Автор: Хмелницки и Староконстантиновски архиепископ Виктор (Коцаба)
Източник: korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
В евангелския текст за двамата слепци, който беше прочетен тази неделя във всички храмове на нашата Църква, има един много важен момент, на който бих искал да обърна внимание.
И така: „Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя“.
Моментът, на който бих искал да обърна внимание, не е самият факт на изцелението, а това, което го предшества — вярата. Един от отците на Църквата, св. Иларий Пиктавийски, казва по този повод следното: „Господ им показал, че не вярата следва от изцелението, а изцелението от вярата (защото слепците прогледнали поради своята вяра, тоест те не са повярвали, след като било възстановено зрението им. От това става ясно, че те чрез вяра са постигнали изпълнение на просбата си, а не са придобили вярата си като следствие от изпълнението на просбата им)”. Още веднъж ще повторя мисълта на светеца: „Не вярата следва от изцелението, а изцелението от вярата”.
Всъщност днес ние много често срещаме хора, които твърдят, че не могат да повярват в Бога поради почти пълната липса на чудеса в своя живот. Те казват, че ако днес Бог вършеше същите чудеса, каквито е вършел по времето на Христос, много повече хора биха повярвали в Него. За тях чудото е доказателство за съществуването на Бога.
Но, както виждаме от евангелския текст, като условието за извършване на чудото Христос посочва вярата. С други думи, този, който не вярва, не може да стане свидетел на чудо. И това твърдение се отнася не само за изцеленията или за другите действия на Спасителя по отношение на хората, това твърдение е валидно и тогава, когато става въпрос за Божествената природа на Христос.
Невярващият човек би обяснил всяко проявление на всемогъществото на Твореца с някакви външни неща. Ако му кажат, че Христос е възкръснал, той ще каже, че възкресението е масова халюцинация, някаква илюзия и че всъщност Христос не е умрял, а е изгубил съзнание и след това е дошъл на Себе Си. Ако му кажат, че израилският народ е преминал по сухо през Червено море, той ще каже, че там е имало твърде малко вода, и дори фактът, че няколко часа по-късно войската на фараона се е издавила на същото място, няма да го убеди в това чудесно преминаване пеша.
Невярващият винаги ще търси оправдания за своето неверие. Докато вярващият не се нуждае от никакви чудесни доказателства. Той вярва не в силата на чудесата, а в силата на любовта. И именно поради това ние търсим не изцелението на тялото, а изцелението на душата, защото, в крайна сметка, най-важното чудо за Бога винаги се извършва в дълбините на сърцето ни — чудото на покаянието и обръщането от слепота към зрение и от тъмнина към светлина.
2018 г.
