КАКВО НАПРАВИХА АНГЕЛИТЕ В НОЩТА НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

384 0

Автор: Ивайло Борисов

Ти, сън мой тих, мой сън всекиминутен —
невидима, пленителна гора,
където се понася шепот смутен —

перде от свила в палава игра. [1]

 Осип Манделщам

В днешния ден цялото творение тържествува. Всяка твар се радва за въплъщението на Божия Син Христос. „Има ли нещо по земята равно на този празник? Бог е на земята, а човекът на небето“ — възкликва св. Йоан Златоуст.

Споменавайки Божиите твари, нека си зададем въпроса: какво направиха ангелите в тази чудна нощ? Дали те, в съзвучие с тихата и непрогледна тъма на нощта, пребъдваха в безмълвно молитвено настроение? Или пък просто разпериха ослепителни крила из небесния ефир, за да могат хората да ги видят и да разберат, че нещо важно се е случило. Не. Те запяха: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук. 2:14).

Тази чудна ангелска песен, непозната до този момент както на небето, тъй и на земята, стана основата, върху която повече от двадесет столетия Църквата гради певческото си изкуство. Събитието с ангелското пеене ни е разказано от св. евангелист Лука. То присъства само в неговото Евангелие. По-късно този ангелски химн ще влезе в състава на древното църковно песнопение „Велико славословие“, което пеем и днес.

Трябва да признаем, че това ангелско песнопение е първото, изпято от ангели на земята. Да, от старозаветните писатели ние знаем, че ангелите пеят на Бога. В книгата на св. пророк и цар Давид четем: „Хвалете Го, всички Негови ангели, хвалете Го, всички Негови войнства“ (Пс. 148:2). Св. пророк Исаия свидетелства, че серафимите възпяват Бога (Ис. 6:3). Но за ангелско песнопение, което да е прозвучало по нашата земна шир преди Рождество Христово, ние нямаме сведения. Дори от богослужението на най-великия християнски празник — Пасха — научаваме, че ангелите възпяват Христовото Възкресение на небесата. [2]

От собствен опит знаем, че когато сме радостни, ние сме склонни да пеем. Радостта, присъстваща в душите ни, се излива в песен. Вероятно така е и с ангелите — те се зарадвали, че Словото станало плът (Иоан. 1:14), и запели. Ще ми се да вярвам, че във всяка възвишена и тържествена музика присъства малка частица, един радостен акорд от тази песен.

Какъв ли е бил химнът, изпят от ангелите? Тъй като негови слушатели са станали едни обикновени овчари, пазещи стадото си на полето, е нормално да предположим, че ангелите са пели на родния език на овчарите — арамейски, който е бил говоримият по това време от евреите. Иначе как биха могли да схванат тази чудна песен едни семпли хора, грижещи се за животните си? Как биха схванали и предали прозвучалото ангелско послание?

Виждаме и нещо друго — ангелите, за които знаем, че имат свой език (срв. 1 Кор. 13:1), са нагодили, приспособили речта си към езика на хората, свидетели на пеенето им. А това е един добър урок за нас, които често влизаме в ролята на противници на използването на родния ни български език в богослужението.

Знаем, че има два вида църковно пеене (едногласно и многогласно). От това произлиза и следващият ни въпрос — какво е било ангелското песнопение? Дали е приличало на византийското, при което всички пеят заедно, или пък е било като хоровото многогласно хармонизирано пеене?

Ако се водим от историята на музиката, от която научаваме, че в продължение на немалко векове от нашата ера в сферата на църковното музициране е присъствало само едногласното звучене, трябва да предположим, че песнопението е било монодийно. Но ако допуснем, че ангелският химн е бил образец, сочещ бъдеща цел; нещо, към което музиката в исторически план ще трябва бавно да пристъпва, то може би ангелският химн е бил многогласен. Допускам, че тук привържениците на източното монодийно пеене ще ми възразят. Но, драги, все пак кои биха могли да пеят хармонично, ако не тези, при които хармонията и единението са застъпени в доста по-висока степен, отколкото при нас, хората? А пък и съгласете се, че идеята за ангели-тенори и баси е доста интригуваща. [3]

Можем да предположим също така, че химнът „Слава във висините Богу…“ е бил близък в мелодично отношение до някои от традиционните еврейски богослужебни песнопения, с които древните юдеи са възпявали Този, Който ги е извел из Египет „с велика сила и простряна мишца“ (4 Царств. 17: 36).

