Автор: Войден Божков
Темата за религиозното преживяване е изключително интимна и съкровенна, тъй като тя касае човешката личност в нейните най-съкровени дълбочини. Средоточието на които се явява човешкото сърце, което съ-преживявайки осмисля, явленията, които човек среща в своя живот и по-конкретно Явлението на Явленията – общението с Твореца „на всичко видимо и не видимо“ – Бог.
Човекът не веднъж е бил окачествяван като религиозно-социална личност, която през земния си път изживява много преживявания, от различно естество, въз основа на своите комуникативно-сетивни и умствено-чувствителни (разсъдъчни) дадености. Според мен, а и за мен самият, най-важното е религиозното преживяване, тъй като то е онова съ-битие в човешкия живот, което изразява най-тясното съ-прикосновение между Личността на Бога и личността на човека, изразяващо се във взаимно общение.
Прилагайки максимата на Тертулиан (II-IIIв.), че „душата на човека по начало е християнка“ в библейски контекст, можем да видим, че смисълът на човека се открива в Бога – неговият Творец, а Любовта и благодатта на Твореца се проявяват към човека; и чрез човека към цялото творение, изпълващи ги със битиен смисъл. Човекът се превръща в свързващо и освещаващо звено на Божието творение – Вселената; и така става иконом и свещеник от вселенски мащаб. Всъщност това е бил Божият промисъл за човечеството, отправен към първия от него – Адам. Но тъй като грехопадението (Бит.3:15) внесло изменение и дисхармония в цялата Вселена, поради непослушанието на първите човеци към Господа, то Самият Бог е трябвало да възстанови и обнови творението и в частност човеците, като сам Се е „понизил в образ на раб“ (Филипяни 2:7) и „станал човек, за да стане човекът бог (по благодат)“ (св.Ириней Лионски, II-IIIв.). Това промислително действие Троичният Бог – Отец, Син и Дух Светий; осъществил, чрез въ-человечаването на Бог Син от Дева Мария, оделотворяването на Благата вест за спасяването на човечеството, увенчано чрез кръстните страдания, смърт, Възкресение и Възнесение, като и дал на грехопадналите човеци възможността за очистване, освещение и общение с Него, изпълващо жвота им с истински смисъл – живот вечен с и в Бога. Този акт на Божията милост се проявил особено ясно на Петдесетница, чрез Действието на Третото Лице на Св.Троица – Дух Светий, откриващо и предлагащо на адамовите потомци нов живот на Богообщение чрез нетварните Божии енергии (св.Григорий Палама XIVв.), в Спасителния Кораб на Църквата, която не случайно е наречена от св.ап.Павел (Iв.) – „Тяло
Христово“ (Eфесяни 4-5гл.). На което членовете, т.е. християните, биват освещавани от Своя Творец в процеса на единение с Него, особено ясно изразено от съ-битието на оросяващото общение в Тялото и Кръвта Христови (Йоан 6:53). Така христовите следовници обновяват своята грехопаднала човешка природа, като тръгват по „Пътя, Истината и Живота“ – Христос (Йоан 14:9), който ги преобразява в „нова твар“ (2 Кор. 5:17), в идващото Божие царство. Но това царство, не е просто някакво очакване, то е и изпълнение, и предвкусване, и съ-преживяване в тайнството на духовно-мистичното единение на народа Божий, изразено в литургичното (бел. народното) и кинонийно (приобщаващо) действие на св.Евхаристия, която Сам Господ Иисус Христос завещал на своите ученици (Матей 22:19), а те на ръкоположените от Бога чрез тях – епископи. По този начин Богооткровеното християнство, надхвърля човешките религиозни опити за връзка и общение с Бога и се превръща в „жива вяра“ и нова реалност (Евреи 11:1), на Божията любов.
От казаното до тук, се вижда, че общението с и в Бога, както се разбира в Богооткровеното православно, т.е. автентично, християнство не е просто молитвен повик на човека към Бога, на творението към Твореца, а взаимна любов, изразяваща се в непрестанно общение (1 Сол. 5:17-18), водещо към единение. Като молитвата от диалог между Бога и човека се преобразява в кислород на споделената между тях взаимна любов. А всичко това довежда до очистване и обновяване на грехопадналото човечество „по образа на Своя Създател“ (Колосяни 3:10), водещо го до „теосис“ (бел. „обожение“) (Матей 5:48). Като средоточие на този великт акт на Божията милост и любов се явява именно евхаристийното (бел.благодарственото) общение между Бога и човеците, на Новия Израил – Църквата.
С всичко това желая да обобщя и споделя от своя скромен опит, че за мен, като член на същата тази Църква, която вече 2000 години свети в света, проявяваща благодатта в пълнотта на Троичният Бог – Отец, Син и Дух Светий, религиозното преживяване е общение с Бога в Неговото Тяло – Църквата, започващо тук и продължаващо във вечността. То не се ограничава от времето и пространството на нашия свят, защото е плод на Божието действие, което е над времето и пространството, като същевремено действа освещаващо в тях и на тях. От тук и смятам, че думата „преживяване“ трябва да се разбира в по-широк смисъл – не като еднократен акт на някакво метафизично действие в човешкия живот, а като истинска реалност, плод на общението с Бога, в Неговото духовно-мистично пространство, открито ни на нас човеците, чрез Личността на Богочовека Иисус Христос и изпълнено в благодатта на Светия Дух. Така за мен под „религиозно преживяване“ се разбира „живо живеене“ с Бога и в Бога (Марк 12:27-34/ Матей 5:2-12/ Лука 20:38/ Йоан 1:12; 6:32-63; 17гл.), проявяващо се в нашия живот, което го изпълва с истинския изначален и даден му от Бога смисъл! Пример за това са както различните религиозни
съ-преживявания на Божията благодат – 1)Божиите чудеса в живота на Църквата, на които всички истински християни са свидетели; така и 2)личностните чудеса – неизчислимите по брой светци на Църквата достигнали благодатното „обожение“, уподобявайки се на Архи-Светецът – Господ Иисус Христос. Пример, който също така ни зове към подвиг (Матей 7:13-14;21) и изобличава за спасение, което е именно единение в Бога „сега и винаги във вечността!“ (Откровение 21:3-7). Но и пример, който е адресиран към всеки един от нас, очакващ отклик „в скришната стаичка на нашето сърце“ (Матей 6:6/ Откровение 3:20-22), отклик който е с изключителна важност за нашия живот!
