Автор: Свещеник Джон Уайтфорд
Източник: fatherjohn.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов
Думата за душата на иврит е “нефеш”, което означава най-вече “живот”: “И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Битие 2:7). В този смисъл, всяко живо същество има душа (както се вижда от употребата на думата „нефеш“ в Битие 1:20, 1:24 и 1:30). Тази дума също се използва за човека (например “Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иакововите синове, бяха всичко шестдесет и шест души“ (Битие 46:26). Душата се отнася до вътрешния живот на човека ( “… потресена ми е силно и душата” (Псалм 6:4). Душата също се нарича това, което напуска тялото при смъртта (“И когато береше душа, понеже умираше … (Битие 35:18). Когато човек почине, душата продължава да съществува, но душите на праведните са избавени от ада: “Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме“ (Пс. 48:16).
Свети Йоан Дамаскин описва душата, както следва:
„Душата е жива, проста и безтелесна същност; по природа невидима за телесните очи; безсмъртна, надарена с ум и разум, нямаща определена форма; действа с помощта на физическото тяло и му придава живот, растеж, сетивност и сила за раждане. Умът принадлежи на душата не като нещо друго, отделно от нея, а като съществена част от самата нея. Каквото е окото за тялото, това е и умът за душата. Душата е независима, надарена със способността да желае и да действа; подвластна е на изменение, а именно, на изменение от страна на волята, както е присъщо на сътворено същество. Душата е получила всичко това естествено по благодатта на Създалия я, по която е получила и битие, и определена природа“ (из „Точно изложение на православната вяра“, 2:12).
В тълкуванието на Битие 2:7 („И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“) и 1 Коринтяни 15:45 („Тъй е и писано: “първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам – животворен дух“), св. Григорий Палама казва, че “жива душа” означава “вечно живееща, безсмъртна, разумна, защото безсмъртното е разумно, и не само това, но също надарена с благодат” (За Светия Дух 2:8, цитиран в Православната психотерапия; Науката на отците, от митрополит Йеротей Влахос (манастир „Рождество Богородично“, Левадия, Гърция, 1994, стр. 101).
Свети Максим Изповедник казва, че душата има три сили: “От душевните сили, едната храни и възраства тялото, другата предизвиква мечтите и желанията (афектите), а третата e разумната ноетична сила]”. Растенията имат първата сила. Животните имат първата и втората. Хората имат и трите (митрополит Йеротей (Влахос), стр. 106).
Когато говорим за нашата “ум”, “сърце”, “разум” и “дух”, те всички са изражение на човешката душа. Като паднали същества, нашата душа се нуждае от изкупление, очистване и изцеление.
Гръцката дума за душа е “Психи”, откъдето идва и думата “психология” (изследването на душата). Има една много хубава книга на православното учение за душата, която е цитирана по-горе: „Православна психотерапия: науката на отците“ от митрополит Йеротей (Влахос) Все пак, това заглавие е подвеждащо за англоговорящи, защото когато говорим за “психотерапия”, ние мислим за някой известен психиатър или психоаналитик. Но думата тук се използва в първоначалния си смисъл – изцелението на душата.
