Йоан Кръстител – най-близкият Христов приятел

6073 0

Автор: Наталия Волкова
Източник: www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева

Спомняме ли си най-първото Кръщение – Кръщението на Господа?

То се случило в една гореща страна, във водите на река Йордан (оттук, впрочем, идва и названието на кръщенските купели), недалеч от Йерихон. По-точно казано, то не било съвсем първото, защото Йоан Кръстител вече бил кръстил други хора. И ето, веднъж при него дошъл тридесетгодишният Спасител. Пророк Йоан, който много проповядвал за скорошното пришествие на Месия, като видял Иисус, бил силно удивен и казал: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене? На това Христос отговорил, че тъй нам подобава да изпълним всяка правда и приел Кръщение от Йоан. По време на Кръщението небето се отвори, и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение! (Лук. 3:21-22). Така всички разбрали, че пред тях е Бог. Светла утринна звезда, предизвестяваща настъпването на утрото – примерно така наричат пророк Йоан в една църковна молитва.

На 20 януари (стар стил – 7 януари, бел. прев.), на другия ден след Кръщение, се празнува Съборът на Светия Господен Предтеча и Кръстител Йоан. Какво знаем за него?

Свети Йоан Кръстител е най-близкият предшественик на Христос, наричат го още последния пророк, предвестник на пришествието на Месия. По майка той бил сродник на Спасителя и се родил шест месеца преди него.

Родители на пророка били свещеник Захария и праведната Елисавета – те много дълго не можели да имат деца, макар че силно желаели това. Но веднъж, както разказва апостол и евангелист Лука, Архангел Гавриил, явявайки се на Захария в храма, му известил, че ще му се роди син. И ето, на благочестивите съпрузи, лишени до преклонна възраст от утешението да имат деца, накрая се родил син, когото те изпросили в молитви.

Някой може да попита: а как е останал жив младенецът на Захария и Елисавета сред хилядите избити младенци във Витлеем и пределите му? В един от апокрифите се казва, че той се укривал в пустинята заедно с майка си. Евангелие от Лука, в което по-подробно, отколкото в останалите Евангелия, се разказва за Кръстителя, мълчи за тази несъмнена Божия милост.

Още от детство свети Йоан бил строг и взискателен към себе си човек. А как иначе, ако твоят живот по волята на Господа и по твое желание преминава в дивата пустиня? Пророкът подготвял себе си за великото служение със строг живот – с пост и молитва. Носел груба дреха от камилска вълна, хранел се съвсем оскъдно. Див мед и акриди, вид скакалци, поддържали тялото му. На тридесетгодишна възраст Господ го призовал към проповед на еврейския народ.

Покорявайки се на призива, пророк Йоан се явил на бреговете на Йордан, за да подготви народа за приемането на Христос. На реката преди празника Очищение се събирал много народ за религиозните умивания. Именно тук се обърнал към тях Йоан, проповядвайки покаяние и кръщение за опрощаване на греховете. Същността на неговата проповед се състояла в това, че хората, преди да получат външна чистота, трябва да се очистят нравствено и така да се подготвят за приемане на Евангелието. Разбира се, Йоановото кръщение още не било благодатното тайнство на християнското Кръщение. Неговият смисъл се състоял в духовната подготовка за приемането на бъдещото Кръщение с вода и Дух Свети.

С Кръщението на Спасителя пророк Йоан завършил своето пророческо служение. Той безстрашно и строго изобличавал пороците – и на обикновените хора, и на силните на този свят. За това и пострадал.

Цар Ирод Антипа, син на цар Ирод Велики, заповядал да затворят пророк Йоан в тъмница. Светията изобличавал Антипа за това, че е отхвърлил законната си съпруга и съжителствал с Иродиада, своята снаха (тя била жена на родния брат на Ирод, Филип). Иродиада също недолюбвала Предтеча и всякак се стремяла да го погуби. И веднъж й се отдало да направи това.

В деня на своето рождение Ирод устроил пир, на който се събрали много знатни гости. Саломея, дъщерята на Иродиада, със своя танц така угодила на Ирод и неговите приятели, че царят с клетва й обещал да й даде всичко, каквото би поискала. Танцьорката, подучена от майка си, поискала главата на Йоан Кръстител… Честната глава на светията, отсечена от палача, била поднесена на Иродиада.

Сам нашият Господ говори за праведния Йоан Кръстител: Между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя. И неслучайно светият Предтеча се прославил в Църквата и като Ангел, и светъл глас на словото, към него се обръщат така: „Последен пророче, първи мъчениче, наставниче на постниците и пустинниците, учителю на чистота и близък Христов приятелю”.

Някои съветват да се молим на свети Йоан при болести на главата. Но, навярно, при главоболие е по-добре да вземем лекарство и да си помислим за следното. Образът на праведния Предтеча и Кръстител може да се разглежда като образ на човешката съвест. Съвестта, която не ни дава да се самоуспокояваме в греховете, която мъчи и укорява, ни приближава към покаянието. Както и самият свети Йоан е близък Христов приятел.

 

Митрополит Антоний Сурожки за Йоан Кръстител и неговото значение за нас:

Според свидетелството на Господа никой, роден на земята, не бил толкова велик, колкото свети Йоан Предтеча. И когато се замисляш върху евангелското свидетелство за него, дъхът ти наистина спира. И не само дъхът ти спира, но в негово лице виждаш човек, който е успял така всеотдайно, така безрезервно да бъде предан на своя Бог и своето земно призвание, и който може да послужи на всеки от нас за пример и образец; защото всеки от нас в някакъв смисъл често се явява Господен предтеча за своето обкръжение, човек, когото Господ е изпратил пред Себе Си, за да донесе на хората словото и начина на живот, който би ги подготвил да разберат Христос, да приемат Христос. И когато със своя живот ние посрамваме своето свидетелство, когато, гледайки ни, хората престават да вярват и в нашите, и в Христовите думи, тогава ние поемаме върху себе си страшна отговорност. Тогава не само сами живеем за свой съд и осъждане, но не водим и другите там, където сме призвани да ги заведем: към радостта, която Господ ни е оставил като залог, и която никой не може да ни отнеме, както и никой, освен Господ, не може да ни даде. (…)

И ето, пред всеки от нас стои този образ на Кръстителя. Всеки от нас един при друг, при всеки друг, е изпратен като Предтеча, за да му каже слово – толкова чисто, толкова свободно от самия него, от себелюбие, тщеславие, от всичко онова, което прави всяка наша дума дребна, празна, нищожна, гнила – правим ли това с готовност да погубим себе си, само за да може от този човек да израсне жив човек, невеста на вечния живот? А когато всичко това е направено, готов ли съм с радост да кажа: „Да, нека се случи най-лошото, нека не си спомнят за мен, нека женихът и невестата се срещнат, а аз да получа смърт, забрава, да се върна в небитието”. Готови ли сме на това? Ако не сме – колко слаба е нашата любов дори към тези, които обичаме! А какво да кажем за онези, които толкова често са ни чужди, безразлични?

Ето, нека често, често се вглеждаме в този величествен, но човешки образ на Кръстителя, да се учим как живее истинският, цялостен човек и да се опитаме, макар и за малко, да поживеем така, с всички сили, дори ако те са малко, но без остатък, до последната капка на своите жизнени сили.