Имаме ли брачна одежда?

345 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Започваме да задминаваме и идолопоклонниците. Православният опит е отстъпил място на един „магически” култ. Един повърхностен контакт с Бога по социологически причини. Махни  от православната вяра личната връзка с Личността на Христос и ще създадеш една много хубава езическа религия. Сделка и формалности — и благословението ни е в кърпа вързано.

Много просто, искаме да се спасим без труд, по магически начин. Естествено, това не е възможно, няма такова спасение. Искаме да се причастим неизповядани и да приемем същото благословение, както този, който  е постил четиридесет дни и е полагал усилия да приложи евангелските истини в живота си. Страшно е, когато свещениците говорят за тайнството и виждат хората да обезумяват — когато кажеш думата „изповед”, другият се противи сякаш е пъхнал ръката си в контакта. Демонът вие, защото знае, че чрез това тайнство ще бъде прогонен от сърцето на човека.

„Хайде, отче мой, будала ли съм да постя? Ще се въздържа малко преди Страстната седмица и ще се причастя, казвайки две думи пред една икона и така  ще се очистя! Бог не иска много!”. Такова е православното мъдруване в наши дни. Свеждаш Христос до своята мяра, създаваш един личен изкривен мироглед и спиш спокойно вечерта. А в разговорите на маса с роднините дори го играеш и богослов.

Мислим, че понеже сме яли плодове вечерта и утре ще се причастим гладни, ще отидем в Рая или ще започнем да виждаме ангели или че няма да се разболеем. Ако е така, напразни са синаксарите. Напразни са поклоните на светците, тяхното изповедничество и мъченичество…

На маслосвета на Велики четвъртък идват хора, които цяла година не са стъпвали в църква. Идват, за да вземат малко елей за благословение, за да не се разболеят, за да ги запази Бог здрави… Естествено, ще занесем  елей и на съпруга си, който е в кафенето, защото не можеше (тоест не искаше) да дойде на църква. Същото става и с нафората. Тук не говорим за болните, които не могат да дойдат. Взехме благословение, значи се очистихме.

Ако спасението беше игра на мобилния телефон,  нямаше да спим, докато не спечелим играта, за да влезем в рая. А постите и молитвите ни се струват  планина. Искаме да ни обичат, ала не искаме да се борим за любовта. Затова браковете намаляват. Искаме да постигнем спокойствие без труд, без аскеза. Смятаме, че празнуваме, защото ще се засити стомахът ни. Но за душата и сърцето си не казваме нито дума.

Такова  спасение не съществува и трябва да го разберем. Православната вяра е битка с нашето аз, война с демоните и едно безсилие, което се боря да стане сила, за да обикна Този, Който ме създаде, за да се изцеля. Друго решение не съществува.

Колкото и светена вода да изпием, с колкото и елей от маслосвета да се помажем, колкото и плащаници да украсим* и дори да отидем за св. Причастие на Пасха, ако нямаме копнеж за Христос и не се покайваме, за да се спасим, напразно се трудим.

Всеки ден от Страстната седмица ставаме „зрители на един и същи филм”. Добре, че съществуват хора като покаялия се разбойник, та дните да заблагоухаят на Рай.

Тези дни ги живеят онези, които имат покаяло се сърце. За останалите те ще бъдат просто дати и нищо повече.

Женихът идва… Имаме ли брачна одежда?

*В Гърция и Кипър има специална поставка за плащаницата и разходите за нейната украса обикновено се поемат от енориашите бел. прев.