Истинското поклонение на Кръста

463 0

Автор: св. свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Има два начина на възприемане на църковните празници и два вида отношение към тях: светско и духовно. Светското разбиране се изразява в това да не забравяме събитията, които са се случили в древността, като се събираме в храма в тези дни, за да си спомним за тях. Подобно отношение към празниците представлява плод на „идейното” или словесното възприемане на християнството.

Онези, които възприемат християнството по този начин, смятат, че то обхваща определени религиозно-нравствени идеи, за които може да се говори, в които може да се вярва разсъдъчно и които могат дори да ни вдъхновят за известно време.

Това „идейно” разбиране на християнството е като присъда за нас — то убива истинския християнски живот. И най-лошото е, ако ние действително сме идейни християни. Затова сме длъжни да водим борба с „идейността” в християнството, да я заглушаваме в себе си, ако тя съществува и да се борим за едно ново, духовно възприятие.

Противоположното на „идейността” — духовното разбиране на християнството — изхожда от това, че Христос е донесъл на земята не нова идея, а нов живот.

„Аз съм възкресението и животът” (Иоан. 11:25). Христос проповядвал, че трябва не да говорим, а да живеем. Затова ако искаме да Го следваме, сме длъжни да живеем в Христос. Той ни е указал пътя към този живот и Самият Той е „пътят и истината и животът” (Иоан. 14:6). Христос изисква от нас да Го следваме не на думи, а на дело: „и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29).

Подобно отношение към християнството ни задължава да имаме ново, а не светско разбиране за празниците. Според това разбиране техният смисъл се заключава не във възпоменаването на случилите се някога  събития, а в духовното напредване в това, което се е извършило „заради нас, човеците, и заради нашето спасение”. Това в пълна мяра се отнася и за днешния празник.

Светите отци ни учат, че не е достатъчно само да мислим или да говорим за Христос, не е достатъчно само словесно да почитаме Кръста, на който Той е бил разпнат.

Ако искаме наистина да се поклоним на Кръста Христов, ние сме длъжни да го правим не по традиция, не просто „словесно” и не заради това, че така е прието, а да се поклоним на Разпнатия Христос с делата си.

Да вземем своя кръст и да вървим след Христос, за да се съразпнем с Него — това е истинският път на християнина. Към това ни води Господ, когато ни казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк. 8:34). Оттук започва християнството. Неговото начало е отхвърлянето на себе си, борбата със страстите, живеещи в сърцето ни и съразпването с Христос на кръста, даден от Господа на всеки един от нас.

Истинското поклонение на Кръста започва в онзи момент, когато макар и в малка степен, макар и едва доловимо започнем да работим над душите си и да се борим със своите страсти — завист, гордост, гняв; когато започнем да работим над себе си, за да може в нас да се роди едно ново отношение към ближния. Защото отношението към ближния е истинското дело, заради което е дошъл Христос. Това е истинският подвиг и в това се изразява християнството. А онова, за което „говорим” (и което ни въодушевява), може да бъде и от дявола. Защото и дяволът знае за Бога, познава Свещеното Писание, но не води борба за Царството Божие. А Христос е дошъл именно, за да ни направи синове на това Царство.

Ако ние действително искаме да сме християни, ако искаме днес да се поклоним на Честния и Животворящ Кръст, ако действително вярваме, че Христос е бил разпнат на Кръста „заради нас, човеците, и заради нашето спасение”, то ние сме длъжни да следваме Неговото слово, отправено към нас. А Той, Разпнатият, ни зове и ние да се съразпнем с Него на нашия кръст. Тогава действително ще започнем да водим християнски живот, който се състои не в „идейността”, не в „прекрасните” думи, а в истинското служение на Него, нашия Господ, и на нашите ближни.

Нека осъзнаем за какво сме се събрали днес тук. Какво празнуваме и защо ликуваме. Нека се молим Господ да просвети сърцата ни, за да разберем в какво се състои нашето истинско дело. Тогава ще можем да четем светото Евангелие със своите дела. Тогава ще започне нашето съразпване с Господа на нашия кръст. „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” Амин.