КАК ДА ЗАПАЗИМ БРАКА

Автор: свещ. Максим Первозвански
Източник: www.pouke.org
Превод: Татяна Филева

В днешно време, повече от когато и да било досега в историята, е застрашена общността на хората. И преди всичко и в най-голяма степен семейството и основата, на която се опира то – бракът. Затова няма да бъде пресилено, ако кажем, че повече от когато и да било е необходимо да запазим брака. Но за да го запазим, трябва да знаем какво е това, което го руши отвътре.

Най-важната борба, която човек изобщо води, е борбата с кого? Апостол Павел казва: Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Кои са поднебесните духове на злобата? Другото название, което рядко се употребява в храма и е преди всичко народно, но много точно и правилно – е бесове. Тоест, става дума за борбата с демоните. С духовете на злобата. А кой от нас е наясно в какво точно се състои тази борба?

Ядосал си се на своята жена, че не ти е приготвила обяд и дори те е изпратила да сложиш децата да спят. Откъде у теб се е появило това чувство на обида и какво да правиш с него? Случило се е следното: ти си приел помисъл. Съществува едно изключително важно понятие в православната аскетическа литература, което се нарича „помисъл”. Помисълът не представлява мисъл, а, ако може така да се каже, мисъл – чувство. Намира се едновременно и в главата, и в сърцето. Става въпрос за мисъл, придружена от чувство.

Всъщност повечето помисли изобщо не са наши. Имат отношения с нас само защото ни се предлагат. До всеки от нас стои „приятел” с рога и копита. Както казва Владимир Илич Ленин: „Другари! Между нас има другари, които на нас, другарите, изобщо не са ни другари!” Те улавят съответното състояние и когато у теб се яви чувство за обида, например (разбираемо е, вместо да бъдат задоволени твоите основни потребности от храна, почивка и подкрепа, ти казват да свършиш още нещо), предлагат ти се един куп помисли. Ако им позволиш да се развият, по този път можеш да стигнеш и до прабабата на жена си. Вероятно си забелязал, че мислите по този начин се свързват една с друга, така че ти успяваш да си спомниш всичко. Тридесет години си женен, но си в състояние да си спомниш, например, как жена ти на сватбата е казала може би нещо недобро на майка ти. И съвсем нормалните отношения между съпрузите се превръщат в някакъв ад, ти просто не разбираш как си могъл всички тези години да живееш с такъв човек.

Макар че всъщност нищо не се е случило. Твоята жена е останала такава, каквато е била и преди. Между другото, ти си приел мислите, които много бързо са разрушили целия ти вътрешен свят. Ако става дума за случайност – може би си се прибирал вкъщи пет години подред и всичко е било прекрасно, и сега изведнъж си дошъл и така нещо се е случило – тогава тази мисъл ще се развива доста дълго. В началото и сам ще се ужасиш: как съм могъл да си помисля такова нещо за своята жена? Впрочем, така или иначе, в началото помисълът се приема, после започваш да мислиш за помисъла, след това се съгласяваш с него в сърцето и той всъщност става твое второ „аз”. Накрая помисълът може да се превърне в порок, с който няма да можеш да се пребориш, както алкохоликът не е в състояние да се противопостави на алкохола.

След като си позволил на помисъла в твоята глава да направи анализ в твоя полза, а не в полза на твоя съпруг или твоята съпруга, ти вече веднъж си преминал по тази пътечка и втория път, когато това се случи, няма да има нужда да размисляш върху него. Мисълта-чувство в същия миг ще измине целия този път и ти ще стигнеш до състояние на крайно озлобление. Следователно, твоята задача се състои в това да не позволиш на този помисъл да действа в теб.

Като свещеник непрекъснато имам поводи да се сблъсквам със семейни проблеми на млади семейства. Те идват при мен да се посъветват. Заедно или всеки сам. И мога да кажа, че в сто процента от случаите се наблюдава едно и също. Натрупват се обиди: „Той не ме разбира, аз стоя вкъщи с децата, докато е на работа. Той там има живот, грижи, проблеми. Прибира се вкъщи, аз искам да поговоря с него, обичам мъжа си. А той вечеря и отива да легне. Защото трябва да стане в шест сутринта. И аз, естествено, го разбирам, но ние сме женени от три години и сме разговаряли само два пъти”. Или: „Тя не обича и не умее да домакинства. А майка ми беше толкова добра домакиня, такива пирожки правеше! Какво да правя сега? Майка си ли да викам, като огладнея? Или всеки ден да се храня на ресторант?”

Целият проблем е в това, че ние приемаме помисли – на обида, гняв, осъждане, раздразнителност и един куп други. А какво трябва да правим? Необходимо е да не ги приемаме. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Въпреки че всъщност и това не е толкова трудно. Просто трябва да знаем как.

По този въпрос съществува общо оръжие за борба за семейните хора и за монасите, което се нарича Иисусова молитва. За други средства за реална борба с помислите, искрено казано, не зная. Иисусовата молитва, „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме, грешния, или грешната”. Защо това е реално оръжие против демоните? Защото, първо, призоваваме Божието име, призоваваме Бога на помощ и буквално с Иисусовата молитва се запазваме от помислите като с щит.

Когато опиташ, ще откриеш каква борба наистина се води вътре в теб. Мисълта се опитва да проникне в главата ти, а ти й отговаряш: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния!” Тя се приближава от друга страна, а ти: „Не, почакай” – „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме грешния!” – спокойно изговаряш Иисусовата молитва, не позволявайки на мисълта да се върти в главата ти.

Когато се успокоиш и бъдеш в състояние да погледнеш от друг ъгъл този конкретен помисъл, който не ти е позволявал да живееш, можеш да започнеш да беседваш с него. Съществува правило, според което можеш да разглеждаш всеки помисъл, с изключение на блудните помисли. Не бива да разглеждаш блудните помисли по никаква причина, от тях трябва веднага да побегнеш. Докато с всички останали можеш да постъпваш по този начин.

Ето, например, ако си мъж, който не си е позволил да се обиди. Ти си се смирил и сега можеш да си спомниш, че жена ти сутринта ти се е обадила и ти е казала, че има температура 39 градуса, а ти съвсем си забравил за това. Или че детето ви се е разболяло и затова целия ден се е занимавала с него и изобщо не е имала възможност да ти приготви нещо. Трябва да се опиташ да намериш оправдателно обяснение.

Или ако си жена, на която мъжът не подарява цветя. Ето, никога не ти подарява, а за теб това е важно, неговото невнимание те обижда.

Опитвала си и става още по-лошо. Какво, нима мразиш самата себе си? Защо отново и отново да правиш сцени, ако това, все едно, няма да доведе до нищо? Добре, една седмица ще се сърдите един на друг, а след това пак същото, никаква промяна. Спокойно, всичко е наред: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме, грешната, забравила съм, че само така е прието, да се подаряват цветя на жената”. Забравила съм за това. Тоест, опитай се по някакъв начин да убедиш себе си. Да, точно така. Да го оправдаеш, да убедиш себе си, но едва след като помисълът е отпаднал. И мислено обърни ситуацията от това, че той е подлец, в това, че аз съм глупава.

А ако това се отнася за мъжа, тогава естествено, обратно, тя не е безчувствена, а аз съм глупак, защото не разбирам какво се случва с нея. В края на краищата, размислете за това утре. А днес просто се защитете от този помисъл с молитвата: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай ме, грешния”.

Тази тактика не позволява да се натрупват обидите, да се оставя дяволът да действа. Работата е там, че ние изобщо бързаме да живеем, а дяволът изобщо не бърза. Той, подобно на опитен ловец, е в състояние дълго да седи и да чака. Да чака повод. И го дочаква. И използва този повод. А ти можеш и да не забележиш това. Веднъж, втори, трети път си пропуснал да забележиш, така е минала година, две, три, и както ми каза една изключителна млада жена (която преди три години беше встъпила в брак): „Любовта си отиде”. Дойдоха при мен и двамата и тя в негово присъствие заговори: „Знаете ли, имаше любов, а сега я няма”. Аз казвам: „Къде е отишла?” – „Ами, не зная, имаше я, сега я няма”. Тоест, човекът вече ясно констатира факта. Аз казвам: „Какво говорите? Как така я няма? Какво се е случило?” Тя ми казва: „Не, ние живеем нормално. Той работи, имаме деца, всичко имаме, и пари, и храна, а любов няма”. Аз попитам: „А какво има?” – „Обида, раздразнение…” – „Хайде да започнем с решаването на проблема”.

