Беседа с православния психиатър и психотерапевт Дмитрий Авдеев.
С Дмитрий Авдеев разговаря Александра Боровик.
Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
Ще може ли светската медицина да помогне на пациента с душевни проблеми, или, както казват, на душевноболния човек, ако не се опира на учението на Църквата за човека като Божи образ? За това и много други неща разговаряме със специалиста в областта на медицинската грижа за душата, практикуващият почти тридесет години православен психотерапевт и психиатър Дмитрий Авдеев.
– Дмитрий Александрович, каква е динамиката, с която хората се обръщат към Вас в период на криза?
– Динамиката на това обръщане пряко зависи от обществената атмосфера: колкото по-напрегната е тя, толкова повече хора се обръщат за помощ, защото на първо място психиката изпитва върху себе си бремето на нестабилността. Тя е „слабото място” на много хора. Където е тънко, там се къса. Страх, малодушие, несигурност за утрешния ден. Вярата отстъпва на заден план.
Трябва да се пазим едни други, да се отнасяме по-добре едни към други. Трябва да развиваме църковно-социалните институции, а кабинети по православна психотерапия в многомилионна Москва почти липсват.
Секуларизацията е възможна в геометрията, в автомобилостроенето, но не и в науката за душевната подкрепа, защото областта на духовното обгрижване и православната психотерапия са мост към храма.
Обаждат ми се по телефона: „Здравейте, аз не съм църковен. Дори не съм кръстен. Приемате ли такива?” – „Разбира се, приемам.” Разбирам, че Господ го призовава чрез скърби. Моята работа е много търсена. Понякога това е просто катехизация, обяснение на вероучителните истини: ще почетем заедно „Закон Божи”, ще разкажа нещо за някоя иконка, за някой празник.
Ако психиатрията е преди всичко биологична терапия, използваща медикаменти, то психотерапията е лечение с думи, грижа за душата, душевна подкрепа. Защото хората идват не за информация, а за внимание и съчувствие. Необходими са им любов и искреност.
Сега набира бързи обороти науката за зависимостите – „адиктологията” – като раздел от психиатрията. При това зависимостите биват химически: алкохолизъм, наркомания, и нехимически. Нехимическите зависимости никнат като гъби след дъжд. И интернет-манията, и зависимостта от телевизора – а душата се чувства зле, когато се храни със сурогати.
Типична ситуация. Младеж на 18 години. При мен дойдоха майка му и леля му, а самият той не се смята за зависим (за болен, ако искате), не иска да се обърне към специалист, не вижда проблем. Но при това не ходи на училище, няма никакви планове, практически няма реално общуване, всичко е подменено с виртуалното – това е проблемът и социалните последици от него е трудно да бъдат оценени.
А желанието да пребиваваш в социалните мрежи и да се „лайкваш”, да отбелязваш всяка крачка от живота си, да снимаш всичко по пътя си и да го качваш в интернет? Като цяло това е нещо ново, и психиатрията едва започва да се ориентира в пагубността на този стил на живот. Възникнала е някаква нова философия – живот навън, и само духовният център в човека ще му помогне да филтрира целия този водопад, който ни залива отвсякъде. Без духовен филтър рискуваме много сериозно да се повредим. Можем да станем зомби без телесни проблеми, но без сърце и без душа.
– Къде е разликата между зависимост и увлечение?
– Когато говорим за зависимостите, имаме предвид безцелното прекарване на времето. Разбира се, аз пиша книги и статии на компютъра и отговарям на писмата на болните по електронната поща. От работа също можеш да се увлечеш до безсъние, но все пак това са различни неща и във всичко е необходима йерархия.
Посетителите питат: „Кога да ходя на църква? В неделя имам домакинска работа, искам да се наспя и т. н.”. Мога да отговоря само с думите от Евангелието: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33). Трябва да знаем за какво живеем, каква е целта на нашия живот, тогава това ще ни помага да се изключваме за известно време, да оценяваме от птичи поглед нашите дни, да се вглеждаме в тях.
– Можем ли да престанем да нервничим просто с усилие на волята?
– Светите отци казват, че нервността произлиза от горделиво устроение на душата.
– А Вие използвате ли аскетически похвати в своята практика?
– Думата „аскетика” плаши мнозина, въвежда въображението в египетската пустиня, възкресява образите на преподобните Антоний Велики, Макарий Велики и други. Това са забележителни примери. Но знанието на аскетическите похвати е по силите на всеки човек – развитие на помисъла, етапи в развитието на помисъла: прилог, съгласие, съчетание, пленяване. Всеки в своята мяра трябва да се опира на опита на отците-аскети или поне да чете съчиненията на светите отци, близки до нашето време: светителите Игнатий (Брянчанинов) и Теофан Затворник, светия праведен Йоан Кронщадски, чиято 25-годишнина от канонизацията неотдавна отбелязахме. Нашата вяра е много деятелна и душевният мир е невъзможен без Христос.
