Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днес светата Църква ни предлага образа на един велик подвижник, желаейки да ни утвърди в пътя, който следваме от началото на Великия пост и който през последната седмица бе осветен от Кръста Господен. „Ето образът — ни казва св. Църква — на този, който е взел своя кръст и е последвал Христос, образът на този, който ни е оставил своите творения, опитно разкриващи ни цялото християнско делание.”
Св. Йоан Лествичник живял през 6 век. На шестнадесетгодишна възраст постъпил в манастир, а след известно време се оттеглил на уединение и живял в подножието на Синай в продължение на четиридесет години. От уединението излязъл вече 75-годишен старец, когато бил призован от братята от Синайския манастир да стане техен игумен. И ето, че в съседния Раитски манастир чули за този велик подвижник, и игуменът, който също се казвал Йоан, помолил преподобния да им състави ръководство за християнски живот. Голямо щастие за нас е, че св. Църква е запазила това ръководство, съдържащо опита на великия подвижник, опит, който е потвърден от творенията на другите свети отци.
Св. Йоан Лествичник черпел духовен опит не само от книгите, той изследвал и затвърдил този опит с живота си, обогатявайки го с личните си наблюдения и постижения. Св. Църква ни предлага образа на този подвижник, казвайки ни, че ако наистина желаем да следваме Христос, е нужно да подражаваме на опита на този, който вече е извървял пътя.
И преди сме говорили за св. Йоан Лествичник, утре вечер отново ще говорим за него, а сега искам да обърна внимание на един болезнен за нас въпрос.
Св. Йоан Лествичник и останалите подвижници вярват, че ние идваме на този свят, за да се подготвим за другия живот, и че още тук трябва да се доближим до Бога. Как да постигнем това?
Има само един път — пътят на опита, на първо място, пътят на непосредственото откровение на Бога в душата на човека, а след това пътят на изкачването — изкачването на душата ни. И на нас, които по един или по друг начин вече следваме Христос, ни е ясно, че сега ние опитно следваме този път; в началото Господ ни открива първия знак на Своята любов, първата радост, радостта да се молим без усилие, радостта да обичаме всички. Тогава всичко ни се дава даром и ни изглежда лесно.
А по-нататък следват два пътя, както казва св. Йоан Лествичник: първият е пътят на борбата със страстите и похотите, тоест пътят на живота в Бога, а вторият — пътят на многословстването, на говоренето за Бога, на слушането на онези хора, които говорят за Бога. Св. Йоан Лествичник казва, че за този път не е нужен никакъв опит, но че той не води доникъде, и ако все пак доведе до нещо, то е до погибел:
„Словото Божие, дадено от Господа, е чисто и пребивава вечно, а онзи, който не е познал Бога, фразьорствува за Него по догадки”* („Лествица”, Слово 30, 23). Ние не познаваме Бога с изключение на онези моменти, в които Той Сам ни се открива, и затова следваме пътя на многословстването. Кое тогава ни открива Бога? Чистотата на душата ни открива Бога, както говори и Словото Божие: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Само тя, само чистотата на сърцето ни позволява да се доближим до Господа и самото Слово Божие ни се открива според мярата на нашето очистване: „онзи, който е съединил напълно своите чувства с Бога, бива научаван тайнствено на Неговите думи. Но докато това съединение с Бога все още не е станало, тогава е още трудно да се беседва за Бога ”(„Лествица”, Слово 30, 21).
Но за нас е лесно да говорим за Бога, дори нищо не е по-лесно от това да многословстваме за Него. Нужно е да съграждаме царството Божие, а ние мислим, че то е вече в нас, забравяйки думите на Господа, Който казва, че „царството небесно бива насилвано“. Именно за тази борба и за това насилие ни говори днес честваният от св. Църква подвижник. Той говори особено на онези от нас, които изучават този път, и днес ние можем да се поклоним на неговата икона, осветена и изнесена за поклонение.
Ние, живеещите в света, изглежда не можем да имаме никаква допирна точка с този синайски отшелник. Ала вероятно мнозина от нас са видели себе си в неговото творение — в първите двадесет и три глави на неговата „Лествица“, вероятно мнозина са си помислили — „това сякаш е писано за мен“. Нека не превръщаме това съкровище в предмет на многословстване, а да се постараем опитно да се възползваме от него.
