Автор: прот. Владимир Ровинский
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Почитаната в целия християнски свят света Варвара се удостоила в общоцърковното съзнание с чина на великомъченица.
Достатъчно е да погледнем в който и да е учебник по църковен катехизис, за да разберем, че в чина на великомъчениците са прославени онези светци, които са претърпели особено жестоки мъчения, изтезания и смърт заради вярата и упованието си в Христос. На пръв поглед това е така — понеже са претърпели по-големи мъчения, те са удостоени с по-голяма чест. Въпреки това нашият любознателен ум си задава въпроса: колко и какви мъчения е трябвало да преживее един мъченик, за да стане великомъченик? Със славянския термин „мъченик“ се обозначава древногръцкото понятие μάρτῠρος или латинското martyr — „свидетел“. Тук всичко е ясно: да свидетелстват за Възкръсналия Христос и за вечния живот пред лицето на ужасни мъчения и смърт — това е призванието на светците от този чин. Но защо някои от тях са се удостоили да станат „великомъченици“, а други са останали просто мъченици, просто свидетели?
Свети Георги Победоносец, който повече от седмица бил подлаган на изобретателни, все по-нови и ужасяващи по своята жестокост мъчения, бил посечен с меч. От дълбока древност той е почитан в чина на великомъченици. Не по-малко прославен е и неговият съвременник, свети Димитрий Солунски. Той бил затворен в тъмница и не след дълго убит с копия. Но ето, че света Юлиания, която подобно на света Варвара доброволно понесла унижения, издевателства, неописуеми мъчения и самата смърт, се почита като мъченица. Защо Църквата прави разлика между отделните мъченици? Поради каква причина? Оказва се, че причината е проста и че се намира извън плоскостта на мъченически подвиг.
В древната Църква към познатия ни термин „martyr“ — „свидетел”, когато се отнасял за мъченици от знатен произход, се прибавяла латинската дума „magnus“ или гръцката дума „megas“. „Megalomartyr“ в превод буквално означава „знатен свидетел“ или „велик свидетел“. Във времето, когато християнството започнало да се разпространява сред славяните, добре развитото църковно богослужение акцентирало не толкова върху знатния произход на един или друг мъченик, а върху непоклатимата му вяра в Христос и върху твърдостта му пред ужасните мъчения. Изначалното, древно разбиране на термина, предаден на църковнославянски с „великомъченик“, до голяма степен се е изгубило. Въпреки това паметта на днес почитаната великомъченица Варвара ни дава възможност да се замислим още веднъж по какъв начин знатният произход на светеца умножава плодовете на неговия мъченически подвиг. Според една мисъл на Тертулиан кръвта на мъчениците е семе, от което се ражда християнството. Знатният произход заедно с вярата, решителността, страданието и смъртта на света Варвара станали източник на спасение не само за нейната душа, но и за душите на стотици хиляди хора. Само си представете: дъщерята на известен, влиятелен и богат аристократ-езичник, младата, красива, възпитана и вече известна в обществото Варвара, пред която щели да се отворят вратите на всички земни блага и наслади, изведнъж станала християнка и открито заявила вярата си. И не само заявила вярата си, но и претърпяла унижения, ужасни страдания и дори смърт от ръцете на собствения си баща. Каква постъпка! Какво събитие! Какъв резонанс и недоумение в умовете на околните! Наистина ли Варвара е намерила в живота си Този Смисъл, заради Когото не се побояла дори и от смъртта?! Колко много въпроси е поставила тази крехка девойка пред дремещото в грехове общество за поколения и векове наред!
А сега нека погледнем към великомъченическия подвиг на светицата от друг ъгъл — не през погледа на околните, а през погледа на самата нея. Нейната млада, неукрепнала в борбата с изкушенията душа за първи път в живота си се оказала пред сериозен и труден избор — между живота и смъртта. Всичко зависело от това в какво тя ще види живота. Нелишена от родителска грижа, Варвара заради общественото си положение, за разлика от своите връстници, имала много повече основания да се изкуши от благата на този свят, да отстъпи пред молбите на баща си и да остане… с „вяра в душата си“. Вероятно, както и при другите великомъченици, нейният подвиг се отличавал с една особеност — твърдостта ѝ пред светските изкушения и съблазни. Колко светъл и чист трябва да е бил образът на Христос, който носела в душата си, за да не бъде той помрачен от нищо на този свят! Нито от обещанието за женско щастие, нито от славата, нито от блясъка на скъпоценни одежди, нито от девичия срам, нито от кръвта, нито дори от ужасните часове на агония, които Сам Христос, поради човешката Си природа, претърпял.
В житието на св. великомъченица Варвара се разказва, че тя измолила от Бога да предпазва от ненадейна болест и внезапна смърт онези, които почитат страданията ѝ и търсят помощта ѝ. Към тази молба ще прибавим и усърдната ни молитва към светицата да ни избавя от губителните съблазни на този свят: „Света Варвара да почетем: която вражеските мрежи разруши, и като птица се избави от тях, с помощта на Кръста, всечестна”.
