ИЗКУСТВОТО НА СВЕТЦИТЕ

318 0

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Превод: Константин Константинов

Не можеш да контролираш типа критика, която ще понесеш, но можеш да контролираш начина, по който ще реагираш.

Остин Клеон

Чувствам, че точно това е направил св. Нектарий Егински. С други думи, начинът, по който той реагирал не просто на критиката, а на клеветите, т.е. на патологичната и болна форма на „критика“, бил такъв, че преобразил една очевидна неправда в благословение и източник на освещение.

Тайната на светците, която ние се затрудняваме да приложим в живота си, е именно тази, че чрез Христос те са приемали и преобразявали раната, травмата и неправдата на живота в славословие, благодарение и път на общение с Бога и със своето  най-дълбоко аз.

Това направил св. Нектарий — преобразил клеветата, злобата и осмиването от страна на хората в път към Бога.  Колкото повече те воювали срещу него, толкова повече той се окопавал в прегръдката на Бога. Колкото повече те го огорчавали, толкова повече той се услаждал от Христовото присъствие. Св. Нектарий навярно е един от най-оклеветените светци от последните векове.

Това е силата на Божията благодат, която, когато среща човешкото смирение и доброта, нагласата за общение с Него, превръща раните в чудеса. Св. Нектарий не оставил злото да влезе в него. Това не означава, че не чувствал болка и не се разстроил като човек, но не се затворил в силата на злото. Не се погубил в думите и мрачните намерения на своите обвинители.

Злият какво иска? Да те вижда, че страдаш, че се разочароваш, че си изоставен и  стигаш до отчаяние, т.е. до ада.  Злият се радва, когато те вижда да умираш, т.е. да не живееш дара на живота.  Св. Нектарий не им направил тази услуга. Със силата на вярата в Бога, но и с безразличието си към човешката похвала, той не играл играта на своите обвинители. Не променил живота си и най-вече не ги оставил да прекъснат радостта на Духа, която  обитавала сърцето му.

Не възприел ролята на злочест и онеправдан. Напротив. Издигнал се над своята рана. Със сигурност неговото свято и чувствително сърце изпитвало болка, но не останало в нея. Той прегърнал своето изпитание и заедно с кръста си настоявал да живее за слава на Бога и на Неговата Църква. Не очаквал всичко да върви добре, за да живее. Не си правил илюзии, че някога ще приключат мъките и болките в този живот, затова не очаквал да спре вълната, а се научил да плува дори сред бурите.

Въпреки сенките, които се появили на хоризонта на живота му, св. Нектарий избрал да види светлината зад облаците, синевата в крайчеца на мъглата. Това е изкуството на светците — да променят раната в чудо.