ИСТИНСКИТЕ ПОКЛОННИЦИ НА БОГА

404 0

Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)

Източник: johnsanidopoulos.com

Превод: Пламена Вълчева

Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина (Иоан. 4:24)

Бог и цялата истина за Бога не са откровение на човека, а откровение на Самия Бог за онези, които са достойни за това откровение. Това виждаме ясно в Свещеното Писание и в живота на светиите, които са „писмо Христово”. Бог, Който е открил Себе Си на човека, му дава познание и това познание за Бога е предпоставка за неговото спасение. Господ казва на иудеите: „наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си” (Иоан. 8:24). Тоест присъствието на Христос като „Аз съм” означава истински живот за човека, а непознаването на Бога има за следствие неговата смърт. Господ открива Себе Си на жената самарянка и това предпоставя нейното спасение.

В разговора, който води с жената при Иакововия извор, Христос разкрива начина на истинското поклонение на Бога. Бог е дух и ония, които Му се покланят, трябва да се покланят „с дух и с истина”. Тези думи имат изключителна дълбочина, за съжаление, обаче ще ги разгледаме накратко.

Според тълкуването на светите отци тук се проявява Троичният Бог. Всички ние знаем, че християнският Бог не е монада или диада, а Троица — Отец, Син и Дух Свети. В Божествената литургия ние изповядваме: „Отца и Сина и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна.” Бог Отец е „Отец на Истината, тоест на Единородния Син, и има Духа на Истината, Светия Дух”. Следователно Бог бива опознаван и почитан в Христос, Който е Истината, и в Светия Дух, Който е Духът на Истината, изхождащ от Отца и изпратен чрез Сина.
Според учението на свети Григорий Палама, обобщаващо учението на Църквата, Отец е Говорещият, Синът е Словото, а Светият Дух е Диханието на творението. Говорещият явява Словото, Словото явява Говорещия и „дава и явява” Дух Свети, Който явява троичността на Бога. Откриването на Светата Троица, според атонския светец, е едновременно и в същото време постепенно поради човешката немощ. Затова Господ по време на Своята дейност на земята известява, че е Син Божи, а накрая явява Светия Дух и Своята мисия. И това е така, защото хората не са били в състояние да разберат троичността на Бога.

Ние откриваме Отца чрез Сина: „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иоан. 14:6). А общението с Христос се осъществява чрез Светия Дух. Защото никой не може да види Христос без Светия Дух, понеже „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго” (1 Кор. 12:3). Според свети Симеон Нови Богослов Отец е домът: „В дома на Отца Ми има много жилища” (Иоан. 14:2). Синът е вратата, през която влизаме в дома: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери” (Иоан. 10:9). А Светият Дух е ключът, с който отваряме вратата.

Трябва твърдо да подчертаем, че Църквата е истинското място на Богоявлението. И когато действително живеем в Църквата, която е Тяло на Богочовека Христос („с Истина”), и когато приемаме енергиите на Светия Дух („с Дух”), тогава сме истински поклонници на Бога, придобиваме познание за Бога и вкусваме спасението. Това става ясно и от факта, че Църквата се нарича православна и, в крайна сметка, тя е истинската Църква. Православие означава „правилно прославяне”, т.е. правилно учение за Триединния Бог. Където има неизкривена вяра, там има и истинско поклонение, а за да бъде поклонението истинско, то трябва да бъде свързано с едно неизкривено учение.

В наши дни много хора са имали някакъв досег с „бога” или трескаво се стремят да се срещнат с Него. Забелязваме, че днес има значителна активност в това отношение и затова не без основание се смята, че 21-ви век ще бъде век на религията. Съвременните хора, уморени от безсмислено лутане и мъчителна неудовлетвореност, живеещи в свят, изпълнен с отчаяние, търсят нещо автентично. Но в това подновено търсене те отново могат да допуснат грешки. Нови фалшиви месии ще разширяват пропастта между хората. Затова навсякъде трябва да се възвестява великата истина, че търсенето на Бога извън Христос, търсенето на Христос извън Църквата, животът на Църквата без сиянието на Светия Дух и Църквата извън Православието водят до заблуда и проправят пътя към нови болезнени преживявания.
В днешните апокалиптични времена пред нас, православните, стоят повече отговорности.