И СТАНА ЧОВЕК

242 0

Автор: архим. Георги Капсанис

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Все още празнуваме Рождество Христово, защото днес е вторият ден на празника, което означава, че и днес е Рождество. Но днес светата Църква особено почита Пресвета Богородица, т.е. онази личност, която е съдействала най-много от всички човеци за Рождеството на нашия Спасител Христос. Ето защо днес светата Църква извършва Събор, т.е. събира всички верни. Християните се събират, за да принесат Божествената Евхаристия и да участват в празненството, посветено на Всесветата наша Владичица Богородица в знак на благодарност към нея.

И понеже днешният празник съвпада с Неделя след Рождество Христово, днес честваме също и паметта на трима човека, които също са имали непосредствена връзка с нашия Господ.

На първо място възпоменаваме цар и пророк Давид, който не само е пророкувал пришествието на Господа, но и е сред Господните праотци по плът. Съгласно свещените пророчества от потомството и царството на цар Давид трябвало да произлезе Месията — Христос.

На второ място възпоменаваме праведния Йосиф, който охранявал Пресвета Богородица и бил онова оръдие на Божествения промисъл, което устроило жизнения път на Всесветата, така че тя да бъде предпазена от господстващите в тогавашното общество строги житейски порядки и предразсъдъци с оглед на непостижимото раждане от Дева — девственото Рождество. Разбира се, понеже хората не познавали това тайнство и нямало да възприемат свръхестественото раждане на Господа, нашата Владичица Богородица, оставайки без съпруг, щяла да бъде изложена на опасност. Както е видно, свети Йосиф бил човек с велики добродетели, кротък, мирен, благ, и помогнал много за опазването на Пресвета Богородица и на Божествения Младенец. Той бил послушен на Божията воля и когато ангел му възвестявал във видение едно или друго повеление, свети Йосиф в простота на сърцето си му се покорявал.

На трето място възпоменаваме свети Иаков, брат Господен, който принадлежи към Господните родственици по плът. Защото Господ, както знаем и както е упоменато в светите Евангелия, имал четирима братя. Разбира се, те не са родени от Пресвета Богородица — защото Всесветата била Приснодева, — тук става дума или за братовчеди на Господа, или за децата на Йосиф от съпругата, която той имал преди да се сгоди за нашата Владичица Богородица.

Благодарение на тези трима души, чиято памет честваме днес, ние виждаме, че Господ станал пълноценен човек и че имал родственици. Той е наистина Син Човечески. Не само Син Божи, но и Син Човечески. Ако не беше станал Син Човечески, Той нямаше да може да ни спаси. Но в същото време Той е и Син Божи. И ако не беше Син Божи, тогава отново не би могъл да ни спаси. Той ни спасява, защото е едновременно Син Човечески и Син Божи. Това тайнство на Богочовека Христос е тайнството на нашето спасение, което се извършва в светата Църква и което днес — един от аспектите на това тайнство — ние празнуваме, почитайки както Пресвета Богородица, така и тези трима свети мъже.

Нека се помолим те да ходатайстват за нас пред Господа със своите силни молитви, особено св. Йосиф. Защото съществува предание и откровение за това, че свети Йосиф има велико дръзновение пред Господа. Нека се молят и ние да станем свидетели в своя духовен опит на Неговото Божествено Въчеловечаване. Христос да бъде за нас не идея или идеология, а Живият Богочовек, с Когото да имаме всекидневно родство, духовна родственост, усещайки Неговото присъствие, Неговата любов и благодат, и това да стане смисъл на нашия живот и истинска радост на нашия живот.

Пожелаваме също на нашите братя поклонници, които празнуват заедно с нас, да се обогатят с благодатта на Въплътилия се Господ и укрепени от онова, което са видели, преживели и чули през тези дни на Света гора, завръщайки се в света, да отнесат на безпътния и отстъпил от Бога на своите отци народ непоколебимото и несломимо изповедание и вяра във Въплътилия се наш Господ, Избавител и Спасител Иисус Христос.

Манастир Григориат”, Света гора, 1989 г.