Автор: свещ. Ивайло Борисов
Знаем, че след преживяната огромна загуба, след кръстната смърт на Спасителя, жените, които следваха неотлъчно
Неговите стъпки, отидоха на гроба Му.
Те отишли там, повествува евангелието, носейки миро, с което да помажат тялото на своя скъп Покойник. „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат“ (Марк.16:1).
А можем ли ние, днешните християни, да поднесем нещо ценно, нещо важно, някакъв дар на Христос, заместващ благовонните масла? На Този Христос, чрез Когото светът стана, но не Го прие (Иоан. 1: 10) и Го повеси на дърво (Деян. 5:30).
За отговора на този въпрос ни помага преподобният велик поет и богослов Йоан Дамаскин, починал през 8. век. В ирмоса на петата песен от своя пасхален канон [1] той пише: „Станали в дълбоко утро, да принесем, вместо миро, песен на Владиката, и ще видим Христа, Слънцето на Правдата, дарил живот на всички“.
Нека помним, че мирото, донесено от жените мироносици, не било никак евтино. Т.е. жените са принесли нещо ценно и скъпо на своя скъп Господ.
В юдейската традиция помазването на мъртвото тяло с аромати символизира почитането му и желанието за нетление. [2]
Това автоматично означава, че според св. Йоан Дамаскин песнопението, което изпълняваме, за да възпеем Спасителя, е нещо достатъчно ценно, за да почетем подобаващо Неговото величие.
И нека не се лъжем, християнството откри на света, че невеществените дарове са по-ценни от веществените. А музиката е нематериална (по думите на виолончелиста Мстислав Ростропович). Тя е невеществен дар, който излиза от сърцата ни и отива към Бога.
Призивът на св. Йоан Дамаскин е приет и осъществен от неизброимо число църковни музиканти от всички времена — те принасят своя красив труд на възкръсналия Христос.
Бихме добавили, че този зов за песенен, музикален дар на Христос е материализиран и в творчеството на композитори, които не са пряко ангажирани с Църквата, но пък чиято творческа енергия е инспирирана от Създателя.
Разбира се, когато приканва да принесем песен на Спасителя, св. Йоан говори най-вече за музицирането с глас, каквато винаги е била традицията в Православната църква — човешкият глас е най-съвършеният музикален инструмент. Да не забравяме обаче и факта, че на редица инструментални композиции е присъщ един песенен характер, който ги сродява с вокалното изкуство. Великолепният пианист Алексис Вайсенберг е твърдял, че един пианист може да научи много от един голям певец — как да диша, фразира и т.н.
Нека отбележим, че по време на страданията на Христос апостолите — тези, които бяха постоянно с Него, Го изоставиха, а именно жените мироносици Му останаха верни. Те не се уплашиха да посетят и гроба Му. Така е и в музиката (и не само) — понякога тези, които смятаме за светски и отдалечени от Бога, са по-близо до Него от нас, които се бием в гърди и мислим, че пророкуваме в Негово име (срв. Мат. 7:22-23).
Бихме могли да кажем, че след възкресението на Спасителя противопоставянето на вечно и временно, „църковно“ и „светско“, свято и профанно донякъде губи силата си, защото Христос въздигна човешкото на една неподозирана дотогава висота. Покойният митрополит Йоан Зизиулас например твърди, че при литургичната евхаристийна рефлексия върху света противоречието между вечността и времето се снема, а дихотомията между физическо и метафизическо вече не съществува. [3] Христос ни показа, че човешката природа е толкова дълбока и значима, че би могла да приеме Бога в себе си (по митрополит Антоний Сурожки).
Великите творци принасят творчеството си като драгоценен дар в нозете на Този, пред когото прекланя колене всичко земно и подземно (срв. Филип. 2:10).
Това прави и св. Йоан Кукузел (†1360) [4], чието творчество остава еталон за създаване на красиво, пространно и широко разгърнато в теситурно отношение песнопение. Музикалните си трудове поднася на Христос и този, чието име означава поток, но когото Бог бе определил да бъде музикален океан [5] — лайпцигският кантор Й. С. Бах (†1750) [6].
Същото се отнася и за човека, чието име означава „обичащ Бога“ [7] и в чиито творби раят, дарен ни от възкръсналия Спасител, намери своя музикален израз — Моцарт. [8]
Не бихме сбъркали, ако кажем, че и в творчеството на композитора, който обичал църковното пеене още от детството си [9] и от чието рождение тази година се навършват 150 години — Рахманинов [10] също има страници, пълни с жизнеутвърждаващо начало, с възкресна радост.
