КАКЪВ Е ГЛАСЪТ НА ХРИСТОС?

896 0

Автор: дякон Ивайло Борисов

Човешкият глас е органът на душата.

Хенри Лонгфелоу

Не бързайте да причислявате автора на статията към групата на словесните авантюристи. Разбира се, не мислете и това, че ще тук ще имате възможността да чуете запис на Господния глас — всеки от вярващите в Него може да го чуе в сърцето си.

Свещеното Писание не е оставило някакво пряко свидетелство за това какъв е гласът на Спасителя. Дали той е висок, или нисък, с тенорова или баритонална окраска — въпроси, на които не биха могли да отговорят най-речовитите оратори и най-задълбочените музиковеди.

Знаем, че Христос, Който е истинският пастир, обичащ овцете Си, ги зове по име, и те чуват гласа Му (Иоан 10:3); че Той е пял заедно с учениците Си по време на Тайната вечеря (Марк. 14:26); че при възкресението на мъртвите, което ще стане при второто славно пришествие на Господа, те ще чуят гласа Му и ще излязат из гробовете (Иоан 5:25).

Но какъв бихме предположили, че е Неговият глас? Със сигурност той е милващ глас.

Глас, който не стряска, а предразполага.

Глас, който утешава, а не наскърбява.

И какъв да е гласът на Този, Който пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси (Ис. 42:3)?

Разбира се, в определени моменти гласът на Спасителя със сигурност е минавал в по-силно звучене, в (ако ползваме термин от музиката) динамика форте — когато например е говорел пред множество насъбрал се народ на открито или пък когато е укротявал вълните на Генисаретското езеро (Мат. 8:23-27).

Ние знаем, че всеки човек има специфичен глас, има свой тембър, цвят, по който той е различим от всички останали хора. Същото можем да кажем и за Спасителя — преди повече от две хилядолетия Той също е станал част от човешката история или, по-точно — положил е началото на Богочовешкото в историята. Богочовешкото, отляло се в хилядите и милиони героични подвизи на вярващите в Христа, в безбройните достижения на културата, изкуството и науката, родени под живителните струи на слънцето на новата ера.

Преподобни Йоан Дамаскин (†749) все пак ни дава едно косвено свидетелство за характеристиките на Христовия глас. Това той прави в деветата песен от своя Пасхален канон [1], който пеем на най-големия християнски празник Възкресение Христово.

Там ръката на великия богослов и химнограф е написала: „Наистина божествен, мил и сладък е Твоят глас!“ [2]

Тук виждаме три характеристики на Христовия глас: той е

божествен,

мил и

сладък.

Всички сме чували какво понякога казват за някой чуден певец: е, този има божествен глас!

Защото всички интуитивно чувстваме, че гласът на Бога, в сравнение с творението Му, трябва да е безкрайно красив и звучен; безкрайно топъл и утешителен.

И, разбира се, какъв да бъде гласът на Иисус освен божествен (един добър аргумент срещу арианството): това идва да ни подскаже, че всички, които са общували с Христа, са чувствали и по тембъра на гласа Му, че Той не е обикновен човек, а истински Бог, приел човешка плът. Всеки, докоснал се до обаятелната Му фигура и глас, е чувствал — къде по-силно, къде по-слабо — тази истина.

Гласът на Христос е и мил.

Знаем, че мил глас е този, който ни е близък до сърцето, който ни е любим. Всеки от нас носи дълбоко в себе си спомен за такива гласове, които са му особено близки и ценни. Дори човекът да си е отишъл, ние помним и пазим в душата си този глас. Мил глас, разбира се, би могло да означава и нежен, фин глас, дори ако щете — ненатрапчив.

Чрез гласа си и неговата интонация човек може да се показва като деликатен, нежен, сприхав, нахален, груб — всяка една такава личностна проява се отразява и върху човешкия глас, отпечатва се върху него.

Спасителят, както отбелязахме, водени от св. Йоан Дамаскин, има мил глас — глас, който приканва създанието Си по един нежен, любящ и зачитащ човешката свобода начин да Го приеме. Бог никого не насилва. Затова в книга Откровение са записани думите на Христа: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откр. 3:20).

И не на последно място е отбелязано, че гласът на Христос е сладък.

На мен ми се струва, че това вокално качество е от изключително значение за всеки, който работи с гласа си. То задава параметрите на това каква трябва да бъде църковната музика, какви трябва да са певците, които възхвалят Създателя си — те трябва да са сладкогласни [3].

Ненапразно великият църковен музикант св. Йоан Кукузел (†1360) и неговите съвременници започват да творят мелодии, които са наречени сладкогласни, красивозвучни,  калофонни.

Пак казвам, считам, че това — пеенето да е сладкогласно — е от особено значение, за да се разбере автентичният характер на църковно-музикалното изкуство. С което искам и да подчертая несъгласието си с мнението, че пеенето в храма трябва да е безцветно, сиво, безстрастно, за да може — според твърдящите това — да се съсредоточим върху молитвата. Красотата в багрите и звука не пречи на молитвата, напротив — самата тя е вид молитва, късче небе на земята.

За да ви удостоверя истинността на последното ще споделя с вас история, разказана ни от италианския оперен певец-баритон Тито Гоби: „В края на Първата световна война често пеех за ранените в болниците, където се събираха нещастници от цял свят. Веднъж едно момче шепнешком ме помоли да му изпея „Аве Мария“. Този беден човек беше толкова млад, толкова обезсърчен, толкова самотен — беше далеч от дома си. Седнах до леглото му, хванах го за ръката и запях „Аве Мария“. Докато аз пеех, той умря — с усмивка.“ [4]

Не знам какво мислите, но аз смятам, че в тази сладка музикална утеха за умиращия е присъствала нотка Христова радост.

Говорейки за гласа на Христос, трябва да имаме предвид и нещо друго: когато ние, вярващите, живеем истински живот в Бога, ние се превръщаме в Негов глас. Или както казва архиепископ Деметриос Американски: познаването на Христос и превръщането ни в Негов глас е налице тогава, когато живеем в Него във всички аспекти на живота си [5].

Звучи стряскащо, нали — по нас хората да могат да разпознават донякъде гласа на Бога?

Смятам, че поетичната градация, направена от преподобния Йоан Дамаскин в Пасхалния му канон, който Църквата изпълнява около тринадесет столетия (!), не е никак случайна, защото само Божественият глас може да бъде истински, а не лицемерно мил и сладък за ушите и душата. А това е един прекрасен урок за всички ни — искаме ли гласовете ни да бъдат мили и красиви за нашите ближни, да им носят утеха и наслада, първо трябва да се докоснем до Вечното и непреходното, чийто дом е Небето.

Бележки:

[1] Вж. Шекерджийска-Кисьова, А. Свети Йоан Дамаскин и Пасхалният канон, www.pravoslavie.bg, 26.04.2018 г.

[2] За превода на фразата от гръцки език изказвам благодарност на проф. Иван Ж. Димитров.

[3] Борисов, И. Трябва ли църковната музика да е красива?, www.bogonosci.bg, 03.04.2022 г.

[4] Голос в дар, Глава №2 книги „Миритальянской оперы“, www.classic- music.ru

[5] Срв. Архиепископ Деметриос Американски. Вие сте гласът на Христос в един променящ се свят, www.zadrugata.com, 23.10.2016 г.