ИМА ЛИ ВРЪЗКА МЕЖДУ БОГ И МУЗИКАТА?

729 0

Автор: свещеник Ивайло Борисов

…и във двоен живот отразени,

упоени стебла на ели…

Осип Манделщам [1]

Дали съществува връзка между нашия Творец и изкуство като музиката? Смятам, че във въпроса се крие и отговорът — такава връзка е налична само когато музиката е изкуство.

Съгласете се, че не всяка музика е изкуство. Днес сме заобиколени от всякакъв род музика, която е доста далеч от представата за възвишено и прекрасно. Често дори слушаме дадена музика като фон, който дори не забелязваме. Струва ми се обаче, че отговорността за това е споделена — между нас и съвременната музика. Според митрополита композитор Иларион Алфеев популярната музика е доста по-лесна за възприемане, не изисква интелектуални и духовни усилия от страна на слушателя, но и не оказва облагородяващо и очистващо въздействие върху него. „При изпълнение на такава музика ангелите отсъстват, а може би дори затискат ушите си.” [2]

Може ли безкрайният и величествен Бог да погледне с милостиво око върху музикалните творби на Своите творения — грешните хора, или дори — способни ли са творбите ни да отразят по някакъв тайнствен начин този поглед?

Нашият композитор Добри Христов например е споделял, че като слуша своето „Славословие“ [3], си е казвал: „Добри, ти не си неговият автор. Ти си бил само послушно перо на Светия Дух“ [4].

Виждате ли какво свидетелство? Композиторът се е чувствал като послушно перо в десницата на Всевишния. Такива, каквито са били  — разбира се, в неимоверно по-голяма степен — светите евангелисти, завещали ни вдъхновените си слова за Спасителя Христос.

Обърнете внимание на дефиницията на Добри Христов — послушно перо — т.е. човекът творец трябва да е достатъчно открит (но не лишен от съзнание, не автомат!) за въздействието на Твореца. Той трябва да бъде не писалка — което звучи по-логично спрямо съвремието — а перо, което с присъщата си лекота е подпомагало не един полет на човешката мисъл.

Ако признаем, че между Бог и музиката има връзка, то неминуемо трябва да потвърдим и това, че музикалното изкуство винаги, докато свят светува, ще има свои върхове — така, както Бог се грижи за нас не по-малко, отколкото се е грижел за нашите предци. Той не ще спре да праща Свои посланици в света — послушни пера, записващи божествена музика.

Занимаващият се с музика трябва да притежава доза смирение, за да осъзнава своето безсилие. В музика, в която преобладава изключително човешката воля за надмогване и гордият вик на самотника, не бихме могли да открием пряко божествено влияние.

Великите музиканти са пратеници, посланици на Бога, каращи ни да отправим взор към Необята. Смятам, че всеки ще се съгласи, че съществува музика, в чиито мелодии и акорди сякаш е закодиран призивът: Дойдете да се поклоним и паднем пред Христос, нашия Цар и Бог.

От светите отци на Църквата знаем, че там, където е Бог, където Той действа, съществува мир и хармония, а това, което е от врага на човешкото спасение, ни носи тревога и страх. Смятам, че това е верен показател и по отношение на това коя музика е възвишена и коя — земна и отдалечаваща ни от заложеното в сърцата ни късче вечност (срв. Лук. 17:21).

Между Бог и музиката съществува и едно друго сродство — както Бог е Дух (Иоан. 4:24), така и музиката е нематериално изкуство. Да, нематериално изкуство — за разлика от изобразителното изкуство, танцовото такова и пр. Разбира се, за да се „въплъти“ звукът, са нужни музикални инструменти, партитури, достойно материално възнаграждение за изпълнителите, но в крайна сметка музиката ни говори по един невидим за очите и видим за душата начин.

Музиката се смята за божествено изкуство, защото е миниатюрно копие на музиката в духовния свят, проникваща в цялата вселена. [5] Ненапразно древните са смятали, че във вселената звучи музика — философът Питагор например разглеждал пропорциите в движението на небесните тела именно като музика.

