‒ Пак в Светлогорск?

‒ Не, в Краснодарския край, в Брюховецка страница. Там се оказа един активен православен християнин, който се зае с тази работа и я доведе докрай. Впрочем ние го намерихме чрез социалната мрежа „Однокласники”. Създадохме група „Поставяне на табла „Стоп-аборт”, човекът ни видя, присъедини се към нас, след това окачи табло, постави на улицата банери с размери 3 на 6: „Мамо, не ме убивай”, „Мамо, не прави аборт”.

Той има свои места за реклама и ни ги предостави, за да окачваме нашите табла.

‒ Има ли майки, които са споделяли с вас истории, да кажем, за своето пробуждане – за това как са искали да направят аборт, но са размислили? И ако да, бихте ли могли да ни разкажете за тях?

‒ Неотдавна имаше такъв случай. Приемам го като чудо. Обадиха се две девойки от Москва, наши единомишленици. Те, между другото, работят по много интересен начин. Имат реклама: „Непланирана бременност? Позвънете ни”. Жената мисли, че ще й подскажат как е най-правилно да направи аборт, къде е най-евтино и т. н. Но се обажда – и получава информация от съвсем друг характер. Така тези девойки ме помолиха да поговоря с една жена, която им се беше обадила. Тя разказала, че животът й е труден, приятелят й я е оставил, вече имала два аборта; при условие, че й окажат финансова помощ, тя може би ще размисли дали да прави и трети, или да роди, но… след това затвори телефона.

Замислих се как да постъпя. Пуснах пост във „Фейсбук”, помолих някоя от жените да се обади на тази нещастна жена – нали за една жена е по-лесно да поговори с друга, отколкото с мъж… Създадох такава публикация и в „Однокласники”. И гледам, че моята страница е посетила някоя си N, от Славянск-на-Кубан. А ми бяха казали, че тази жена е именно от този край. Написах й: „Здравейте. Вашият телефонен номер този и този ли е?” – Тя отговори: „Кой сте Вие? Какво искате от мен?”. Жената се уплаши. А и как да не се уплашиш, когато някакъв неизвестен мъж се обръща към теб с твоя телефонен номер… После стана ясно, че това действително е самата тя. Разказах й, че в Москва има една жена, занимаваща се с шиене на дамски дрехи, която може да поеме шефството над две-три бременни. Дадох й време да помисли наистина ли е толкова наложително да прави аборт. Предадох информацията на своите колеги в групата за подкрепа – там има 40 души. Помолих ги да общуват с нея, да изяснят как стоят нещата. В резултат на това я убедих да запази детето. Не зная чудо ли е това, или не. Навярно все пак е чудо.

Аз мисля за нея, тя посещава моята страница. Налага се да продължа да я подкрепям…

‒ И материално ли?

‒ Да, включително и материално. Понякога се чувствам като самотен воин на бойното поле. Дори и в църквата не всички ни подкрепят. Отиваш да поискаш пари и чуваш: „Не, на този човек няма да дадем”. Така става. Но за тази жена вече успяхме да намерим спонсор, който е готов да осигури детски дрехи и вещи. Ще предам контактите, за да могат хората да общуват директно, без посредници. Опитът показва, че така е по-добре. А и не всички могат да се занимават с това, времето не стига.

‒ Каква помощ ви е необходима? Може би читателите на портала „Православие.Ru” ще поискат да станат ваши доброволци…

‒ Необходима е помощ за подреждане на информацията за нашата организация. Помощ за окачване на табла. Който се проникне от тази идея, може да се включи в нашата работа. Ако някой пожелае да окачи табла в своя град, ние можем да помогнем с договори, да обезпечим правовата страна – а те ще трябва само да оформят писмото, да сложат печат.

Също така можем да обучим хора в методиката по провеждане на лекции. Това е важно, защото при подаването на информация трябва да има определена последователност, така че аудиторията да слуша с изумление и да остане до самия край.