ИМАМЕ ЛИ ТАКАВА ВЯРА?

231 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Източник: „The Fountain of Light”

Превод: Пламена Вълчева

Жената хананейка, за която се разказва в днешното Евангелие, викала след Иисус и учениците Му. Дъщеря ѝ била обладана от бяс и тя Го молела да я излекува. Когато учениците също Го помолили да изпълни просбата ѝ, Той привидно я унижил с думите: „Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата“. Господ не казал това, за да я нагруби или дискриминира, а за да разкрие вярата и смирението ѝ. Тя отговорила: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им“. Иисус се удивил на силната ѝ вяра и мигновено изцелил дъщеря ѝ.

Вярата на хананейката била не само голяма, както казал Иисус, но и правилна. Възможно е да възлагаме цялото си упование в някаква химера и така да си пилеем времето. Вярата в онова, което има същност и е изпълнено със сила; вярата в Самия Бог има способността да възприема сила от Личността, в Която вярваме, и да върши чудеса както за самите нас, така и за онези, за които се молим. Вярата на хананейката излекувала дъщеря ѝ, а не самата нея.

Всъщност жената хананейка с немного думи казала, че да изгони беса който причинявал страдание на дъщеря ѝ, за Господ е толкова лесно, колкото това да падне някоя троха от Неговата трапеза. С други думи, дори не било нужно Той да удостои това с някакво внимание. И действително, това е нещо дребно, като се има предвид всичко, което Бог може да извърши.

В какво вярвали израилтяните? В един земен цар. Това е причината, поради която не обърнали никакво внимание на Христос. И дори не допуснали, че притежава някаква стойност. Затова те все още очакват Месията. Ето колко погрешна и колко малка била вярата им. В сравнение с вярата на жената хананейка тя не била дори колкото трошица. Затова те не можели да усвоят дори и трошица от Даровете на Дароподателя Христос. Той не бил техният Господ. Те никога не пожелали да Го приемат за свой Господ.

Изгонването на бесове е нещо толкова естествено и лесно за Христос, колкото разсейването на мрака след включването на светлината. Светлината не се мъчи да прогони мрака. Присъствието на светлината върши това. Резултатът е автоматичен. По същия начин, за да се освободим от бесовете и страстите си, в началото се нуждаем от вярата на хананейката, но в крайна сметка тази вяра автоматично ще задейства единението ни с Бога. Свободата от бесовете и страстите ни обаче е като троха в сравнение с уникалното събитие на онтологичното ни единение с Христос.

Ние сме призвани да бъдем Божии синове, едно с Христос, Негови истински чеда и участници в Неговата Тайна вечеря. Дали обаче не Го молим за трохи? Не искаме ли да ни нахрани с храна, подходяща за псета? С други думи, не отправяме ли към нашия Господ материални и земни прошения? Не Го ли оскърбяваме, като Го молим за маловажни неща? Защото кой баща би се зарадвал, ако децата му го помолят за храната, която той не би изхвърлил и на кучетата си?

Нашите прошения за здраве и благосъстояние са по-незначителни и от троха за Христос. Той е Бог, Той е станал човек и е умрял на кръста, за да можем да се уподобим на Бога; за да станем едно с Него. Присъствието Му само по себе си е достатъчно, за да се случват чудеса. Присъствието на Христос вътре в нас ни прави способни да нахраним духовно с Неговото богатство и благодат огромно множество хора. Когато имаме правилна и силна вяра, Бог не само ни храни, но и ни поставя за владетели на Египет като Йосиф, така че да бъдем в състояние да се погрижим за стотици хиляди гладуващи. Такава сила може да придобие нашата молитва.

Притежаваме ли обаче такава вяра, или сме станали притежание на страстите и безпокойството си? Промяната в силата на нашата вяра е от решаващо значение за това дали ще умрем от глад, или ще станем благодетели на безброй души.

Проповед, произнесена на 29 януари 2017 г. в манастира „Св. Йоан Предтеча” в Пърт, Западна Австралия.

Източник: His Grace Bishop Emilianos of Meloa. The Fountain of Light, vol.1, 2nd ed. Brisbane, 2024, pp. 16-19.