ИКОНАТА НА ПЕТДЕСЕТНИЦА

501 0

Автор: архим. Максимос Констас
Източник: hchc.edu
Превод: Пламена Вълчева

Пентикостарът, който обхваща петдесетте дни между Пасха и Петдесетница, е най-красивият период в живота на Църквата. Както Великият пост и Страстната седмица ни подготвят за Христовото Възкресение, така и Пентикостарът ни подготвя за приемането на Светия Дух.

На празника Възнесение Господне ние пяхме: „Господ се възнесе на небесата, за да изпрати на света Утешителя“. Божественото домостроителство на спасението, започнало на Благовещение, сега достига своя завършек. При Своето въплъщение Бог Слово се облече в нашето човешко естество, а на Петдесетница хората се „облякоха в Духа” (вж. Лук. 24:49), Който ги направи членове на Тялото Христово, „защото Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий”(Деян. 1: 5) и „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте”(Гал. 3:27). По този начин даруването на Светия Дух в деня Петдесетница представлява раждането на Църквата като Тяло Христово. Учениците и преди това били в общение с Христос, но когато приели Светия Дух, станали членове на Неговото Тяло и храмове на Духа (вж. 1 Кор. 12:27; 1 Кор. 6:19).

В съответствие със свидетелството на Писанието (Деян. 1:14) много от най-древните изображения на Петдесетница включват Божията майка. На тези изображения тя се намира на равно място сред дванадесетте ученици, над главите на които се спускат огнени езици. След победата над иконоборчеството през 843 г. се появява нов иконографски тип, на който учениците — без Божията майка — са изобразени седящи на полукръгла скамейка (известна като синтрон), която е част от олтарната апсида и е предназначена за висшето духовенство. Ако по-ранната иконография е била обикновена илюстрация на библейското събитие, то новото изображение символично показва Църквата в нейната йерархичност и съборно начало. Посоченото тук изображение се основава на много по-стар византийски прототип и представлява класическата форма, която иконографията на Петдесетница придобива след края на иконоборчеството.

Тук виждаме дванадесет фигури, разположени в две групи от шест човека, подредени в строг йерархичен ред, който започва с двамата първовърховни апостоли: Петър, вляво и Павел, вдясно. До тях, държащи евангелие в ръце, са евангелистите Матей и Лука (вляво) и Йоан и Марк (вдясно). Апостолите Павел, Лука и Марк не принадлежат към дванадесетте ученици (вж. Деян. 1:13), но иконописецът ги изобразява тук в съответствие с целта на иконата, която е не да се представи историческото събитие, а да се изобрази символично Църквата и живото присъствие на Светия Дух в нея чрез апостолите и техните канонично ръкоположени приемници.

В центъра на синтрона, между апостолите Петър и Павел, е оставено пространство, преградено от отворена врата или прозорец, издигащ се зад него. То е предназначено за Христос — Великия Първосвещеник (Евр. 4:14), Който се е възнесъл на небесата, но невидимо присъства тук като Глава на Църквата.

От куполообразно полукълбо се спускат дванадесет огнени езици в леко извити траектории. Те слизат над главите на апостолите (които на тази икона в противовес на традицията са изобразени без ореоли), или може би се намират там (вместо ореоли) и сочат към техния божествен източник. Свети Йоан Златоуст свързва огнените „езици“ с Бог Слово, защото Дух Свети е Духът на Христос, въплътеното Слово. Делото на Духа не се различава от делото на Христос; Светият Дух продължава Христовото дело и актуализира Неговото присъствие, точно както топлият дъх (пневма) е условие за съществуването на реч (логос). Езиците, според св. Йоан Златоуст, показват също, че апостолите са призвани да поучават, понеже „учителят на истината се нуждае от огнен език, изпълнен с благодат“.

В отвореното пространство пред апостолския трон стои старец, облечен в царско облекло, често обозначаван с надпис, че олицетворява „света“. Той е разположен на фона на тъмно пространство, сякаш излиза от него. Възрастта му показва, че тлението владее над света, че светът е „овехтял като дреха“ (Евр 1:11) и се намира „в тъмнина и сянка смъртна“ (Лук. 1:79). Въпреки това старецът държи плат, съдържащ дванадесет свитъка, символизиращи вселенската проповед на апостолите, някои от които като че разговарят с него и го благославят. Нито Църквата, нито светът могат да живеят без Дух Свети. За нас, нейните членове, е нужно Църквата непрестанно да Го призовава, защото където е Светият Дух, там е Църквата, и където е Църквата, там е Светият Дух.