Изкуството да живееш просто

453 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Простотата разкрива, а сложността измъчва.
св. Филарет Московски

Ние сме деца на един сложен свят. Потопени сме изцяло в динамиката и хаоса на връхлитащото ни ежедневие, чиято  мощна струя помита всичко по пътя си. Неусетно сме се превърнали от личности в индивиди, от фигури — в лутащи се единици по неизброимите пътища на съвременността. Нямаме време да изградим нещо цялостно, отделили сме се от всичко съществено и истинско. Без собствено верую, изпълнени с подозрения за другите, пронизани от съмнения за самите себе си. Трептящо безпокойство е обсебило нашия мисловен стереотип, а страхът във всичките му психогенни производни ни преследва навсякъде. Ние сме боязливи и агресивни, малодушни и арогантни, несигурни във всичко освен в желанието да живеем комфортно. В името на това сме способни на всякакви жертви — професионални и лични, обществени и съкровени. Тази съвременна диагноза е и нашето проклятие. За съжаление, тя поразява не само невярващите в Христа, но и онези избраници, които са решили да Го следват и да живеят съобразно Неговите свети заповеди.

Християнството като доктрина винаги е изразявало святото и чисто учение за простотата и осветеността на всеки елемент от човешкото битие. Бог като Творец на всичко видимо и невидимо непрестанно благославя и освещава живота на поколения хора, изисквайки от тях на първо място да търсят Неговата правда и Неговата истина (вж. Мат. 6:33), със съкровеното обещание,  че всичко друго ще им се придаде. С това Той пронизва материята, приближава земята до небето, прилепя я до лицето Си, за да може да одухотвори и оживотвори всичко.

През цялото си тригодишно служение в плът Спасителят винаги бил достъпен, разбираем и ясен в най-чистия и духовен смисъл на думата. Говорил езика на народа,  движил се като обикновен странник, държал се във висша степен като един от Своя народ. Този истински Син Човечески използвал притчи и образи, за да скъси в общуването Си дистанцията между хората и Себе Си. Неговите последователи усещали дъха Му, виждали потта на лицето Му и сами откривали в необикновената Му и божествена простота пример за подражение във всяко отношение. Той бил сред тях и до тях, духовен и земен, изискан и прагматичен, елегантен и духовно реален. Иисус от Назарет бил низхождащ в аристократизма Си и въздигнат в битийността Си по начин, непознаван дотогава от нито един от родените от жена. Обаятелен и необясним, затрогващ и изчерпателен със всеки Свой жест и действие — образец за учител и духовен лидер.

Тази простота Той предавал и на хората, които Го следвали навсякъде и неслучайно тя преминала като духовна дарба върху апостолите и апостолските мъже. Те излъчвали сила и Дух Свети,  пресъздадени по възможно най-достъпния и разбираем за слушателите начин. Всячески избягвали похватите на високопарната премъдрост и реторичните техники, стремейки се максимално да изчистят и опростят своя подход към конкретно заобикалящите ги. С това те пленявали сърцата им, превръщали ги от юдеи от различни съсловия и от изключителни елини във вдъхновени вярващи и носители на духа на Новия Завет. Така те доказали, че езикът на божествената любов е прост и необясним, но необикновено въздействащ, независимо от всички условности, които могат да разделят хората в стремежа им да живеят по един различен и по-пълноценен от досегашния начин. Излъчвали силата на Небето, но не разчитали на своята мъдрост и ерудиция.

Светите отци, като носители на духа на Свещеното Предание, приели чрез и в Духа Светаго тази особена божествена и неизразима простота както  в поведението си, така и в изказа си. Пример за това са техните боговдъхновени творения, които и до днес са достъпни и близки за искрено вярващата душа. Затова и Православието е толкова затрогващо и поразително за хората от всички поколения — то им предава волята на Небето чрез пълнотата на благодатта, независимо от историческите превратности на Изтока.

Православният човек е дете на Бога, което се старае  не толкова да Го обясни и анализира, изтъквайки всичките Му необикновени свойства и качества, колкото с радост и простота да съпреживее чудото на слизането  на божествената благодат в душата, къпейки се в богатсвото от пълнота и неизразимо вдъхновение. Творение, което възхвалява Твореца в своята простота и спонтанност!

