ИЗ ПОУЧЕНИЯТА НА СВ. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

5976 0

Източник: „Добротолюбие“ том I

Човек никога не може да бъде истински добър, колкото и да желае това, ако в него не се всели Бог, защото никой не е благ, а единствено Бог. Това вселяване на Бога или живот в Бога е последната цел на всички подвижнически трудове и връх на съвършенството.

Съвършен и богоподобен е този, който е незлобив. Той е изпълнен с радост и в него се покои Духът Божий.

Ако желаем искрено да пристъпим към нашия Създател, то според духовния закон необходимо е да се подвизаваме за освобождаването на нашите души от страстите.

Придобийте смирение и не носете в сърцето си гордост, свойствена на дявола. Който носи в сърцето си гордост, е причастен на демоните. Всички грехове са мерзки пред Бога, но най-мерзостна от всички е гордостта на сърцето.

Смирението се заключава в това, да почиташ всички хора като по-добри от теб.

Какво представлява радостта в Господа? – Да се изпълни на дело с радост, която и да е заповед за слава Божия – ето какво е радост в Господа. Този, който реши да постъпва според Божията воля, която е по-сладка от мед и е изпълнена с всички радости, ще бъде подпомаган и укрепяван от самата нея и тя ще дарува на неговата душа сили да извършва дивни дела и ще подготви пред него всички пътеки, приятни на Господа. И тогава не ще може нито един враг да му противостои – поради това, че той следва Божията воля. Но на този, който живее по своята воля, Бог в нищо не ще помогне, но ще го остави на демоните, които ще витаят в сърцето му ден и нощ и в нищо не ще му дадат покой.

Не бъди дързък и не настоявай на своето мнение, за да не те обладае злото.

Особено се старай да изпълниш апостолското наставление „Слънце да ви не залязва гневни“ (Еф. 4:26) и знай, че това е казано въобще относно всяка заповед, та слънцето да не ни залязва не само гневни, но и в друг някакъв грях.

Знайте, че нашият живот в този свят е твърде кратък, затова го ценете и не го похабявайте в нерадение, за да не ви застигне часът на смъртта, когато се гневите един на друг, и поради това да бъдете причислени към човекоубийците, както е писано: „Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец“ (1 Йоан 3:15).

В никакъв случай не се сърди на някого и на всички прощавай. Ако някой те оскърби, не изпитвай към него неприязън, но си кажи: аз съм достоен за това всички братя да ме презират. Изпросвайте във вашите молитви прошка за тези, които ви причиняват неприятности, като подражавате на Господа, Който се молил за своите мъчители като казвал: Отче! Прости им (Лук. 23:34) и на блажения Стефан, който изпросил прошка от Господа за тези, които го замеряли с камъни: Господи, не зачитай им тоя грях (Деян. 7:60).

Не осъждай никого от смъртните, за да не би Бог да се погнуси от твоите молитви.

Това е най-великото дело за човека: винаги да се кае за своите грехове пред Бога и да очаква изкушения до последния си дъх.

Дяволът се страхува от нас, когато се молим и правим жертви от себе си. Той също се страхува, когато ние сме смирени и добри. И особено се страхува, когато много обичаме Господ Иисус Христос. Той побягва, когато ние изобразяваме Кръстния знак.

Възлюби смирението, защото то ще покрие всички твои грехове. Не считай себе си за учен и мъдър; в противен случай всички твои усилия ще бъдат разрушени. Ако имаш голяма власт, не заплашвай никого със смърт. Знай това, че по естество ти също подлежиш на смърт.

Недей да имаш никаква работа със схизматици и абсолютно нищо с еретици. Както знаеш аз самият ги избягвам поради тяхната омраза към Христос и ереста им.

Който не е претърпял изкушение не може да влезе в Царството Небесно. Без изкушения никой не може да се спаси.

Нашият живот и нашата смърт са в нашия ближен. Ако придобием нашия брат, придобили сме Бога; но ако наскърбим нашия брат – ние сме съгрешили пред Бога.

Един човек казал на св. Антоний: „Моли се за мене“. Старецът му отговорил: „Нито аз, нито Бог ще се съжали над теб, ако ти сам не се погрижиш за себе си и не се молиш на Бога“.