Какво означава да обичаме Божиите заповеди с цялото си сърце?

498 0
zapovedi

Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.com
Превод: Павел Стефанов

Св. пророк Давид казва в Псалом 118: „Виж, колко обичам Твоите заповеди”. Какво означава това? Блажени Теофилакт обяснява, че св. Давид не казва просто „аз спазвам Твоите заповедите, а по-скоро „аз обичам заповедите, въпреки че нищо не ме принуждава да ги изпълня“.

Повечето от нас не можем наистина да кажем, че обичаме Неговите заповеди. Може да кажем, че обичаме Бога, но заповедите Му изглеждат като нещо трудно, някакво бреме, нещо, което трябва да се принудим да следваме. Вероятно това е само показател за слаба вяра и ограничена любов към Бога. Св. Давид ни учи, че за да обичаме Бога с цялото си сърце, ние също трябва да се научим да обичаме Неговите заповеди.

Свети Теофан Затворник изяснява възгледа на св Давид. Като че ли от името на св. Давид той пише:

„Заповедите лежат в основата на сърцето ми, в самите източници на живота и участват във всичките му проявления. Обичам не само делата според заповедите, но и самата духовна чистота, изисквана от тях, самото съвършенство на живота, изразено от тях. Обичам не само делата на смирението, но и самото смирение, не само въздържането от изблици на гняв и нечистота, но и самата кротост и целомъдрие, не само делата на милостта, но и самата милост – и така нататък“.

За да обичаме Неговите заповеди, ние трябва да обичаме много духовната чистота, която се изисква от тях. Ние също трябва да обичаме пътя към очистване на сърцето си, който ни позволява да ги изживеем. Това е повече от ценностите, произтичащи от Богоугодния живот. Обичаме реда и съвършенството, които те носят, духовната чистота, смирението, кротостта, които са необходими, за да живеем чрез тях. Тази любов се развива, когато заповедите се съдържат в сърцето ни и ние сме в състояние да ги изпълняваме без усилия, без принуда. Те стават наш естествен навик, начин на живот. Разбира се, необходима е борба за достигане до това състояние, но докато се научим на смирение и да се доверяваме на Бога, ние откриваме, че тази борба води до любов към самите заповеди, чистотата, която те съдържат и пътя, който е от съществено значение за постигането им в нашия живот.

Тази любов към заповедите е възможна, защото добродетелите, на които учат, вече са в нашето битие. Свети Теофан обяснява:

„Създадени по Божий образ, ние носим в себе си семената на всички Божии качества на добротата. И те сами щяха да блестят в сърцата ни, ако страстите, които ги помрачават, не биха били присадени към нас от грехопадението. Страстите са причината, поради която в нас има студенина към добродетелите, противопоставяне и накрая отклоняване от тях. Може би ако не бяха Божиите заповеди, страстите щяха да ни доведат дотам, че да прогоним всяка добродетел от лицето на земята“.

Тази нужда от любов към Божиите заповеди е ключа за нашето разбиране на духовния живот. Ние считаме, че да живеем по заповедите е трудно, защото сърцата ни са изпълнени със страсти. Не защото ние по своята същност сме неспособни, а за това, че оставяме сърцето ни да бъде помрачено и завладяно от тях. Добродетелите, необходими, за да обикнем заповедите са в нас, просто трябва да им дадем свободата да станат нашето нормално състояние. Когато казваме, че заповедите са в сърцето ни това означава, че те стават обект на нашата любов и не можем да мислим да останем без тях. Обичаме начина на живот, който те носят, и добродетелите, които ги правят естествени в нас.

Когато сме в състояние да очистим сърцето си, овладявайки страстите, тогава заповедите произвеждат в нас живот на добродетели без усилия. Свети Теофан го обяснява така:

„Заповедите, които са били чути, влизат в нас чрез слуха и там разбуждат спомена за добродетелите и за светлостта на състоянието, в което те поставят човека, за разлика от тъмнината на страстите. Този спомен ни подтиква да се подчиняваме на заповедите, за да може силата, съдържаща се в тях, да ни върне в изгубеното, но желано и светло духовно състояние – и ние затова се подчиняваме. В началото това подчиняване на заповедите произлиза и се подкрепя само от очакването на духовно благо от заповедите и се осъществява чрез усилие на волята. Но твърдостта при изпълнението им и умъртвяването на страстите ускорява в сърцето потиснатите от тях добродетели, възвръща ги и позволява да усетим сладостта от тях. Тази изпитана сладост на добродетелите привлича сърцето към нея, защото тя не идва отвън, а отвътре и обгръща сърцето. От това произлиза любовта“.

Пътят към Богоугоден живот, основан на спазването на Божиите заповеди, не се случва изведнъж, а постепенно. Ние се подчиняваме на тях и с помощта на Бога се очистваме. Когато действаме чрез синергията на собствените си усилия и Божията благодат, участваме в тайнствата на Неговата Църква, ние стъпка по стъпка постигаме съвършенството, което Иисус Христос дойде да ни покаже със Своя пример. Когато се усъвършенстваме, ние също силно ще обявим как обичаме Неговите заповеди.