Дали тази ангелска песен е била запомнена по слух от чулите я овчари, дали е била предадена от тях на други, които също са я пазели в сърцата си (откъдето всъщност идва и накъдето е отправена всяка стойностна музика)? Все въпроси, които занимават любопитните ни умове.

Музиката, скъпи читатели, умее да „заразява“. Какво имам предвид ли? Ами това, че ангелската песен не превърнала овчарите в „публика“, а събудила у тях чувството за музикално изразяване. Това ни е известно от Преданието, фиксирано в рождественския кондак [4] на празника, дело на преп. Роман Сладкопевец (VI в.). В това песнопение св. Роман е написал, че „Ангели с пастири славословят“. [5]

Представете си небесния ангелски хор, към който се присъединили и човешките ликуващи гласове на изумените пастири. Вероятно тези вълнуващи мигове са единствените, в които ангелската музика и човешката музика са намерили обща цел и точка на съприкосновение — а и реално погледнато има ли по-подходящ момент за това от този, в който Небесният Бог е приел човешки образ.

Вероятно пастирите до края на дните си са живели с приятното чувство, със светлия и жив спомен, че именно на тях се е паднал жребият да чуят необикновената песен на ангелския хор (за разлика от обикновения живот, в които на обикновените хора често се отрежда второстепенна роля). Кой знае на колко хора след това изумените пастири са разказали за преживяното от тях чудо, което е неоспоримо доказателство за това, че стройната музика може да бъде и проповед. Ненапразно един от най-големите пианисти от втората половина на ХХ в., Алексис Вайсенберг твърди, че за него концертът е повече молитва, отколкото представление.

 

От богослужебните текстове за Рождество Христово разбираме, че по повод това велико събитие всяко от Божиите творения принесло благодарност на Бога. [6] От страна на ангелите, забележете, тази благодарност била принесена във вид на песен. Това ни подсказва, че пеенето и музиката освен наслада за душата и ухото могат да бъдат и вид благодарност към Твореца. И то каква благодарност — такава, която носи утеха и доволство и на този, който я принася.

Самият факт, че за пръв път небесните ангели изпяват песен на земята тогава, когато се ражда по плът Спасителят Христос, е достатъчен да ни подбуди да намерим в сърцата си място за всяка вдъхновена музика. В дни на трудност и изпитания това би ни осигурило повече светлина и топлина. Така, както обикновените ясли бяха озарени и преобразени от легналия в тях Богомладенец Иисус.

Бележки:

[1] Първата строфа от стихотворение на руския поет Осип Манделщам, превод: Дафинка Станева.

[2] В нощта на Христовото Възкресение певците пеят стихирата „Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата; удостой и нас на земята с чисто сърце да Те славим.”

[3] Многогласното пеене е разписано на отделни партии (например тенор, баритон и бас). Оттам произхожда и наименованието на руското т.нар. партесно пеене.

[4] Кондакът е кратко църковно песнопение, разкриващо същността на даден празник, което някога е било много по-обемно от сегашния му вид, намиращ се след шестата песен на богослужебните канони.

[5] Целият текст на кондака на Рождество Христово е „Днес Дева ражда Свръхестествения и земята поднася пещера на Непристъпния. Ангели с пастири славословят, а мъдреци със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Отроче младо — Предвечният Бог!“.

[6] Вж. Стихира на Господи воззвах (Велика вечерня на празника Рождество Христово): „Какво да Ти принесем, Христе, за това, че се яви на земята като Човек заради нас? Всяко от творенията, създадени от Тебе, благодарност Ти принася; ангелите — песен, небесата — звезда, мъдреците — дарове, пастирите — удивление, земята — пещера, пустинята — ясли, а ние — Майката Дева. Предвечен Боже, помилуй ни!”, превод: Людмил Петров. Срв. Празничен миней, изд.: Манастир „Свв. Апостоли Петър и Павел“ край село Одраница, 2017, с. 107.