Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Всеки, който е способен да благодари,
е достоен за спасение и вечна радост.
О. Александър Шмеман [1]
Спокойно. Настоящият текст не е насочен към нечие недотам добро изпълнение на църковна музика, което авторът на статията е чул в пределите на наш храм и решил да критикува публично.
Появата на текста бе провокирана от едни думи на известния наш диригент, директор на Софийската филхармония и настоящ служебен министър на културата Найден Тодоров, казани в негово интервю за БТА [2].
Във въпросното интервю именитият маестро споделя една история от 90-те години на миналия ХХ в.
Във филхармонията на Санкт Петербург имало легендарен фаготист. Със своя фагот (дървен духов музикален инструмент) той „правел“ чудеса. Когато инструменталистът починал, фаготът отишъл на търг и бил продаден за баснословна сума. Какво било обаче учудването на закупилия инструмента? Той, фаготът, се оказал — по думите на маестрото — абсолютен боклук, на който не могло да се изсвири нищо. Разбрало се, че тайната на музиката, излизаща от фагота, се криела не в него, а в свирещия музикант.
Щом чух тази интересна история, се сетих, че нещо подобно се случва с всеки един човек, притежаващ нещо ценно, някакъв талант. Под майстор-музикант обаче трябва да разбираме Господ Бог, защото Той, въпреки нашите недостатъци и слабости, прави така, че фактите и ситуациите в живота ни да се подреждат по възможно най-добрия начин.
Неслучайно на страниците на св. Библия може да прочетем, че „нито, който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте“ (1 Кор. 3:7). Както и това, че „ако Господ не съзида къщата, непразно ще се трудят строителите ѝ“ (Пс. 126:1). Чрез тези библейски истини Творецът ни открива, че каквито и опити да правим да създадем нещо ценно и непреходно, разчитайки само на себе си, те ще бъдат обречени на неуспех. И обратно, това, което сякаш надскача нашите обикновени човешки сили, е пряко вдъхновено от Небето.
Нима и в изкуството — включително „профанното“ — тази истина не е ясно различима? Възможно ли само с човешки сили да създадеш картина като „Завръщането на блудния син“ на Рембранд? Или пък ей така, съвсем случайно изпод ръката ти да се отлее музика като тази, която можем да чуем в Ноктюрно № 20 на Шопен?
И като заговорихме за музика, се сещам за едно четиристишие на Йосиф Бродски, пресъздаващо по един удивително въздействащ начин единната сплав на живота и изкуството: „Всеки пред Бога е гол,/ Жалък, гол и убог./ Във всяка музика е Бах,/ Във всеки от нас е Бог“.
И наистина, пред взора на нашия Творец всички сме голи. Само Той може да ни облече в одеждите на доброто и истински красивото. Които, както отбелязахме по-горе, кажи-речи могат да са едни и същи.
Хората обаче сякаш забравяме намесата на Бог в живота ни. Готови сме да припишем само на себе си нашите успехи. Смятаме, че тайната им се крие в самите нас, че в нас се покои и от нас извира. А истината е, както казва св. ап. Иаков, че „всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините“ (Иак. 1:17). Напротив, оставени сами на себе си, нашите действия и творения биха били доста нехармонични.
Познавам певец, който навремето се бил възгордял от уменията си. „Аз бях изключително надарен певец, а фактът, че нямах музикално образование допълнително ме издигаше в очите ми. Един ден обаче както си стоях в кухнята, усетих едно леко пробождане в гърлото и гласът ми беше дотук. Стана за секунди.“ Предполагам разбирате, че за един певец подобен житейски развой е катастрофа. В продължение на месеци той не е можел да говори — до момента, в който се обърнал към Бог. Да-а-а, Премъдрият Бог… Бихме добавили, по аналогия с изкуството на добрите музиканти, че и Той също може да използва по най-добрия начин динамическите [3] нюанси. Но не в партитурата, а в живота…
Нима някой може да сметне, че лекарското изкуство, практикувано от такъв велик лекар и хирург като светителя Лука Симферополски, е било негово лично дело? Самият той се е молел преди всяка операция, като е разчитал на Божията благодатна помощ. Затова е нямал неуспешни операции.
Нима и ние, духовниците, можем да си помислим, че силата, която притежаваме като свещенослужители, е наша лична заслуга? На едно място покойният вдъхновен проповедник митрополит Антоний Сурожски казва, че по време на св. литургия свещенослужителят прави каквото е по силите му — облича одеждите си, казва определените молитви — но в крайна сметка чудото на претворяването на хляба и виното в тяло и кръв Христови се извършва от Бога.
Хубаво би било в минутите, когато сме изкушени да сметнем, че нашите дарования и постижения произхождат само и единствено от нас, да си спомним за фагота на руския музикант. И най-вече за Този, заради Когото е всичко и от Когото е всичко (Евр. 2:10).
Бележки:
[1] Встъпителните думи от последната проповед на о. Шмеман, произнесена в Деня на благодарността през 1983 г. Срв. Шмеман, А. Дневници (1973–1983), С.: Комунитас, 2011, с. 866.
[2] Пенев, М. „За съжаление, импровизацията днес почти отсъства в класическата музика според маестро Найден Тодоров”. БТА, 24.03.2024, www.bta.bg.
[3] Динамика е раздел от теорията на музиката, който се занимава със силата на тона.