В основата на всичко стоят същите помисли на обида и осъждане, които по никакъв начин не са били отхвърлени, които са били приети и които в началото просто са разваляли настроението. Има любов, всичко е наред, до теб е един изключителен човек, когото обичаш.
Между другото, ти си приела помисъл на обида или на раздразнение, или на нещо друго. Е, добре, развалил ви е настроението този ден, но след това сте забравили всичко, отново има любов, меден месец и вие се разбирате помежду си. По-нататък се появява друг повод – не е задължително веднага. А след месец.

Ти си си позволила да мислиш за това, поговорила си с приятелката си, оплакала си се на свещеника, необходимо е да направиш нещо, не може да се търпи такова поведение на мъжа… А какво е неговото поведение? Ами, не ти подарява цветя (посочвам това като пример). Тоест, изобщо, става въпрос за нещо безсмислено! Но ти си изминала този път веднъж, два, три пъти, разбираемо е, че животът не се състои от нещо, което се е случило само веднъж. Сега не ти е подарил цветя, преди това е забравил да честити рождения ден на майка ти, по друг повод си била тъжна, защото приятелката ти я е напуснал мъжът й, който идва при теб и иска да имате интимни отношения – и капка по капка, всичко се натрупва. Ето, тази мисъл, че няма любов, не бива дори и да се произнася. Щом се появи такава мисъл – произнасяй Иисусовата молитва.

Много е важно да разберем, че любовта никъде не изчезва. Просто, приемайки мислите, ние позволяваме на дявола да разруши конкретно не нашите отношения с мъжа или жената – а преди всичко нашите отношения с Бога.

Как мислите, дали дявола изобщо го интересуват нашите отношения с мъжа или жената? Твърде малко го интересуват. Естествено, на него винаги му е добре, когато на нас ни е зле, но каква е неговата главна задача? Неговата главна задача са нашите отношения с Бога. Ето, сега се вижда защо нашите отношения в брака са ценни за Бога. Защо Той не е казал просто: плодете се и множете се и не е устроил партеногенезата? Впрочем, Той по някаква причина е казал: нека между тях има любов. Нека тази любов бъде брак. Нека бъде семейство. Нека човек остави баща си и майка си и се прилепи към жена си и да бъдат двамата една плът. За Бога това е много важно.

Защото чрез брачната любов човек се издига до любовта към Твореца. Само тогава той се учи (тук съзнателно не споменавам монашество, защото говорим за семейството) да обича Бога, когато обича своята жена. Или когато тя обича мъжа си. Ето защо за дявола е толкова важно да разруши любовта.

Защо Църквата смята брака за свят, а развода за недопустим? Защото й е мъчно, или нещо подобно? Живял си с една жена или с един мъж и не е потръгнало. Хората са си допаднали помежду си, било им е хубаво, а след като са минали десет години и са разбрали, че са чужди един на друг, са се разделили по живо, по здраво. И защо Църквата е против? Съществувала е една любов, сега има друга. Впрочем, тук има нещо много важно: именно чрез любовта към мъжа/жената, проправяйки си път през същите изкушения, помисли и всякакви други неща – само тогава си проправяме път към истинската Любов.

Дон Жуан казвал: „Само утрото е добро за любовта”. Много хора смятат точно така. Влюбил си се и това е добро. А след това започва цялото това всекидневие – а това вече не ни е по волята. Логиката на Дон Жуан не е в това да събере колкото се може повече сексуални партньорки, в края на краищата той не е животно. За него е важно друго. Важно е да откъсне пъпките на чувството, които се появяват, когато още нищо не се говори, когато нищо не се подразбира. Просто започва някакъв контакт с очи. Някакво чувство, взаимен интерес, някаква искра между двамата. Това е хубаво! Това е то, утрото на любовта! Да го почувстваш, да го откъснеш, да стигнеш до него, да го доведеш до… а всичко останало не е интересно. Останалото е рутина.

