КАК ДА ПОМНИМ БОГ В ИНФОРМАЦИОННАТА ЕПОХА

2119 0

Автор: свещ. Грегъри Нооменко

Превод: Людмила Грибнева

Източник: http://orthodoxinfo.com

Какъв тип знания предава модерната информационна епоха? Доближава ли се по някакъв начин до Мъдростта? Или по-скоро на първо място предава „анти – мъдрост”? От това, което казахме по-рано, тя определено ни предоставя голямо изобилие от информация. Въпреки това, всички тези мегабитове информация се равняват на много малко знание и още по-малко, ако изобщо някаква, мъдрост. Реално погледнато, това прекомерно изобилие от информация всъщност възпрепятства знанието. Не можем да видим гората от дърветата, както се казваше. Така, в най-добрият случай, кумулативният ефект от цялата информация, която получаваме, е много повърхностно знание. Помнете: какво може да направи за нас повърхностното знание? То има потенциала да ни отдалечи от Бог.

Дори светските социолози достигат до подобни заключения. В книгата си The Future Does Not Compute, Стивън Талбът изтъква следното:

Едва ли е новост да се обсъжда разпиляността на личността, която с такава готовност се стимулира от модерната култура. Ежедневниците представят пред беглия ми поглед колаж от най-нехармоничните образи и истории, които можем да си представим, на всяка от които е отделено място от по няколко инча, и няколко мига от времето ми. Страданието в някоя африканска война мигновено отстъпва пред прекалено зарадван печеливш от лотария, който на свой ред дава път на спор в общината, последван от резултатите от проучване на американските (телесни) навици. Сканиране на метеорологичната прогноза, комиксите, спорта, прегледа на книгите – чрез всичко това се подготвям да посрещна предстоящия ден. Вниманието ми, вместо да се заеме с належащите проблеми чрез задълбочаваща се медитация, небрежно, почти незабележимо, е разпръснато.

По подобен начин, телевизионните набиващи се в ума фрази са станали прословути; така също и зашеметяващото редуване на образи във филмите и музикалните клипове. Списанията и билбордовете, бръщолевенето на касетофоните и безкрайните мили от магазинни витрини, претрупани със сатанинско примамващи редици стоки, всичко това се съревновава за едно мигновено забелязване от иначе липсващ субект, така че нечии други намерения се отклоняват натам. Всичко е изчислено да предотврати твърдото ми оставане в мен самия, избора на моя собствен начин на съзнателно самообладание. Безпомощно изоставен да смеля повечето, от каквото и да е конкретно, нямам избор, освен да продължа по течението, позволявайки му да ме носи, накъдето пожелае.

Критичното правило, което се прилага тук е, че каквото и да поема без изцяло да съм го смлял, каквото и да приема в по-малко от пълното си съзнание, следователно не губи способността си да ми въздейства. То просто действа отвъд границите на съзнанието ми. Нищо не се забравя; то просто се пренебрегва. Това е толкова валидно за фоновата музика в магазините, колкото и за телевизионните фрази и търговските реклами. Невнимателно отваряйки себе си към хаотичния свят, повърхностно приемайки едно нещо след друго, означава да си гарантирам случайно поведение, управлявано от този свят, вместо от моя напълно осъзнат избор.

Съответно това, което влиза като разбъркан умствен информационен поток, се превръща и в разбъркан поток на излизане. Колата, телефонът, компютърът, факсът, телевизията, видеото, си сътрудничат в това разпиляване като позволяват „свобода” на действие, която по-скоро ме заробва. Става толкова лесно да отидеш някъде другаде, дали чрез екрана, телефонните линии или бензиновия двигател, че водовъртежът от безкрайни излизания замества сериозната работа върху вътрешното внимание до степен на напълно осезаемо настояще. Поощрен да променя посоката си, когато ми хрумне, с едва ли и след моментно обмисляне, аз никога не съм напълно тук или там, или където и да е.

Но някой ще каже: „Отец Грегъри, вие застъпвате различните ми дейности. Имам време за молитва, време за размисъл и има различно време за другите ми занимания: вестника, компютъра, телевизията и т.н.”

Но можем ли настина да разпределим на категории духовния си живот до подобна степен? Можем ли да кажем сутрешните си молитви и след това да забравим за Бог, духовността и напълно да се преобразим в изцяло светско същество, като някакъв Джекил и Хайд, за да станем отново духовно активни само когато стане време да кажем вечерните си молитви? Или обратно, можем ли да спрем разхвърляния си ум, който цял ден е бил обект на Информационно Сетивно Претоварване от това да се опитва да проумее всичко това, когато напразно се опитваме да се съсредоточим върху вечерните си молитви? Сигурен съм, че всички присъстващи тук отци ще потвърдят, че най-честото оплакване, което чуват по време на изповед, е пълната неспособност за концентрация по време на молитва. Това, разбира се, въобще не е изненадващо: след ден на бързане и суетня, когато застанем пред иконите си вечер, това може да се окаже първото време на спокойствие от сутринта. Физически сме спрели за момент, но психически колелото продължава да се върти. Всички бихме правили по-добре, ако следвахме това, което апостол Павел настойчиво ни моли да правим: Непрестанно се молете (I Сол. 5:17). Това означава, че след приключването на сутрешните си молитви, ние през целия ден продължаваме да осъзнаваме присъствието на Бог. Добър начин да постигнем това на практика е да казваме Иисусовата молитва във всеки възможен момент, в който умът и устните ни са свободни: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния. Или, както съветва св. Теофан Затворник, просто да помним в мислите си, че Бог винаги присъства при нас. Дори в моментите, когато умът ни е съсредоточен и зает с дейностите на деня, ако постоянно осъзнаваме, че сме в Божието присъствие, тогава ще ни бъде по-лесно да постигнем целомъдрие, ще ни бъде по-трудно да грешим, а когато денят си отиде и застанем пред иконите вкъщи, няма да се чувстваме толкова отдалечени от Бог. Ние, в края на краищата, ще сме общували с Бог през целия ден.

Това е част от лекция, изнесена на 33-та Годишна Руска Православна Младежка Конференция, проведена в Православния Руски храм Joy of All Who Sorrow в Джийлонг, Виктория, Австралия. Препечатано с позволение на Orthodox Life, Том 48, № 1, стр. 9-30.