ИЗГУБЕНИ И САМОТНИ

913 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Превод: Пламена Вълчева

Божията благодат благоволи да ни събере отново днес и аз бих искал да споделя с вас няколко мисли за днешното свето Евангелие.

И така, днешното свето Евангелие описва едно събитие. Христос върви към един град и вижда погребение, вижда една вдовица, една майка, която погребва единствения си син. Христос се смилява, защото разбира, че не е останал никой, който да се грижи за тази жена, и извършва чудо — възкресява сина ѝ.

И аз си мисля, че има моменти в живота ни, когато ние самите  дословно приличаме на тази майка. Тя е загубила съпруга си, загубила е сина си, чувства се самотна и изгубена и затова в известен смисъл се страхува  —страхува се за настоящето, страхува се и за бъдещето. Но Христос  е там и ѝ връща сина.

Когато се почувстваме самотни и изгубени, трябва да знаем, че независимо дали го осъзнаваме, или не, Христос е тук и е готов да ни помогне. Просто трябва да имаме вяра и да не губим кураж.

Не съм сигурен дали в Австралия се наблюдава подобно нещо, но в Европа има птици, които мигрират всяка година от едно място на друго, за да търсят по-топъл климат, защото трудно биха оцелели през студените месеци. Когато летят над Средиземно море и видят кораб, тези птици кацат там, за да си отпочинат за малко, преди да продължат нататък. Но се случва и нещо друго. Докато все още летят, по-големите птици позволяват на по-малките да отпочинат на гърба им, затова малките птици кацат върху по-големите и така събират сили, за да полетят отново, в противен случай ще паднат във водата и ще загинат. Христос постъпва с нас по същия начин и ние бихме могли да кажем, че Той е големият кораб, който помага на малките птици, или по-голямата птица, по-големият събрат, който ни позволява да отпочинем на гърба Му, когато сме отчаяни, когато силите ни са на привършване, за да не загубим напълно кураж. Трябва само да вярваме и да знаем, че този живот не е вечен, че той е изпълнен с трудности, но те ще преминат. И ако се фокусираме върху Христос, ако имаме вяра, животът ни ще премине по-леко. Затова ще постъпим доста умно, ако вярваме. В противен случай ще си мислим, че няма кой да ни помогне, и пътят ни ще бъде много труден. Изключително важно е да имаме около себе си хора, които ни обичат, изключително важно е и ние да обичаме другите. Но трябва да осъзнаем, че единственото нещо, което може да ни даде кураж, е любовта към Бога. Защото хората, които обичаме, рано или късно вече няма да са до нас и тогава, ако ни липсва вяра, ако не вярваме в Бога, няма да сме в състояние да повдигнем духа си. Затова, ако искаме да имаме вяра, ако искаме да вярваме в Бога, какво е нужно да направим? Какво е нужно да направим, за да познаем Бога и да имаме по-силна вяра?

Ще ви разкажа една съвсем обикновена история. Един богослов починал и се озовал пред райските двери, но за да го пусне вътре, пазителят на дверите го попитал: „Познаваш ли Христос?”.  „Разбира се, че познавам Христос — отговорил богословът. — Цял живот съм проповядвал Христос. Имам дисертация за Христос —  дисертация по христологията. Разбира се, че познавам Христос”. Но пазителят му казал: „Отдръпни се настрана”. След това починал един епископ. Когато застанал пред пазителя на дверите, той му задал същия въпрос: „Познаваш ли Христос?”. „Разбира се, че познавам Христос — отговорил епископът. — Цял живот съм служил на Христос. Отслужвал съм тайнствата и Божествената литургия,  въздигал съм ръце, за да се претвори хлябът в Тяло Христово, а виното — в Кръв Христова. Разбира се, че познавам Христос.” Пазителят обаче казал: „Отдръпни се настрана”. След това починала една баба. Тя била неграмотна, защото никога през живота си не  била  ходила на училище. Когато застанала пред пазителя на дверите, той ѝ задал същия въпрос: „Познаваш ли Христос?”. А тя отговорила: „Кой не Те познава, Господи?”.

Така че, за да познаем Христос, за да имаме вяра и за да не губим кураж, не се нуждаем от дипломи, не се нуждаем от образование. Единственото, от което се нуждаем, е да обичаме Самия Христос и тогава каквато и скръб да ни се случи, тя ще премине. Каквито и изпитания да ни се случат, те ще изчезнат и накрая ще установим, че сме познали Христос, тоест ще установим, че се намираме в Божието царство.

Това е единственото, което желая за всички нас, и се надявам всички ние да познаем Христос и в свое време да влезем в Божието царство.

9 октомври 2022 г.

 Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия