Автор: о. Спиридон Василакос
Превод: Константин Константинов
Закопнях с Йоан, Христовия ученик, да се запозная. Душата грабна желанието ми, както птиче — храната, и се приготви да отлети. Как обаче да го доближа? Голяма е височината, а крилете — слаби. Само Църквата може да ти покаже пътя, да те упъти. За теб пътят е непознат, опасен, непроходим, понеже си неопитен, начинаещ, малък, много малък. Само Църквата, когато ù подадеш ръката си, както на майка, ще те „въздигне“ към светия Господен ученик. Оставяш се на Църквата, както детето в обятията на майка си, и се запътваш към срещата.
Ученик е Йоан. В своята лодка, училището на труда, полага изпити по послушание („Следвай Ме“) и преминава в университета на Духа. Негов преподавател е Всезнаещият. Негов чин — Кръстът. Уроци — смирението, вярата, молитвата, покаянието, жертвената любов. Съученици — апостолите. Там той научил алфата и омегата, завършвайки по този начин магистратура в царството Божие. Стоиш изумен пред чудото на ученичеството. Ученик е юношата Йоан по улиците на Йерусалим, ученик е и старецът Йоан в пещерата на Откровението в Патмос. Тук Църквата ти прошепва, че и ти си постоянен ученик, след като „изучаваш“ вечността.
Апостол е Йоан. Веднага оставил всичко, за да познае всичко. Придобил вкуса на благодатта и я преподал на онези, които огладнели за Бога. Свят потир е неговото битие и от него той причастява човека с лъжичката на словото, със Сина и Словото Божие.
Евангелист е Йоан. Мнозина се оказали близо до Христос. Но малцина, само четирима, взели благословение да запечатат богоначертаните букви на Евангелието. Уникален, поразителен, очарователен опит. Да се оставиш на благодатта, както лодката на вятъра, и тя да движи твоето сърце, ум, ръка, цялото ти битие. Знаеш ли какво е да пишеш, а сътвореното да принадлежи на Друг? Така ставаш евангелист. Да живееш във времето, докато си се отдал на вечността. Или по-скоро да не живееш, а в теб да живее Господ, както изповядва устата на Христос — ап. Павел. Евангелист ставаш, когато отвориш книгата на живота си и оставиш по страниците ù да пише Отецът на бъдещия век.
Любим (ученик) е Йоан. Не е ли прекрасно да си възлюбен от Богочовека? Тоест съществуват и други, които не са любими? Има ли точка на земята, която небето да не вижда и да не прегръща? Бог всички ни обича, но много пъти Неговата любов не намира в нас място, където да си почине. Всичко във възлюбения Йоан било подходящо за духовен космодрум, в който контролната кула, душата, да даде разрешение за приземяване на любовта на Учителя. Когато се приземява Божията любов, тогава отлита човешкото битие.
Богослов е Йоан. Потопил се с кислорода на Светия Дух в океаните на Божиите тайни. Извлякъл от дъното духовни съкровища и ги посветил на храма на човечеството. Богослов ставаш, когато Бог обитава в дълбочината на ума ти, в причината за действията ти, в корена на словото ти, във всяко твое движение. Църквата поставя до Йоан един орел. Той е птицата, която лети високо, не е за ниското, гледа с отворени очи слънцето. Богослов ставаш, когато закопнееш за висините и се откриеш за светлината.
Сърдечен приятел е Йоан. Да пророкуваш, че Христос си заминава и да падаш в обятията Му. Да чувстваш, че това е единственият начин да Го задържиш. Да не понасяш раздялата, да не издържаш отсъствието. В Неговите обятия ударите на божественото сърце стават ритъмът на твоя живот. Колко трагично! И аз Го прегръщам! Не за да Го задържа, както Йоан, а за да Го унищожа, както Иуда. Сред израженията на любовта, на славословието, на благодарението ми мога ясно да чуя: „…с целуване ли предаваш Сина Човечески?“ (Лук. 22:48).
Девственик е Йоан. Чиста е връзката му с Христос. Девствена е любовта му. Не я е покварил егоизмът. Не я е осквернил дяволът. Времето не я е изтрило. Останала е неизменна на височината на една чиста, прозрачна, девствена любов, която го е направила неизменен. Така казват отците. Само когато държиш любовта и тя те държи, не падаш. Моята връзка с Христос е или девствена, или формална, користна, несъществуваща. Една призрачна връзка. Тогава нека видя дали тя се храни от пъпната връв на любовта (αγάπη) или на измамата (απάτη)!
Съществуват човеци, които се раждат и следват даден път. Но има и такива, които стават път. Йоан станал път. Следвайки младия ученик от Галилея, стареца от Откровението в Патмос, пламенния апостол на истината, боговдъхновения писател на Евангелието, любимият приятел на Христос, първия богослов на Божието Слово, сърдечен приятел и девственик, стигаш до точката, до средоточието на спасението, където се извършва Тайната на Кръста. Там, където Христос ти поверява, както поверил на Йоан Своята майка, всичко най-честно, чисто и скъпоценно — Своето Царство!