КАКВО ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА ДА СИ ГОРД

871 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Превод: Пламена Вълчева

Днешното свето Евангелие ни разказва притчата за митаря и фарисея. И двамата отишли в храма да се помолят, но фарисеят превъзнесъл себе си пред Бога и осъдил митаря, като се сравнил с него. И всичко това направил, докато се молел. Само каква молитва! Многофункционална молитва, или по-скоро — рецепта за духовна катастрофа. Митарят стоял в ъгъла и  молел Бога единствено за милост. Светото Евангелие завършва с думите, че Бог се вслушал не в надменната молитва на фарисея, а в смирената молитва на грешния митар. Бог не обърнал внимание на горделивата молитва на първия.

Това ме накара да се замисля какво всъщност означава да си горд. Всички ние страдаме от вируса на гордостта. Вероятно това означава, да съм скъсал връзка с реалността, да съм егоцентричен, но в същото време да нямам ни най-малка представа кой съм. Да съм развил чувство за собствената си изключителност. Да съм обсебен от своята грандиозност. В общи линии в мен да има една огромна празнота. Извънмерна празнота, изразяваща се по милион най-различни фини и мисловни начина!

Гордите хора ми приличат на балон. Представете си един балон, който се гордее с това, което притежава, и се опитва да стане още по-голям. Всичко онова, което е вътре в балона, го има и извън него. Въздух. Това е логичното заключение. Няма нищо особено вътре в балона. Само въздухът, който Бог — а не самият балон, е създал.  Но ако подобно на балона аз си мисля, че съм „специален”, ще продължавам да се пълня с въздух. С все повече слава. А това може да доведе до нещо неприятно: спукване и безчестие. Защо? Защото гордостта ме е заслепила и аз не съм проумял най-важното. Не съм проумял причината, поради която Бог ме е създал. Не съм осъзнал своите граници и дарби. Дори и да имам познание и мъдрост, достатъчно е да се огледам около себе си. Не мога да създам въздуха, който дишам от нищото, нито земята, по която стъпвам! Не мога от нищото да изтъка мозъка си! Всичко, което имам, е дар! Даже съвестта ми! Кое тогава ме прави специален?!

Ако си мисля, че съм нещо специално, явно съм пропуснал отбивката, която води към истинската воля на Бога. Моят GPS ме е насочил в една егоистична и погрешна посока, но аз в никакъв случай не бих позволил някой да коригира координатите, мислейки си, че така постъпвам правилно. Подплатил съм амбициозността си със своите отвлечени мъдрувания, които съм осветил в името на Бога и съм назовал „Божия воля” само за да прикрия личната си голота.

Моят духовен отец казваше, че гордостта е глупост. За това ще говорим днес. За нашата тайна възлюбена невеста. За нашата гордост. Глупостта, както старецът Емилиан назоваваше гордостта ни, може да се опише с гръцката фраза „καβάλησα το καλάμι”. „Да възседнеш тръстикова пръчка”. Това означава, че глупавите ми действия в крайна сметка показват, че егото ми  се е спукало. Ала илюзията за ценността, която си мисля, че имам, или за това, което смятам, че съм, е толкова жива в мен, че аз действам съобразно тази илюзия, а не съобразно реалността. Действията и реакциите на моето балонено его изглеждат смешни в очите на всички останали, освен в моите. Защото дотолкова съм се опиянил от себе си, че моята реалност е различна от тази на всички останали. Живея в един нереален свят, който считам за най-мъдрото и велико нещо, което може да съществува. А това е чиста глупост. „Да възседна тръстикова пръчка”. Супер! Аз съм царят на глупостта! Царят на гордостта!

И така, поведението ми става надменно. Тук има два момента.

Първо. Не осъзнавам празнотата на мъдруванията си, т.е. имам грешни приоритети. Не мога да направя разлика между истина и лъжа. Между собственото си желание/амбиция и Божията воля. Внушавам си, че собственото ми желание или амбиция е действително онова, което Бог желае. Какво откритие! Само че погрешно!

Второ. Моите приоритети, онова, което искам да постигна, са следствие от самолюбието ми. Една тръстикова пръчка. Понякога си мисля, че тръстиковата пръчка на моето самолюбие, на моето  лъжливо его, е лъжливият скиптър, който поднасям на Христос и чрез който обругавам човечеството. Аз обругавам Христос с моята лъжливост. Ето колко неуважително е отношението ми към моя Създател, когато тайно превъзнасям себе си. Ставам скиптър на самолюбието. Допуснал съм  човешката ми природа, Божият образ и подобие, да повярва, че е цар. И използвам гърба на другите, за да се възкача на своя трон. Може би си мислите, че това е някаква крайна форма на гордост. Искам да ви уверя, че това може да е и широкоразпространена, но много добре прикрита гордост. Както някой е казал: „Ние вярваме на собствените си лъжи”. Вярваме, че заслужаваме да бъдем или че вече сме „голяма работа”.

Веднъж старецът Емилиан каза: „Ако старецът тръгне против волята на послушника си, ще претърпи неуспех”. Вероятно на гръцки това звучи по-разбираемо, затова ще се опитам да го обясня накратко. Ако духовното чедо има много силна воля, духовният отец няма как да му помогне, ако се бори с волята му. И в крайна сметка духовното чедо ще се обърне против стареца си и ще изгори мостовете  към духовната безопасност. Имайте предвид това по отношение на вашите деца. Освен противоборството съществуват и други подходи към гордите деца. Но не за това говорим сега.

Нека сега разгледаме проявленията на гордостта в ежедневието. Не за да сложим етикет на хората, а за да предпазим себе си и да помогнем и на тях, ако е възможно. Помислете за следните често срещани типажи:

Хора, които постоянно прекъсват другите по време на разговор.

Хора, които смятат, че мнението им или идеите им са най-добрите. Те невинаги изразяват това открито, но ако имат власт, просто ще неглижират идеите ви зад гърба ви и за тях повече никой няма да спомене.

Хора, които имат двойни стандарти. Те мислят, че имат право да пътуват, да се хранят с определена храна, да харчат на пари за нещата, които смятат за важни, но не ви дават същото право в семейството. И ще пожертват вас, давайки предимство на себе си, ако се окаже, че само единият от семейството може да си позволи това нещо.

Брачен партньор, който би трябвало да обсъди с вас някакъв семеен въпрос или начинание, но в крайна сметка действа самосиндикално, вярвайки, че трябва да се чува само неговата дума, иначе ще настъпи краят на света.

Хора, които имат претенции към вас, сякаш самите те са някакви свръхчовеци.

Хора, които макар и да не го показват открито, правят всичко възможно да се открояват и да бъдат над всички.

Когато за първи път посетих Атон, бях „готино момче”. Младеж с идентичност. Предполагам, че в това няма нищо лошо. Такава бе реалността. Веднъж един монах ми каза: „Само си помисли — да не изпъкваш сред хората, но да знаеш, че Бог съществува заради теб самия?”. „Хм, интересно схващане” — отговорих. Това ме накара да се замисля и да водя по-задълбочен духовен живот. Борбата се извършва или вътре в нас, или извън нас. Хората, които са се борили и са победили себе си, имат вътрешен мир и са в мир с околните. Хората, които никога не са се борили против себе си, се борят с всички останали. Борбата е или вътре в нас, или извън нас. Нещо, за което трябва да се замислим.

Проповед в Гръцкия православен храм „Успение на Пресвета Богородица” в Маунт Грават, Бризбейн, на 4 февуари 2023 г.