ИМА ЛИ „ПРЯСНА БЛАГОДАТ“?

537 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

В интересна ситуация изпадна един възрастен свещеник, докато се движеше из улиците на града преди служба. Изненадващо срещна група православни християни, бързащи към близкия храм, където искаха да присъстват на светото богослужение. След като ги благослови за деня, той ги попита учтиво закъде така са се разбързали. А те вкупом, без да се разберат предварително какво да кажат, отговориха: „Отче, отиваме в храма, за да присъстваме на службата, защото нали знаете — само преди няколко дни владиката ръкоположи един нов отец, младо момче, и той вече служи редовно. А пък ние отиваме да почерпим от него „прясна благодат“”. Опитният духовник, който бе чувал през годините какво ли не, се усмихна съвсем добронамерено и продължи напред.

Тази забавна случка ни тласка към смях, но и към размисъл. Наистина в църковната практика има достатъчно комични и трагикомични ситуации, които носят своята специфика и е трудно да бъдат забравени. Защо? Защото в богатия свят на светото Православие няма „прясна благодат“. Има различни утвърдени дефиниции за „Божия благодат“ и една от тях звучи особено меродавно: „Божията благодат е това спасително въздействие върху хората на Светия Божи Дух, Който пребъдва в Църквата от св. Петдесетница. Тя е особен, благ (добър) дар Божий в бъдещето, който приемаме с вярата си сега; една освещаваща ни Божествена сила или енергия. Любовта на Бог Отец се излива върху и вътре в човеците единствено поради Господнята милост, изкупителните заслуги на Иисуса Христа и ходатайството Му, за да успеем да преодолеем първородния грях и да спасим душите си. Божествената благодат е необходима на всички степени на духовния ни живот: тя започва, продължава и завършва спасението. Благодатта, или благодатните дарове, се подават лично от Светия Дух” (pravoslavieto.com).

Има свойства или функции на Божията благодат, които са отражение преди всичко на възприетата римокатолическа терминология, приложена първо в Русия, а после и в другите православни страни. Говори се за всеобща (просветителска), оправдаваща, освещаваща, спасяваща, изцеряваща благодат. Но богословието, теорията и практиката на светото Православие не познават „прясна благодат“.

Тези мили християни, водени от дръзновение и лична вяра, просто са имали предвид, че отиват в храма, за да съпреживеят отслужването на светата Литургия от един нов йерей, който е ръкоположен съвсем наскоро и е изпълнен с вяра и пастирско вдъхновение. Всъщност благодатта, която действа в него, е същата, както при останалите свещеници, но възпламенява неговото вдъхновено сърце, изпълнено с желание да служи на Бога. Тя няма как да бъде нито прясна, нито отлежала, нито пък млада или възрастна, опитна или неопитна. Благодатта е една и съща, непроменима и пълноценна, както и Светият Дух е същият вчера, днес и утре. Нещо повече, в нея няма никакъв нов придатък или някакво друго причудливо свойство и тя намира проявление и израз във всеки човек.

Всяко друго разбиране е вмешателство отстрани и израз на нездрави и дори на болни мистични разбирания. Това дори не е суеверие, а израз на един типично балкански битовизъм, който пронизва цялото родно свето Православие и е проникнал и в другите братски православни страни. Наистина похвално е да присъстваш на света Литургия, отслужена от млад и дръзновен свещеник, жаден за себеизява и воден от своето така въздействащо неофитство. Но дори и това негово състояние, което е препоръчително за всеки духовник, застанал пред престола, не променя свойствата на всепроникващата Божия благодат, призована и действаща чрез него на светата Литургия и във всичко негово.

Дори напротив, опитните възрастни свещеници, които не са превърнали служението в нещо формално и рутинно, са чудесни проводници на същата нетварна енергия. Те са като старо вино, което носи свойствата си и дори е по-препоръчително от онова, което е ново и все още кипи. През дистанцията на годините те са преврели и прекипели и носят своя богат елексир за всички, които искат да пият от него. Те са като опитни войници на бойното поле, които са преживели много битки, понесли са много наранявания от набезите на врага и са опознали в тънкост правилата за водене на бойни действия. Затова те носят в себе си истинско богатство от познание както за миряните, така и за младите си събратя.

Всеки свещеник е богатство, той има свой профил и почерк, който го прави незабравим и отличим от другите. И с всичко свое обогатява палитрата на светата Църква. Но благодатта, простете, е една и съща и Бог я дава щедро и без укор на всички свои служители, особено на онези, които Го изповядват с жива вяра и пастирско дръзновение.

Нека всички я търсим сами или чрез застъпничеството на духовниците и светиите, с открито сърце и с трепетно очакване, без да си мислим, че тя е различна или особена, защото тя винаги е действаща и преобразяваща, творяща и вдъхновяваща.