Избираш, но всъщност биваш избиран

2394 0

Автор: Деян Петров

Слово за 14 Неделя след Петдесетница.
Св. мчк Евдоксий.
Преп. Архип.

„… защото мнозина са звани, а малцина избрани…“ Мт. 21:14

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Каква по-голяма радост от сватба, какъв по-голям празник от царска венчавка! Иисус Христос, нашият Господ и Спасител оприличава Небесното Царство именно на сватба, на царска венчавка. След като разказа притчата за злите лозари, получили заслуженото наказание, сега Той описва радостта и празника на срещата с Бога, на венчанието на Църквата с нейния Жених, това, което и ние изживяваме всеки път, когато общуваме със своя Небесен Отец и повече от всичко – това, което ще бъде в Бъдния ден, в Небесния Йерусалим.

Ще бъде, но за праведните, за достойните, за Христовите. Защото ето – на сватбата поканените не рачили да идат, избраниците си намерили по-важни занимания с търговия или на нивите, като и ние всеки ден затъваме в мирски грижи и забравяме молитвата, забравяме що е честно и праведно, що е Божие, пък дори и прогонваме и убиваме Неговите вестители – гласът на съвестта, който е глас Господен, затваряме очи за знаците от Небето, за смисъла на трудностите и страданията – често да ни разколебаят пред това, да извършим неправда или да ни смирят, запушваме си ушите и закоравяваме сърцата си, да не би да чуем и да почувстваме какво иска Бог от нас. Забравяме да общуваме с Господ естествено и истински – като с най-близък приятел, с любящ Отец, Всевиждащ и Всезнаещ, пренебрегваме Го и пратениците Му. Така се оказваме недостойни, въпреки че сме поканени на сватбата. Но Царството Небесно не е само весел и вечен празник, а се предхожда от съд – страшния и справедлив съд Божий. Затова и думите на Св. Йоан Предтеча, и на Иисус Христос са: „Покайте се, защото приближи Царството Небесно“. Да, Царството Божие е радост и светлина, но за праведните, за верните. И независимо, че сме избрани, че сме призвани, че сме Господни, нашите дела, нашите помисли, всичко, което е животът ни всеки миг е това, по което ще бъдем съдени. А кой не го е страх от съда? Невинният, честният, любящият и вярващият, защото Бог каза кое е най-важно в закона, Божия закон на мирозданието и законът, по който ще ни съди: „правосъдие, милост и вяра“ (Мт. 23:23). И ако на човешкия закон не се доверяваме, ако виждаме съблазни, предателства и омраза, войни, глад и трусове, и беззаконията се умножават и изстива любовта, както в днешно време в света ни, остават ни само упованието в Бога и в Неговите думи, че който претърпи докрай ще бъде спасен (Мт. 24), че устояването във вярата и това да се пазим от греха, да пребиваваме в Църквата Божия е надеждата ни.

Такъв избор тежък стои пред всеки от нас всеки миг от живота ни – да направим едно или друго, истинското и доброто, сиреч праведното или изгодното, лъжовното, тоест греховното, защото тези винаги са противоположни – Божието и другото, знаем чие и водещо към погибел. Да, Бог е Всемогъщ, Всеопрощаващ, Вселюбящ. Но Той няма да ни спаси, ако ние не се смирим, покаем и променим, ако не изберем да сме други, да не служим на себе си и всъщност на лукавия, а на ближния и Богу. В зависимост от избора, който ние правим, Бог също избира и ако ние изберем добре, ще бъдем избрани за добро и за живот, а не за осъждане. Така този, който избира бива всъщност избран.

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, всъщност голямото и май единствено утешение е, че не ние избираме Бога, а Той – нас. Не ние сме решили днес да дойдем в храма, да пътуваме или вървим до тук, за да пеем, служим и се молим заедно, а Той ни е довел. Затова, защото сме избрани, Господ ни е поставил да идем и да дадем плод и плодът ни да пребъдва, та каквото и да поискаме в Неговото име, да ни го даде (Йн 15:16). Но най-вече живот вечен, радост изобилна, пред Божия лик, ведно с праведните. Но само ако сме достойни, ако сме Негови гости и сътрапезници на Божията трапеза. Затова, да бдим и да се стараем, да се молим и уповаваме и във всичко да сме верни, за да се излее над нас обилната Божия благодат. Амин!