Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Съгласно днешното Евангелие апостолите казали на Христос, че са оставили всичко и са Го последвали, а след това Го попитали: „Какво, прочее, ще стане с нас?”. Те последвали Христос и в крайна сметка се лишили от Него след Разпятието. Но Христос им дал Светия Своя Дух, за да продължат да следват Бога, като следват Светия Дух.
От какво се отказваме, за да следваме Бога както апостолите? И какво означава да следваме Светия Дух? За онези, които са призвани да се оженят, да следват Христос както апостолите не означава да се откажат от семейството си. Това е вашето призвание, това е вашият кръст. Това е вашата духовна и житейска отговорност. Не можем просто да се откажем от нещо, ако то понякога ни се струва трудно. Това не е пътят към небето. Пътят към небето е тесен и ние не можем да го извървим, ако не понизим себе си, ако не дадем предимство на всеки един член на семейството ни и обкръжението си, ако не се смиряваме и пред останалите хора, наистина пред всички хора, ако не жертваме волята си, за да запазим мира в семейството си.
Ще дадем няколко примера, за да стане по-ясно. В ежедневието си например никога не се оплаквайте от начина, по който е сготвена храната. Този, който я е приготвил, е вложил много усилия в това, независимо от резултата. Старайте се да помагате с всичко, с каквото можете, така че другите да си отдъхнат или да си отпочинат.
Отивайте там, където вашият партньор ви помоли, за да бъде той щастлив. Щастието на другия не е за наша сметка, не е нещо лошо, това е и билетът за нашето лично и вечно щастие. Не се страхувайте да поемате отговорност за чуждите грешки, все едно че те са ваши, за да накарате другия още повече да се замисли за сериозността на живота и да се освободи от страховете си за евентуалните последствия. Разбира се, всичко това да става в здравословни граници, но предполагам, че е ясен смисълът на жертвата.
Ще ни се струва, че умираме всекидневно тогава, когато трябва да се отречем от себе си, но както казват отците, не можеш да живееш по християнски, по християнски можеш само да умреш, и ние умираме всеки ден. И понеже правим това, за да следваме Христос и Неговия пример, това също така означава, че изповядваме Христос пред другите, както ни казва днешното Евангелие. Ако обаче майка ни или баща ни, синът ни или дъщеря ни се опитат да ни отдалечат от Бога, ние трябва да изберем Бога пред тях. Иначе не става. Този жертвен живот ще ни даде възможност да следваме Светия Дух. Да следваме Светия Дух в ежедневието си означава да правим само онова, което Бог иска. Как можем да разберем какво иска Бог? След като се опразним и се изпълним със Светия Дух, Той ще действа в нас и ние ще получим усещане по един или друг начин кое е правилното и кое — не. Не като следствие от нашата логика, не с оглед на някакви възможности за успех. Не и защото непременно знаем бъдещето. А защото вече можем да усетим по какъв начин Бог иска да постъпим. Изграждаме връзка, която ни подава сигнали, същите като тези на светофара. Те ни казват кога да тръгнем и кога да спрем. Да следваме Светия Дух означава да се фокусираме върху Бога, независимо от изпитанията, изкушенията и затрудненията, които ни заобикалят. И това фокусиране само по себе си има енергията и силата да ни избави от всяко изкушение и да ни преведе през този живот в следващия — вечния живот. Точно както станало с апостол Петър, който изпълнил казаното му от Иисус и по този начин станал способен безпроблемно да върви по вълните, докато се фокусирал в Него, а не в буря, която бушувала наоколо му. Удивително е, че когато се фокусираме по този начин, ние също ставаме способни да спасим хората около нас. Който ни следва, също ще излезе от водата със сухи нозе. Семейството ни ще се спаси, стига, доброволно, подобно на Иуда, да не предпочете материалната пред истинската награда. Затова, ако искаме да следваме Христос, трябва да се отречем от баща си и майка си — от своя ум и логически начин на мислене, както и от синовете и дъщерите си — от материалната си власт и любовта си към земния живот, и да се фокусираме върху Бога. И това фокусиране ще бъде достатъчно, за да преведе нас и семейството ни отвъд този свят, във вечната радост и вечната любов на вечния живот.
Проповед в манастира „Св. Йоан Предтеча”, Пърт, Западна Австралия, юни 2017 г.