Когато говорим за музиката като послание, трябва да вземем предвид и следното нещо: в зависимост от времето на създаването ѝ, музиката се е променяла и се променя. Да, Библията ни казва, че Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр.13:8), но това не означава, че човечеството не познава процеса на промяна, че няма динамика дори в битието на отделния човек — ненапразно поетът Бродски твърди, че цял живот го е интересувало само това, което времето прави с човека.

Вземете например музиката на Шопен — със своята чувственост и мечтателност, тя отговаря и донякъде е огледало на романтичния 19. век. Или пък примерно една композиция като „Елегия — в памет на жертвите на Хирошима“[6], дело на сънародника на Шопен, авангардния композитор Кшищоф Пендерецки (†2020). В тази композиция полският творец сякаш изобразява ужаса и последствията от чудовищния акт от 1945 г., а също така и предупреждава за опасността от евентуално негово повторение.

„Артистът — твърди Пендерецки — е свидетел на епохата, в която живее, и реагира с работата си на това, което се случва около него. Старая се да претворявам само истината.“ [7] От думите му разбираме, че вдъхновената музика е музикално претворена истина (а ние знаем, че истината е Личност — Иоан. 14:6); истина, облечена в звуци, която обаче, забележете, винаги се намира във връзка с настоящия момент.

Бог откликва на реалните нужди и търсения на хората. Помощта, която ни оказва Той, никога не може да бъде вчерашна, нека дори кажем, „демодирана“; тя е помощ своевременна, отговаряща на търсенията на човека, намиращ се тук и сега.

Друго доказателство за съществуващата връзка между музиката и Бога е това, че нерядко музиката е средство за общуване между хората, по-силно и от словото (да не забравяме, че дяволът е този, който разделя!). Музиката е специфично послание, конкретен език, който Бог използва. Език, който не може да бъде заместен от словото (макар че музиката го ползва) или езика на художественото изображение — затова и песнопенията са важна и незаменима част от нашите богослужения. Посланието на Бога чрез музиката е уникално и „неконвертируемо“ — това послание няма как да се усети, схване и предаде по друг начин.

Тази истина чудесно е разбрал и кинорежисьорът класик Бергман, който я изобразява в някои от своите филми. В едно свое интервю режисьорът споделя: „Думите се използват за прикриване на реалността, нали? […] Музиката е много по-надеждно средство за комуникация“ [8].

Например във филма си „Мълчанието“ (1963) Бергман заснема сцена, в която между две отчуждени една от друга сестри — Естер и Анна, се създават мигове на близост и хармония, те разменят любезни думи помежду си — сякаш зазвучават на една честота — благодарение на прозвучала по радиото музика на Й. С. Бах.

Споменатият покоен композитор Пендерецки е твърдял, че не е скъсвал връзката си с Бог именно благодарение на музиката. Един от начините връзката на човека с Бога да бъде трайна и плодотворна (а оттам — и с неговите ближни), е да се обръща по-често към стойностните музикални произведения. Там има какво да чуем. И по-важното: от Кого.

Бележки:

[1]Превод на стиха: Димитър Калев. Част от стихотворението на Осип Манделщам „Воздух пасмурный влажен и гулок…“.

[2]Митрополит Волоколамский Иларион освятил большой зал Московской государственной консерватории, www.pravoslavie.ru, 14.06.2011г.

[3]Великото славословие из песнопенията за Всенощно бдение. Покойният диригент на храм „Св. Седмочисленици“  Димитър Григоров описва това Славословие като носещо „емоционалността на една боголюбива умилителност с експониране на религиозната чувствителност на композитора.“ Григоров, Д. Църковно-музикалната дейност на Добри Христов (1875-1941). Сливен, 2009, с.79.

[4]Добри Христов споделя това пред Макариополския епископ д-р Николай. Срв. Доростолски и Червенски митрополит Неофит (сега Патриарх Български). Добри Христов и музиката в православния храм. — Църковен вестник. С., 16/31 март, 2001, с. 2.

[5]Николова, И. Смислова аналогия между идеята за човека и идеята за музика. В: Духовна култура, 2009, кн.3, с.58-65.

[6]https://www.youtube.com/watch?v=Dp3BlFZWJNA

[7]Цветкова, В. Вдъхновенията на Кшищоф Пендерецки, www.kultura.bg, 07.04.2020 г.

[8]Renaud, Ch. An unrequited love of music, www.ingmarbergman.se, 18.10.201