Между другото, става ясно, че всъщност дори не прилича на това. Бог казва, че всичко това има право да съществува. Утрото на любовта има право на съществуване и ние не забравяме онази наша първа любов – за нас това е важно, значимо, да, това е хубаво, но не може да се върви по пътя на Дон Жуан.

И най-важното, което трябва да разберем. Дори и да ти е дадена „лоша” жена, това не е повод да оплакваш себе си, че си нещастен: „Как може, как така Вася има такава жена, и едно, и друго, и пето, и десето, а на мен ми се падна ни риба, ни рак”. Това вече е помисъл, който в никакъв случай не бива да приемаме. Изненадващо е, че като правило, ние не виждаме онова, което се случва и в главата, и в сърцето ни. У повечето хора по-голямата част от помислите живеят в тях с години. Те дори не ги отчитат. Не забелязват мислите, намиращи се в тях. Ето, това е най-интересното от всичко.

Това, между другото, говори изобщо колко сме заблудени, мислейки, че нашите мисли са наши. Повечето мисли, които мислим, нашият компютър (глава) изобщо не регистрира. Ние не забелязваме, че ги мислим. Ние, като правило, се ползваме само от резултатите. Както касата в магазина щрака и на касовата бележка се изписва определена сума. А какво се случвало там, в компютъра, ние и не забелязваме. Така стоят нещата и с повечето от нашите мисли.

В православното подвижничество, когато мисълта се приближи към човека, тя се нарича с думата „прилог” – когато мисълта ни се предлага, тя все още не е наша. Нещо повече, дори и да допуснем в себе си тази мисъл, била тя и много греховна, но веднага я отсечем, изобщо нямаме грях. Не е необходимо и да се каем. Между другото, като правило, на етапа на прилога ние и не регистрираме мислите. Забелязваме ги на етапа на резултата, когато човек казва: „Казвам се Вася и съм алкохолик”. А докато целият този процес протича, ти не забелязваш нищо.

Съществува златно правило: да се борим с помисъла в момента, в който сме го забелязали. Много важно е да започнем, макар и на етапа на резултата. Нека този помисъл да е нанесъл своите разрушителни щети почти на сто процента. Но ти си забелязал това и, седейки върху развалините, започни да се бориш. Започни да произнасяш Иисусовата молитва и повече не пускай тези плодове в своята глава, не ги допускай. Ако искрено започнеш да правиш това, следващия път ще забележиш този помисъл един миг по-рано. Ако не започнеш да правиш това, следващия път ще бъде още по-лошо.

Иисусовата молитва притежава една особеност – тя прави така, че демонът да се чувства зле. Божието име буквално изгаря демоните. Помисли си: той така те души, души и изведнъж твоето гърло става толкова нажежено, че неговите нещастни нокти започват да димят. Първия път няма да повярва. Ще го боли, но ще продължи да те души, надявайки се, че все пак ще престанеш и ще се върнеш в реката на помислите, които му допадат. И затова в началото тази борба изглежда напълно безнадеждна. Ти произнасяш Иисусовата молитва, а той все едно, пробива от другата страна, опитваш се да не го пуснеш, а той пак влиза, влиза, влиза.

В началото всичко изглежда безнадеждно и напълно несъвместимо с нашия живот, защото трябва да мислиш за още много неща. Впрочем не е така, защото когато помисълът те обладае, ти все едно, няма да бъдеш в състояние да мислиш за нищо друго.

Докато дяволът не разбере, че си сериозен, че не просто си решил: „Хайде да пробвам днес, и ако не стане, значи така трябва да бъде, няма да се занимавам с това, то е за монаси”. Той всъщност се надява, че ще постъпиш точно така. За него е важно да докаже, че няма да се откаже, но ако види, че ще стигнеш докрай, следващия път всичко ще бъде по-просто. Тоест, ако първия път си употребил за помисъла на обида цяла вечер, а след това той пак ще се събужда и ще те задушава, или ти ще се събуждаш и ще отново ще се връщаш към Иисусовата молитва, следващия път ще ти бъде нужен само половин час. А след това, когато вече усвоиш тази молитва, може би ще ти е достатъчно да я изговориш само веднъж, и дяволът ще побегне. В това е необходимо да бъдеш търпелив и упорит.