ИЗКУШЕНИЯТА ПРЕДИ СЛУЖБА

797 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм Св. Атанасий“, гр. Варна

В църковната действителност има въпроси, които засягат не само реалната енорийска практика, но и носят чисто личен мистичен и психосоматичен смисъл. Те са твърде деликатни и като подводни рифове могат да травмират духовния ритъм на православно вярващия човек. За съжаление, те са колкото неизбежни, толкова и коварни и дават мрачно отражение върху желанието му да продължи напред. Тяхното разглеждане има важно значение за освобождаването на всички пречки  по пътя към Спасителя Христос и Неговото царство. За тях обикновено не се говори или се споменава някак си мимоходом, без да им се отделя достатъчно внимание.

Един от тези въпроси е за препятствията преди различните богослужения — т.нар. изкушения преди служба. Всеки от нас ги е преживявал и е имал някакво лично разочарование, но малцина са успявали да прозрат техния истински носител и вдъхновител.

В духовния живот има такъв принцип — преди всяко добро дело или непосредствено след него идва изкушение. Този принцип действа без изключение върху всеки човек и се отнася за всички категории вярващи — мъже и жени, възрастни и деца, монаси, духовници и миряни.

Когато човек тръгне към храма, за да посети богослуженията от денонощния кръг — вечерня, акатист, утреня или света Литургия, той често бива атакуван от всякакви препятствия. Те могат да бъдат от различен  характер — паник атаки, главоболие, конфликти в семейството. Да имат чисто битов оттенък —например неприятни събития като повреди в дома, загубване на ключове, пътно-транспортни произшествия. Да се появят изненадващо в храма при закупването на свещи, записването на имена и да включват размяна на реплики и така неприятните обиди и внезапни избухвания. Нападнатият бива връхлетян от раздразнение, смут или явни мисловни или словестни нападения.

Според някои причината за тези изкушения е „завистта на дявола“, който, виждайки чистото желание да се върви напред в духовния живот, иска да попречи на тази проява на лично благочестие. Но всички, които познават малко или много суровата реалност на духовния живот, знаят, че той, дяволът, като Божие творение, макар и в падналото си състояние няма тази пълна духовна власт и не може да действа до степен, до която сам поиска в цялата си свобода и възможности. Той може да поразява само и дотолкова, доколкото Всемогъщият Господ Бог му позволи по милостта Си и в конкретния случай, а и въобще допусне съобразно личността и строгата индивидуалност на всеки вярващ човек, верен на принципа, че всеки има свой кръст и може да понесе определена тежест. Няма ситуация, от която Господ да не може да избави човека, и изкушенията никога не са по-големи от благодатта. Всеки от нас трябва да бъде изпитан като злато в горнило и да гори като мокро дърво на бавен огън в нестихващата духовна бран.

Но как можем да се избавим от тези изкушения и да противостоим на техните неспирни попълзновения? Защото в Свещеното Писание е изречено: „Покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас“ (Иак. 4:7). Това опълчване обаче не трябва да става индивидуално и самоволно, като нападнатият съобразно силите си се хвърли в бой, а след помирение с Бога  и съзнателно приемане на Неговия авторитет и искрено призоваване на Неговата помощ. Той трябва да ни посети и поведе в тази неравна борба. В противен случай ще бъдем пометени и опустошени от втория след Бога и ще станем жертва на подвластните му духове на злобата. Защото той, врагът на общото и лично спасение, има хилядолетен опит в погубването на душите  и огромен арсенал от оръжия и всеки един от нас е нищо повече от поредната му цел и мишена. Затова неговото игнориране и всяко самоволно действие ще бъде предварително обречено на неуспех, който може да се превърне в катастрофа. Победата ще дойде  само и единствено ако сме облечени в Неговото всеоръжие и водим битката с трезв ум и чисто сърце.

В този дух е и наставлението на един от великите руски старци, св. Йоан Кронщадски, от неговия дневник „Моят живот в Христа“: „Когато те атакува силния, се обърни към по-силния, когато те връхлети втория иди при първия, а когато те изкушава сатаната, прибегни към Христос“.

При подобно явно нападение е добре да изричаме кратки, но интензивни молитви от цялото си сърце и душа като „Господи, помилуй!“, „Пресвета Богородице, спаси нас“, тропара „Христос воскресе“ или „Да възкръсне Бог“. Един от мистиците на Оптинската пустиня препоръчва да се използва молитвата „Боже, дай ми Твоята благодат!“ и категорично заявява, че тогава изкушението ще изчезне.

От огромно значение е и насочването на мисълта към светлите образи на Христос, Пречистата Дева или някой светец. При всяко положение умът трябва да бъде съхранен, защото неговото овладяване е първата цел на сатаната. Тогава, когато той е вече овладян, е твърде лесно обектът на атаката да извърши конкретно зло или поредици от лоши дела, които да доведат до отстъпление. Затова нашата контраатака трябва да бъде извършена незабавно. Всяко забавяне може да е от значение. Затова тя трябва да бъде концентрирана и мощна. И най-важното — да не се води никакъв мисловен диалог. Това „впускане“ може да има само пагубни последици за незащитения ум и да доведе до пълно мисловно объркване и личностно поражение.

Богослуженията са израз на цялото богатство и мощ на православния светоглед, синтез на познание и вяра. Затова те са предмет на неспирни атаки. От тях православният вярващ като от вечна Витезда неспирно черпи благодат и вдъхновение да продължава напред към освещението си в този претопяващ процес на обожение още тук, в борбата със стихиите на този паднал свят.

Това прави въпроса за изкушенията преди служба толкова значим и определящ за добрия духовен ритъм на православния вярващ. Нищо в него не трябва да бъде подценявано, а анализирано от гледна точка на чистата мистика и светоотеческия опит на Източната църква. Всякакво подценяване или недооценяване хвърля сянка върху всички проявления на нашето лично благочестие. Затова нека бъдем трезви и водим битката  с горещо сърце и бодър ум, за да отблъснем всички атаки на сатаната и да се привържем силно към спасителната истина на Господ Иисус Христос!