Какво ни разкрива то? „Словото, съществуващо винаги с Отца, прави чистотата съвършена, като умъртвява смъртта със Своето идване; а след умъртвяването на смъртта, ученикът на богословието получава съвършено просвещение“(„Лествица”, Слово 30, 22); като умъртвим своята нечистота, чрез подобното познаваме и Пречистия. Тогава стават разбираеми думите на св. Йоан Лествичник за богословието: „Чистотата е направила своя ученик богослов, който сам е утвърдил догмите на Пресвета Троица.” Има само един учител в богословието — чистотата. Отиди при нея, ако искаш да се научиш. Не отвън, а отвътре, чрез очистване от греха и страстите, ще получиш онова, което ще утвърди в теб догмата за Пресвета Троица.
Но може би св. Йоан Лествичник греши? Това са думи на отшелник и подвижник, може би някой, който се е занимавал цял живот с богословие, ще го каже по различен начин?
Нека за сравнение погледнем думите на св. Григорий Богослов: „Не всеки може да любомъдърства за Бога — да, не всеки. Това не се придобива евтино и не е пълзящо по земята”(ч. III, сл. 27). И по-нататък: „Не всеки може да любомъдърства за Бога, защото способни на това са само хората, които са изпитали себе си, които са преминали живота си в съзерцание, а преди всичко са очистили или продължават да очистват душата и тялото си. За нечистия не може да бъде безопасно да се докосва до чистото, както и за слабото зрение до слънчевия лъч” (Пак там). „А ние, ако сме придобили малко слава, дори често и без нея, ако случайно сме научили две-три изречения от Писанието, и то откъслечно и без нужното разбиране (такава е нашата преждевременна мъдрост), трябва да мъдруваме против Моисей, да станем Датан и Авирон — хулители и безбожници. По-добре да отбягваме тяхната наглост и да не подражаваме на тяхното високоумие, за да нямаме техния край“(Пак там, сл. 32).
Това се отнася и за нашето време, понеже ние смятаме, че можем да мъдруваме като Датан и Авирон. Ние получаваме от Господа радостта да се молим. Всички сме се молили в даден момент и може би някои от нас продължават да се молят с радост и сълзи. Мнозина от нас също познават и радостта да обичаш, радостта да носиш кръста си, радостта да живееш в Бога. Но и мнозина от нас тръгнаха по лесния път — по пътя на многословстването за Бога, забравяйки, че нашите страсти все още не са унищожени, че тази радост ни бе дадена от Господа като милост, а ние решихме, че тя ни принадлежи. И само този, който очиства душата си, може да познае Бога, защото подобното се познава чрез подобно.
Днес честваме паметта на св. Йоан Лествичник във връзка с Великия пост, с пътя, по който вървим вече няколко седмици.
Светата Църква ни казва, че има само един път — пътят на борбата със страстите и похотите, и той не изхожда от любовта. За любовта св. Йоан Лествичник говори в тридесета глава, а ние празнословим за любовта — Бог е любов, ала ние не познаваме Бога.
Нека се върнем на този път, към който ни призовава св. Йоан Лествичник и по който опитно са вървели великите подвижници, завещавайки ни го в своите творения. Ние, днешните руснаци, се отдалечихме от тях, ние заговорихме за Бога. Може би сега, когато някои от нас почувстват, че това повече не може да продължава, може би сега, когато честваме паметта на св. Йоан Лествичник, който очиствал душата си в продължение на десетилетия, ще оценим опита, който той ни е оставил. „Лествицата” ни е дадена не за да многословстваме, а за да вървим и да се изкачваме по нея.
Нека си припомним как преподобният Йоан завършва своята „Лествица”: „Изкачвайте се, братя, изкачвайте се усърдно, като слагате стъпалата в сърцето си и като помните Пророка, който е казал: „Дойдете и ще възлезем на планината Господня, в дома на нашия Бог“(Ис. 2:3), Който прави нозете ни като на елен и ни поставя на височини (Пс. 17:34), за да станем победители по Неговия път. Тичайте, моля ви, с Апостола, който е казал: нека се постараем, докле всинца достигнем до единството на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълна възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13). А Христос, Който се кръсти в тридесетата година на Своята земна възраст, получи тридесетото стъпало в тази духовната стълба; защото любовта е Бог. Нему слава, Нему власт, Нему сила; в Него е началото на всички блага и е, и беше, и ще бъде в безконечните векове.” Амин.
*Цитатите от „Лествицата” са по изданието от 1996 г., прев. Нюйоркски митрополит Йосиф