Защо изброяваме тези велики музиканти, живели по различно време? Трябва да отбележим, че мирото, приготвено за помазване на тялото на Спасителя, е било съставено от няколко вида масла.
По същия начин това, което са принасяли хора от различни националности в различни времена, съставя нашия подарък за възкръсналия Иисус, нашия красив и мелодичен дар, докосващ всяко чувствително сърце. Вярваме, че този дар докосва и сърцето на Този, Който е източник на висша нежност и чувствителност.
Споменахме, че жените мироносици не са се бояли да посетят гроба на своя Учител. По същия начин може да кажем, че композиторите и певците, възхваляващи Твореца, творят мисията си въпреки широко разпространената „проповед“, че този свят е само материален, само веществен.
Както отбелязахме, помазването на мъртвите с миро е било свързано с желанието за тяхното нетление. Така и вдъхновената музика предпазва от развала не само тялото (запознаването с високото изкуство оставя печата си върху човешкия лик!), но и човешката душа.
Когато слушаме прекрасна музика, тя настройва ума и сърцето ни на една духовна честота, лесно разпознаваща лъжата във всичките ѝ форми. Стойностната музика (и изкуството като цяло) ни дава друг поглед върху света и явленията в него. [11]
Ще ми се да обърнем внимание и на един друг момент, свързан със жените, носещи благовонни масла на гроба на Христос. Те даряват нещо материално, чисто и благоуханно. А материята, като сътворена от Бога, няма нравствени характеристики — тя е, ако можем така да се изразим, безгрешна. Единствено човешкият избор може да придаде нравствен оттенък на даден материален елемент и продукт. Така е и с песента (и с музиката като цяло) — чрез тях ние сякаш принасяме на Бога нещо не само ценно, духовно, но и безгрешно, нещо, което е — да, свързано с нас, но същевременно представящо ни „в най-добрата ни светлина“, издигащо ни на едно по-възвишено ниво, „извличащо“ от нас само красивото.
Когато слушаме и изпълняваме музикалните творби на великите творци на музика, ние сякаш носим и на самите тях благовонни масла, чрез които творчеството им не бива докоснато от смъртта и тлението. Благодарение и на нас то живее.
И ако за помазването на Христос в гроба било приготвено специално миро, което обаче не било използвано (защото Той възкръсна от мъртвите), то ние вярваме, че песента и музиката, които принасят и до днес пеещите, музициращите християни, достига своята заветна цел — тя бива чута от възкръсналия Господ. [12]
Мирото, приготвено за последиците на смъртта, остана неупотребено, а високото изкуство – идващо от жив и непресъхващ извор — изпълнява и до днес своето предназначение да възхвалява Твореца на всичко видимо и невидимо.
Бележки:
[1] Шекерджийска-Кильова, А. Свети Йоан Дамаскин и пасхалният канон, www.pravoslavie.bg, 26.04.2018 г.
[2] Вж. Румънски патр. Даниил (Чоботя). Жените-мироносици — пример за смелост, вяра и благоговение в Църквата, www. dveri.bg, 23.04.2018 г.
[3] Пергамски митр. Иоан Зизиулас. Евхаристия и свят, сп. „Християнство и култура“, бр. 3 /180 (пролет), 2023.
[4] Вж. доц. д-р дякон Иван Иванов. Св. Йоан Кукузел — живот, творчество, епоха (богословски, литургични, музикални и духовно-аскетични аспекти), www.pravoslavie.bg, 02.10.2020 г.
[5] Композиторът Бетовен казвал за Бах: „Не поток (името Бах означава това), а океан!“
[6] Вж. Митрополит Иларион (Алфеев). Бах като християнин, www.dveri.bg, 01.11.2011 г.
[7] Цялото име на виенския класик е Йоан Хризостом Волфганг Теофил (на италиански Амадей — „обичащ Бога”) Моцарт.
[8] Борисов, И. Моцарт и вярата, www.bogonosci.bg, 05.12.2021 г.
[9] Любовта на Рахманинов към руското православно пеене се заражда в детството му благодарение на баба му, която го води на църковни служби. Вж. Винарова, М. Отзвук вечности. Памяти Сергея Рахманинова, www.pravoslavie.ru, 01.04.2013 г.
[10] Сергей Рахманинов е роден на 1 април 1873 г. в имението Онег, Новгородска губерния, Русия. Почива на 28 март 1943 г. в Бевърли Хилс, Калифорния, САЩ.
[11] Вж. Игумен Петър (Мещеринов). Да чуеш Бог в музиката, www.zadrugata.com, 23.03.2017 г.
[12] Борисов, И. Кой ни чува, когато пеем в храма, www.bogonosci.bg, 17.12.2021 г.
