Какво да кажем на младите сърца

455 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

В нашата епоха на духовно отклонение се говори особено много за младите и за това  какво можем да им кажем като Църква. Често ние, свещениците, се превръщаме в знаменитости с фенклуб. Логиката е да доведем младите в Църквата, тоест да напълним храмовете и да придобием следовници. Но въпросът е да доведем децата при Христос, а не при себе си. Апостолът на езичниците говори по характерен начин за това: „А това казвам, защото един от вас дума: „аз съм Павлов”, друг: „аз пък — Аполосов”, трети: „аз съм Кифин”, а друг: „аз пък — Христов” (1 Кор. 1:12).

Младите не са безразсъдни и наивни. Младите жадуват и крещят за истината. Само нея сме длъжни да им дадем. Нито снизходителност, нито фалшива любов, нито моралистични измами. Едната и единствена Истина. Една Истина, която е Личност. Призивът е ясен и неповторим: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34).

Няма да кажем на децата, че не съществува грях, а ще ги доведем до живота и изцелението. Ще им обясним коя е целта и защото пропускането на целта излиза скъпо и причинява болка на човешкото битие.

Няма да им кажем как да се борят в мрака, а как да пуснат светлината, за да се открие реалността.

Няма да кажем на децата, че животът е забава и разпускане, а ще им кажем да поемат отговорност с кротост и доблест и че животът е пътуване, в което корабът се нуждае от добър кормчия и по-добър кормчия от Христос не съществува.

Няма да кажем на децата: „Не прéчи, правете каквото искате!“, защото това може да им струва животът. Ще им кажем, че в едно „Не прéчи!“ може да се крие смъртта.

Няма да кажем на децата, че злото е безлично и че дяволът не съществува. Напротив, ще им кажем, че дяволът е личност и че сме длъжни да знаем как действа врагът, за да можем да се защитим.

Няма да кажем на децата, че еросът, т.е. интимната любов е едно сексуално удоволствие, при което не ти пука за нищо, а че е отдаване за цял живот на един човек, на когото принадлежиш изцяло и че в тази връзка ние влагаме Христос. Ще им кажем, че еросът има стойност, когато осъществява  предназначението си, а то е да разцъфне като любов в лозето на Господа и това култивиране става само с Христос в тайнството Брак. Интимната любов не е зло, но въпросът е накъде ни води. Една интимна любов без цел е като цвете без корен. Целта е цветето да пусне корени в царството небесно и да се храни със соковете на Божията благодат. Това в Църквата се нарича св. тайнство Брак.

Няма да кажем на децата, че тайнствата са магически благословения и че трябва да направят фануропита, за да се представят добре на приемните изпити за университета. А че благословението се нуждае от вътрешна готовност, за да дойде в нас, и това става с борба, а не по магически начин. Щастието и успехите на този свят са средствата, за да се появят добродетелите на благодатта, а не една пустославна  цел.

Няма да им кажем за татуировките: „Не прéчи!, а ще им кажем, че тялото е храм на Светия Дух и ще възкръсне напълно при Второто Пришествие. То е нашият диамант, драгоценният камък на небето. Ще им кажем да „татуират“  Христос в сърцето си, откъдето вече не можем да Го изтрием.

Няма да им кажем, че Бог е свръхестествен съдия, а че е Бог на любовта и справедливостта, Който се явил в плът в света, за да го спаси, очаквайки ни с отворени обятия, продупчени от гвоздеи.

Няма да им кажем, че св. тайнство Изповед е един съдебен процес, който налага наказателни присъди на злите, а  един диалог на любовта както между лекаря и пациента, между баща и дете с цел изцеление и спасение.

Няма да им кажем, че Бог изпълнява всяко прошение „за забавление“, нито че е духът от вълшебната лампа на Аладин, а че е един Баща, Който се грижи безкрайно за нас и изпълнява всяко наше прошение за полза на душите и телата. Ще им кажем, че молитвата е диалог между две личности — между нас и Бог, а не някакви празни думи, за да задоволим едно свръхестествено същество.

Няма да кажем на децата, че св. Причастие е „златно зъбче“, а че е Тялото и Кръвта на нашия Господ. Самият Христос.

Няма да кажем на младите, че светците са извънземни същества. А че всички сме призвани да станем свети. И винаги да имат предвид, че „невъзможното за човеците е възможно за Бога“.

Няма да кажем на младите, че православието е религия, а че е Откровение. Изцелителният път на обожението по благодат чрез св. Тайнства на Църквата.

Няма да им кажем, че влизаме в Църквата, за да имаме здраве и хубав живот, а че като членове на Тялото Христово се подвизаваме да обикнем дори и врага си, но това ни причинява болка и е нужна борба. В Църквата се боря с моето лошо аз, което иска да ме завлече надолу и не мога да му противостоя, защото изтъква греха ми като добродетел. Обаче аз се хващам за котвата на благодатта чрез думите „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“ и всичко се променя и преобразява.

Няма да заведем децата при Христос, ако им кажем: „Ела, причасти се, нищо не е станало, Раят е за теб и всичко е наред!”. По този начин хулим тайнството на св. Причастие и не изцеляваме човека, напротив, създаваме проблеми. Ще ги доведем при Христос със сериозно отношение и разсъдителност, като се съобразяваме с индивидуалността на всяко дете.

Да създадем в младите сърца връзка с Бога чрез нашия пример, а другото да оставим на Бога. Младите искат истини, казани с разсъдителност и любов.

Няма Възкресение без кръст. „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Иоан. 8:32).