Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Днес сме се събрали тук, както винаги, да се помолим и причастим, но също и да възпоменем малоазийската катастрофа. И аз бих искал да ви кажа няколко неща за свободата, но не онези неща, което очаквате да чуете. Няма да говоря за свободата на нашата страна, а за свободата на нашите души. Изслушайте ме и да се опитайте да вникнете в думите ми.
В днешното Евангелие Христос казва: „Ако някой иска да върви след Мене…”. Той поставя едно голямо „ако” пред всичко. „Ако някой иска да върви след Мене…” означава, че не си длъжен да направиш това, че си свободен. Можеш да Го последваш, но можеш и да не Го последваш. От теб зависи. Никой не те принуждава да правиш каквото и да било. Христос не ни принуждава да правим каквото и да било. Ние много често не съзнаваме, че сме станали роби на самите себе си, а какво да говорим за останалите пагубни взаимоотношения и зависимости. И всеки от нас може да си отговори кои са те.
И така, пред нас стои големият въпрос: какво е свободата? Въпрос, който може да промени нашия живот и живота на онези, които истински обичаме. Какво е свободата?
Ще ви разкажа една кратка, но действителна история. Веднъж трима младежи посетили Света гора. Те били приятели, макар и да произхождали от различни места. Единият бил от Австралия, другият — от Канада, а третият — от Великобритания. И така, докато пиели кафето си след сутрешната служба, те се заприказвали с монаха гостилничар — монаха, който отговаря за гостите, и го попитали: „Отче, какво според теб е свободата?”. А той ги попитал на свой ред: „Какво според вас е свободата?”. Тогава единият казал: „Да правиш каквото си поискаш.” Вторият отговорил: „Да имаш всичко, което поискаш”. А третият казал: „Да бъдеш такъв, какъвто поискаш”. Всички ние малко или много разсъждаваме по същия начин, затова отговорите им били логични. Но монахът казал: „Хората никога не биха могли да бъдат абсолютно свободни. Те никога не биха могли да направят, да имат или да бъдат абсолютно всичко, което пожелаят. Освен това свободата не е добродетел или идея. Колкото и невероятно да звучи, свободата е Личност”. Запомнете това: свободата е Личност. И така, коя е тази Личност? Свободата е Светият Дух. Свободата е Светият Дух. Следователно, за да бъдеш истински свободен, за да притежаваш най-висшата свобода, е нужно да се съединиш с абсолютната свобода, която е Светият Дух. Нужно е да се изпълниш със Светия Дух, да станеш едно със Светия Дух. Именно тогава ние можем да постигнем в максимална степен собствената си свобода. И ако това се осъществи в нас, нашето мълчание няма да е слабост, а избор. Точно така е постъпвал понякога и Христос. А когато говорим, думите ни ще са изпълнени с власт, думите ни ще говорят в сърцето на онези, които желаят да ги слушат, ще насочват в определена посока техния мисловен процес и ще бъдат в състояние да променят живота им из основи, защото са проникнати от Светия Дух и хората ще усещат това. Също така при този вид свобода за нас е невъзможно, ние по никакъв начин не можем да се страхуваме от някого или от нещо на този свят и отвъд него. Ние спираме да се страхуваме от каквото и да било.
В историята с тримата приятели има още една подробност. Накрая те започнали да говорят за вътрешния мир и монахът им обяснил какво разбира под това. А едно от момчетата казало: „Отче, вярвам на това, което казваш, защото думите ти отразяват твоя вътрешен мир. Мога да почувствам вътре в себе си твоя мир и затова ти вярвам”. Това е, което свободата прави с нас и с хората около нас. Ето какво се случва, когато ние самите сме свободни. Когато сме станали едно с Бога, Който е абсолютната свобода.
Сега сравнете свободата от Евангелието, в което е казано: „Ако някой иска да върви след Мене…”, с това, което обикновено виждаме и чуваме около себе си: „Длъжен си да го направиш…”. Това са думи на хора, които имат свръх ревност и които, за съжаление, са тесногръди. Този тип хора ни отнемат най-ценния небесен дар — нашата свобода, и в същото време смятат себе си за добри християни. Ала не са нищо повече от велики „егоцентрияни” — не християни, а „егоцентрияни” — ако използваме тази несъществуваща дума. Тоест на практика те са изключително егоцентрични. Те не са изпълнени с Христос, а със самите себе си. Вероятно в името на Христос те ни молят да направим някои неща, но това е само защото смятат, че това, което искат, е правилно. Затова в крайна сметка за нас те са вълци в овча кожа. Вероятно те ръководят човешки души, вероятно те стоят начело на семейството си и на семействата на своите деца в качеството си на баби и дядовци, както и начело на целия си приятелски кръг. Но те натрапват своите идеи на хората около себе си. Те не ни водят към Бога, а към своето лично нездраво разбиране за Бога. Затова те всъщност са тирани в името на Господ.
Ето защо, ако се чувствате неспокойни с някой човек, стойте далеч от него. Хората, които изискват от нас да бъдем благочестиви и ни натрапват своята представа за благочестие, са три неща: психотични, изпълнени със суета и роби на самите себе си. Ще обясня това накратко. Те са психотични, защото вярват, че са узнали Божията воля, мислят, че изразяват Божията воля, но всъщност единственото, което изразяват, е своето вътрешно злочестие и тесногръдие. Изпълнени са със суета, защото за тях духовността се свежда до „Прави каквото ти казвам или прав ти път”. Но Старият Завет казва: „Не изговаряй напразно името на Господа”. А те правят именно това. Използват Божието име, за да прикриват суетата си. Техният педантизъм е проявление на суетата им. Суета от най-чист вид. И трето — самите те са роби. По никакъв начин не са проумели на какво ни учи Господ и защо е принесъл Себе Си в жертва. Нямат никаква представа Кой е Бог и кои са те самите. Затова не могат да разберат състоянието на другите и техните действителни нужди. И това се среща твърде често и е изключително тъжно. Хората, които се опитват да отнемат свободата ни, недвусмислено потвърждават, че нямат никаква представа Кой е Дух Свети и че в действията си биват ръководени от демоните, макар да твърдят за себе си, че са праведни пред Бога.
Не казвам да не се спазват основните правила — моля, опитайте се да разберете онова, което искам да ви кажа, — не казвам да водим небрежен живот, просто казвам, че дори и да не сме осъзнали всичко, което току-що споменах, нека се пазим от всеки, който ни задушава физически, психически, емоционално или духовно.
Свободата е дар, свободата е Дух Свети и никой на този свят или отвъд него няма право да ни я отнеме.
18 септември 2022 г.
Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия
