Какво означават думите „Не обичайте света”

591 0

Източник: www.orthodoxwayoflife.blogspot.com
Превод: Павел Стефанов

Св. апостол и евангелист Иоан Богослов казва: „Не обичайте света, нито което е в света“ (1 Иоан. 2:15). Какво има предвид апостолът? Преди да отговорим, нека първо разгледаме какво не трябва да разбираме под тези думи. Техният смисъл не се състои в това, че не трябва да обичаме хората в света; Бог ясно ни е заповядал да обичаме всички хора, включително нашите врагове (Марк. 12:31; Иоан. 15:12; Мат. 5:44). Също така това не означава, че не трябва да се радваме или да се възползваме от благодеянията, които Бог ни е дал в света (Иак. 1:17). Бог ни предоставя много добри даяния, на които можем да се наслаждаваме и които трябва да приемаме с благодарност (1 Тим. 4:4). Св. Симеон Нови Богослов изяснява този въпрос, като казва: „Какво е светът? Това е грехът, привързаността към материалните неща и страстите.“

Цитираните думи са от Първото съборно послание на св. Иоан Богослов: „… защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия. Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека” (1 Иоан. 2:14-17). Виждаме, че св. Иоан Богослов ясно уточнява какво не трябва да обичаме, а именно: похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Всички тези неща са греховни и враждебни спрямо  Бога и Неговата воля за нас.

Под „похотта на плътта” св. Иоан има предвид грехове като сексуалната разпуснатост, чревоугодието и всяко угаждане на плътта (прекомерен сън, прекомерна почивка и др.). Под „похотта на очите“ той разбира корена на алчността. Това е алчното желание за материални блага и притежания на този свят. И накрая когато говори за „гордостта житейска“,  той има предвид самохвалството за нашите стремежи и постижения, жаждата за честта и вниманието, които получаваме от света.

Св. Симеон Нови Богослов посочва, че това не е трудна за изпълнение заповед: „Зная добре, че много светии от старо време се пазеха от това, а и тези от настоящето все още го правят. Те прекарват живота си заобиколени от суетата на този свят, т.е. от загриженост и грижи, и въпреки това завършват живота си в съвършена святост. За тях и за тяхна полза св. ап. Павел свидетелства: „Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат; и които плачат — като че не плачат; и които се радват — като че се не радват; и които купуват — като че не притежават; и които се ползуват от тоя свят — като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят” (1 Кор. 7:29-31).”

Св. Симеон подчертава, че това не е случайно предупреждение. Ако сме привързани към нещата от света, то в действителност ние сме врагове на Бога. Св. ап. Иаков потвърждава: „Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога” (Иак. 4:4). А св. Иоан Богослов казва също: „ако някой обича света, той няма любовта на Отца” (1 Иоан. 2:15).

Трябва да помним, че според думите на нашия Господ Иисус Христос първата от всички заповеди е: „възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила” (Марк. 12:30). Следователно ако жадуваме за нещата от този свят, ние не следваме Божията заповед. Ето как пояснява това св. Симеон Нови Богослов: „Прочее онзи, който копнее или има привързаност към каквото и да е земно нещо, престъпва тази заповед. Нека мразим всичко, голямо и малко, което застрашава нашите души.“ На християните е заповядано да подражават на Христос и да живеят целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век (Тит. 2:11-14).

Св. Симеон Нови Богослов ни предупреждава, че трябва да обръщаме внимание и на най-малките свои прегрешения: „Този, който самоволно се проваля в малките неща, въпреки че се предпазва от по-големи грехове, ще бъде по-тежко осъден, защото докато държи по-големите грехове под контрол, той е победен от по-малките. Дори една-единствена страст е достатъчна, за да ни унищожи…”.

Нашата цел като християни е да се съединим с Христос и това ние наричаме обожение по благодат. За да бъдем причастни на Христос, трябва непрестанно да се стремим с помощта на Божията благодат да се обръщаме към Бога и към другите с чисто сърце и с любов. За тази цел трябва да следваме указанията на Църквата за пост и молитва. И най-вече да живеем живот в непрестанно покаяние.

Св. Симеон ни съветва винаги да си спомняме за Страшния съд, на който в крайна сметка ще се изправим. Той казва: „Този, който винаги държи в ума си и непрекъснато очаква с нетърпение идващия Съд, и пламенно се разкайва и плаче, ще удържи „преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби” (Рим. 8:37).”

Въпреки че трябва да обичаме хората в света и да се радваме на добрите дарове, които Бог ни дава, трябва винаги да внимаваме да не издигнем някой от тях на първо място в сърцето и живота си.