Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Представете си, че имате дом, наследен от вашите предци, който е изграждан и обзавеждан в продължение на много години. Дом, за който са се грижили поколения съвестни роднини, всеки от които е добавял по нещо, за да може този дом да бъде наследен от идващите след тях в един привлекателен и достолепен вид — един истински семеен бисер на архитектурното изкуство.
Сега си представете, че този великолепен дом, към който са отправяли погледите си не един и двама, запленени от красотата му, бива заграбен и в него започват да се разпореждат чужди стопани. Стопани, които не са си помръднали и пръста за неговото изграждане; стопани, които не само че не са се потрудили за появата му, но въобще нямат нищо общо с предците, въздигнали този дом. Съгласете се, че това е възмутителна и безпардонна измама.
Започнах с горната илюстрация, за да отбележа възмущението си от това, че в съвремието един от най-светлите християнски празници, Рождество Христово, е похитен от крадци на смисли, които са изпразнили празника от същината му.
И не само са го изпразнили от истинското му и единствено съдържание, което би трябвало да има, но и са го изпълнили с такова, в което липсва и помен от Христос.
Коледа! Весела Коледа!
Празникът, който честваме на 25 декември, е Рождество Христово. А ако го наречем Коледа, то смисълът, който бихме вложили в тази дума, трябва да бъде натоварен само с християнско съдържание.
Опитаме ли се обаче да направим този празник „пригоден“ за всеки един (и то в неговия потребителски и консумативен смисъл), да бъде празник дори за този, който по никакъв начин не цени влиянието на Христос и Неговата Църква в този свят, то ние също се превръщаме в крадци на смисъл. Разбира се, Бог оставя да грее слънцето над лоши и добри (Мат. 5:45), което означава, че този светъл празник озарява и тези, които са далеч от Христа. Но тези, които говорят постоянно за този празник, които не спират да го „пропагандират“, трябва да знаят какво се празнува, или по-точно — на Кого е посветен той.
Звездите и светлините на Рождество Христово — които красят улиците и домовете ни — ни напомнят онази единствена и неповторима нощ, в която Бог от любов към човека изпрати Своя Единороден Син (Иоан. 3:16), Чиято поява бе засвидетелствана от звездата над Витлеем.
Говорейки за светлина, няма как да не споменем, че без идването на Богочовека Христос този свят още щеше да тъне в езически мрак, а вероятно отдавна и би потънал безследно в него. „Единствено Евангелието — твърди митрополит Антоний Сурожски — утвърждава абсолютната ценност на отделната личност.“ Да не забравяме, че едни от най-високите достижения на науката, изкуството и хуманността са създадени под лъчите на Христовото слънце — достатъчно е да изброим всестранните проявления на високото европейско изкуство, промяната в отношението към жените, децата, безправните и болните в обществото, застъпването за правата на човека, засягащи достойнството и неприкосновеността на човешката личност.
Този, който отрича тези факти, е крадец на смисъл, история и настояще. А най-лошото е, че е крадец и на бъдещето на идващите след нас. Защото наша отговорност е да ценим завещаното ни от нашите предци и да придаваме смисъл на заобикалящото ни.
Факт е, че в този свят все повече и повече се множат хората с религиозни възгледи, които са далеч от либералното и хуманно отношение, проповядвано от християнството. Ако сме християни, трябва да свидетелстваме за това и в нашия делник, и в нашия празник.
Светът е в очакване — след по-малко от месец ще посрещне своя Спасител в образа на крехко дете, лежащо в ясли. Дете, Което иска да превърне и нашите сърца в Свой дом.
