Автор: Христос Янарас
Източник: статия от сборника “Църквата говори на младите”
Превод: Мартин Ганев
… Борбата за духовния идеал на целомъдрието не е просто едно изпитание на вярата в този идеал, но е и едно съхраняване на свободата, плод на свободната воля на човека да придобие непорочността, в която е повярвал като идеал.
Там, където няма свобода, не може да съществува борба. Борбата предполага едно непрестанно подновяване на свободното решение на човека. Автентичното преживяване на свободата не е една безкрайна възможност за избор, нито – и още по-малко – безцелно бездействие, в каквато и да е форма на живот, която ще те повлече в своята вихрушка. Автентичният опит от свободата е борбата, борбата, която изпитва всяка една минута твоето позициониране спрямо този идеал.
Точно за това, всяко решение по въпроса за отношението между двата пола, което изключва елемента на борба, е ограничаващо и несвободно. Най-трагичното робство е робството на “сексуалното робство”, където всичко започва и свършва толкова лесно във вихрушката на порива на страстта.
Пулсовете на Неговия живот в нас
… Колко е трудно да избегнем начина на мислене, който са ни създали моралистите, чувствайки духовния живот като един свръхестествен живот! И все пак, ако се основем на тази почва, всяко наше усилие ще бъде изградено върху пясък. Въздържанието на младите и верността на съпрузите не могат да бъдат единствено и само намерение в живота на хората, те не могат да бъдат обект на заповеди. Въздържанието и верността са плодове от духовния живот, те са вторични феномени. Ако разцветът от непорочността на душите отсъства, то всяко усилие на самоконтрол е осъдено на провал, на изтощение или изопачаване.
В търсене на една динамична непорочност
Целомъдрието не може да бъде някакво статично състояние. Ние я възприемаме като богатство на душата, затова то трябва да прелива от радост и сила.
Факт е, че душевната красота, която се обогатява именно с целомъдрието, успява да засияе от радост в лицето и целия израз на човека, който я притежава. Целомъдреният, т.е. духовният човек, е не просто само един очарователен човек, но е образец за автентична радост, той е модел на радост.
Неговата радост не е изобилие от настроения на някакви жизнерадостни моменти. И в моменти на скръб и болка – които са толкова чести в борбата за непорочността – неговият поглед излъчва увереност и сигурност от съжителството му с Иисус, в блясъка на една голяма чистота.
Нещо такова привлича много повече, от която и да е залъгваща маска.
Това е най-значителното свидетелство за превъзходството на духовния живот. Съжителствата на младите, които полагат усилия за един такъв живот, притежават една атмосфера на качество, непознато за ловците на чувствената радост. Тяхната радост, игра, и смях притежават нещо отличително, бихме казали, че притежават някакъв печат на целомъдрието. Чувства се, че тяхното настроение не се намира в гримасите на лицето и на устните, но сякаш извира от тях самите, извира живо и спонтанно.
Тайнството на любовта и творчеството
Младите днес не успяват да преживеят истинската любов. Сърцето не се е научило да живее, то бързо изчерпва своите вълнения, започвайки незабавно да тупти трептящо в удара на страстта. Сърцето не се научило да обича, не се е научило да разговаря, не се е научило да търси другар в брака за самотните мигове от живота. Всички и всичко са научили днешните млади на един-единствен път – на пътя на страстта. Сексът е царят на нашата епоха. Той разпростира своето страшно владичество в печата, във филологията, на екрана, в звуците, във всекидневния живот. Той изцежда нашата епоха от присъствието на чувство, разголва я от красотата на приятелството, която узрявя в ероса на брака.
Не е смело да кажем, че е време идеалът на любовта да открие отново своето място, на което съответства брак, осветен от свещената цел на творчеството и любовта. Бракът е преди всичко връх в развитието на една голяма любов, а не равносметка в изчисленията на разликите в “за” или “против”.
Бракът трябва да те споходи зрял, уреден не само икономически, но и душевно цялостен. Трябва често да разсъждаваш какво търсиш в брака, какво очакваш, че ще ти предложи. Аз мисля, че твоя основна мечта би трябвало да е победата над самотата.
Чрез брака започва вторият том от живота. Дотогова животът за повечето циркулира в топлината на бащиния дом и под сигурността на неговата обич. Ние се опираме на тази любов от бащиния дом и не чувстваме самотата в живота.
Бракът е една обща борба. Търсейки спътник за своя живот, ти не търсиш някакъв изящен сувенир за своя салон, нито някакъв нов влог в твоя капитал, но твой съотборник в тази борба. Един съотборник, който ще те подкрепя и ще те въодушевява с неговата любов, ще те напътства с неговото благоразумие, ще те утешава и ще те отмаря със своето търпение.
И разбира се, един такъв спътник е не просто някакъв резултат от един избор, но и плод от едно общо усилие, което ще започне още в първия ден от брака. Съпружеското разбирателство предполага съвместното търсене на Иисус Избавителя, както и откровеното стискане на ръцете в решението за взаимна отговорност за слабостите, които неизбежно съществуват.
По този начин съпружеският живот става едно истинско творчество.