Православният човек още от ранни времена е разбирал изразеното през 18 век от св. Филарет Московски,  а именно, че  простотата разкрива необяснимото, а сложното обърква лесно обяснимото, и че езикът на Бога винаги е бил и си остава прост във всичките Му необикновени проявления. Човекът се измъчва в сложността и се успокоява в простотата, изморява се в подробностите и се утешава в цялото. Не само божествената премъдрост, но и индивидуалният житейски опит показват, че всичко истинско е просто и всичко просто е истинско. Това е неизменен закон във вселената, която е изградена по гениален, но прост начин от нашия Творец и Създател. Духовните закони са прости, но всеобхватни, те засягат всяко човешко същество, независимо от неговия пол, възраст и занятие. Благодатният живот е прост във всичките си проявления или изразено по друг начин, за придобиването на божествената благодат е необходимо молещият се да изчисти сърцето си и да го потопи в простота и смирение.

Това във висша степен е разбрал религиозният гений на св. Амвросий Оптински, който обичал да повтаря  на  поклонниците, идващи при него за съвет: „Там, където е просто, има сто ангела, а където не е просто, няма нито един!”. Бог обича простотата и чистотата, за да може да изрази Себе Си, да се обясни в любов на творенията Си. Тогава Той е най-въздействащ, трогателен и неотразим. Силен в простотата си и мощен в достъпността си. Простотата е езикът на Бога, а сложността е белегът на сатаната.

Това се отнася в еднаква степен както за времената, когато науката и техническият прогрес не са били навлезли толкова дълбоко и всеобхватно в живота на хората, така и сега,  в динамиката на настъпващата глобализация. При този настоящ бум на технологиите и връхлитаща информация от всички посоки е повече от необходимо нещата да бъдат опростени, за да могат по-лесно да се асимилират от обикновения човешки ум. В нашето съвремие, когато човекът е подложен на различни психосоматични изпитания и хаосът в съзнанието му е очевиден факт, звучат като лекарство думите на един от боговидците на 20 век — свети Паисий Светогорец, отправени към читателите на неговия труд „Да превърнеш чуждата болка в своя”: „Това, което днес наричат удобства, в действителност се оказват неудобства. Удобство е да опростиш живота си и да се ограничиш с необходимото. Това освобождава човека.”

Освобождение, което идва след задължителното разтоварване на непоносимия товар от неизброими задачи, които човек си поставя да извърши, без да се съобразява с реалните си възможности. Ако приемем всеки свой ден като последен в живота си и насочим вниманието си само към най-важното и същественото в него, след едно правилно и духовно степенуване на ценностите, нещата ще изглеждат по много  по-различен начин. Да опростиш, на практика означава да освободиш съзнанието си от хилядите пробождащи „още и още” ангажименти, които бавно съсипват изострeнатата ти чувствителност и лесно наранимата ти нервна система. Опростяването е на практика терапия за съхраняване на личността, сравнима с дълбокото поемане на чист въздух в една натровена и негативна среда. Удобството се е превърнало в неудобство, и нещо повече — в робство, което изсмуква живителните сили на действения, активен и винаги натоварен модерен човек. Той е поставен в разлагащото блато на комфорта, което му „гарантира” проспeритет и удовлетворяване на съкровеното му аз. Но в момент на просветление той разбира цялата заблуда на действителността, превърнала го в пленник на връхлитащите го събития, вместо в свободна личност, която умее да ръководи мъдро своя жизнен път.

„Необходимото”, според стареца Паисий, е спасителният пояс, който ще съхрани баланса между очакваното и постигнатото, исканото и неговото реално удовлетворение. Душата желае свобода, но тя може да дойде само след разкъсване на реалните и въображаеми паяжини на потискащото битие. Затова е истинско изкуство да отхвърлиш този свят като воля и представа, създадена от някой друг за теб, като се освободиш от притискащите условности на душевно съсипващия ритъм на живот.

И това е възможно само и единствено чрез Бога, ако Го поставим в центъра на нашия малък и крехък свят, изправен пред заплахата от саморазрушение. Единствен Той с невидимата Си и могъща воля може да преведе нашия разлюлян от вълните кораб по пътя на избавлението и спасението. Амин.