Хората, които идват, слушат от мен толкова, колкото мога да говоря, без да им навредя. Но понякога аз обяснявам някакви похвати, в частност това, което е свързано с развитието на помисъла, рисувам схема, показвам как прилогът често има бесовска природа или се корени в нашите страсти и как човек започва да го разглежда, да му се подчинява, как се ражда мисълта, как се ражда желанието. А какво са силите на душата? Всички тези моменти са много важни и необходими, още повече, че ние не можем да се опираме на светската антропология и психология, защото светската психология не говори за греха, за вечния живот, за Бога и душата – там ние няма да намерим помощници.
Слава Богу, че днес съществуват (и активно се развиват!) православната антропология и психология. Такива книги, като „Основи на православната антропология” на протойерей Вадим Леонов, „Психиатрията и проблемите на духовния живот” на професора по психиатрия Дмитрий Евгениевич Мелехов (станала класика), „Православна психотерапия” на митрополит Йеротей (Влахос) и други оказват незаменима помощ всеки ден.
– Вие практикувате почти 30 години – това е цяло поколение. Човекът изменил ли се е по воята природа за тези години?
– 30 години не са дълъг срок, но душите са станали по-заплетени, по-сложни; характерите на хората, които се обръщат за помощ, ситуациите, техните конфликти, техните неврози понякога не се поддават на описание.
– Преди са живели по десет души в една стая, а сега двама не могат да се разберат в едно жилище?
– При това никой не ни разпъва, не ни хвърля на лъвовете в Римския цирк, и пак не можем да претърпим нищо! Ние не можем да изтърпим немощите на другия човек, напълно сме се отучили да обичаме, затворени сме, започваме да се зъбим, възниква самота в тълпата, вътрешна дебелост, безблагодатност. Това се чувства особено в мегаполиса, където понякога признават: „Пет години ходя на църква – и с никого не се поздравявам. И с мен никой.” Нима Господ за това е говорил?
Всичко опира до гордостта, която, като царица на всички страсти, е взела връх в човешките души. И нетърпимостта, и недружелюбността, и потайността, и недоверчивостта, и мрачността, и неприветливостта – са нейни дъщери. Гордостта е главният катализатор на душевните болести и разстройства. Това е добре известно, моята практика само потвърждавам всичко това всеки ден.
– Темата за психиатрията гранична ли е, или необходима за всички?
– По темата за душевното здраве мнозина говорят и пишат, провеждат се конгреси, конференции, но някак изолирано. На дело с прискърбие забелязвам дълбокото невежество на населението, липсата на култура по този въпрос. У хората липсва разбиране: психология, психотерапия, психиатрия. „Какво?! Как?! Да се лекувам?! Да се моля?! Кога?!”
Звъни човек отдалече: „Методите на официалната психиатрия не помагат. Какво ще предложите Вие?” Аз казвам: „Но ние нямаме никакви специфични методи, а говорим за молитвата, за тайнствата, за молитвата на близките, за промяна на начина на живот, за стремежа към благочестие”. Нашата организация се нарича „Институт по проблемите на формирането на християнско отношение към психичните заболявания”.
В „Основи на социалната концепция на Руската Православна Църква” се говори за трите причини за развитието на психичните заболявания, две, от които имат духовен характер. Това е важно. Ние говорим за причината за състоянията на зависимост – това е греховната страст, и тук са необходими лична решимост и Божията помощ. Светската наркология е стигнала до задънена улица. Освен извеждането от алкохолизма и освобождаването от абстинентния синдром друго не успяха да направят; центровете се отличаваха само по цената на оказваните услуги. Сега във всеки голям наркологичен център и болница има храм, параклис, молитвени стаи. Канят духовенството на конференции, подписани са споразумения със Здравното министерство.
– На 18 юни е подписано Споразумението за сътрудничество между Руската Православна Църква и Министерсвото на здравеопазването на Руската Федерация.
– Темата „Православие и медицина” има дълга предистория. Според постановлението на Стоглавия Събор (1551) „лечителите” били църковни хора, подвластни на епископа. Ако се задълбочим в историята, ще видим и манастирския етап в развитието на медицината, в частност на психиатрията, и домовите църкви, и сестрите на милосърдието – и множество други прекъснати традиции. Трябва да се върнем към изворите.