И СРЕД СВЕТЦИ ДА ЖИВЕЕМ

352 0

Автор: архим. Павел Пападопулос

Превод: Константин Константинов

Ако имахме вълшебна пръчица, бихме променили всички и всичко. Това е страшното! Никой от нас не би променил себе си, защото всички смятаме, че не се нуждаем от промяна. И това се вижда от поведението, което имаме сега, когато нямаме вълшебна пръчица. Вижда се от   ропота ни спрямо другите, от забележките и нахлуването в живота им,  от изобличенията и  разочарованието, което чувстваме от другите.

Почти никога не изобличаваме себе си. Смятаме, че всичко правим добре, само ние помагаме, само ние се жертваме, само ние обичаме. И затова смятаме, че винаги сме онеправданите в нашата връзка, на работа, в компанията ни, в семейството.

Ако имахме вълшебна пръчица, бихме променили другите, но не и нашето аз. Но  отново бихме установили, че не сме придобили щастие. Защото щастието не зависи толкова от другите, колкото от нас самите. Щастието и радостта идват от това как гледаме и подхождаме към другите, към събитията, към всяко едно нещо. И сред светци да живеем, ако не сме съборили нашия себеидол, ще продължим да смятаме, че  винаги ние сме онеправданите, че другите винаги гледат само себе си, че са егоисти, че са лоши.

Но нещата са прости. Не е нужна вълшебна пръчица, за да сме щастливи. Нуждаем се от смирение и простота. Така че вече да мислим богоугодно, без злоба, без анализи, без егоизъм. Всичко започва от помислите ни.

Църквата ни дава нещо много по-голямо и силно от една вълшебна пръчица. Дава ни Кръста. Ако прегърнем кръста си, ако имаме за образец кръстната любов, тоест живота в жертва и смирение, в прошка и любов, тогава ще имаме щастие и мир и ще живеем в светлината на Възкресението. Тогава ще гледаме всички хора с милост и снизхождение. Тогава всички ще смятаме за приятели, а не за врагове. Няма да искаме да променим никого, а само нашето лошо аз.

***

Проблемът не е грехът ни, а егоизмът ни, който не ни позволява да погледнем греха ни. Това е нашият проблем.

Няма да се спасим, защото съгрешихме. Това всички го правим и по различни начини. Въпросът е, че не се покайваме, нямаме смирение и смелост да признаем своите грехове, злоба, страсти.

Спасението не е въпрос на грях или безгреховност, защото всички сме грешни. Спасението не е въпрос на  моралност и аморалност, на верни и погрешни постъпки.

Спасението е въпрос на егоизъм или смирение, неразкаяност или покаяние. Затова и Бог ни спасява не защото сме достойни, а защото сме признали своето недостойнство и водим любочестна борба с покайни дела. Спасението не е въпрос на духовни постижения, а на смирение и покаяние, което довежда благодатта в живота ни.

Св. ап. Павел го казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас — Божий дар е” (Еф. 2:8).

Неслучайно много богоносни отци и преподобни старци ни казват, че в другия живот ще има много изненади. Казват това, защото много хора, които ние смятаме за свети и добродетелни, няма да ги видим в Светлината, а други, които сме смятали за осъдени на ада, ще  ги видим сред ликовете на светиите.

Нека водим борба, нека имаме съзнание за греха ни, да останем в смирението, да спрем да съдим живота на другите хора, да проявяваме милост към другите и да сме сигурни, че ще получим милост от милостивия и човеколюбив Господ.