Как да превърнем тъмнината в нас в светлина?

3251 0
nedelia

Автор: Христо Димитров

4 Неделя след Петдесетница

„Които са повярвали в Бога,
да залягат да бъдат прилежни към добри дела.“
(Тит.3:8)

Братя и сестри,
„Които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела.“ (Тит.3:8). Това са думи от посланието на Св. Ап. Павел до Тит. Но това са думи и към нас. В днешното евангелско четиво чуваме думите на Св. Ев. Матей: „Вие сте светлината на света.“ (Мат.5:14).

Можем ли да съчетаем думите на тези двама свети мъже в нас?

В Символа на Вярата /формулиран на I-я и II-я Вселенски събор/ се казва: „Светлина от светлина.“ Ние сме част от тази светлина, тъй щото сме сътворени по Божий образ и подобие. Но поради свободната човешка воля и последствията от първородния грях в нас има и доста тъмнина. А именно: лошите мисли, чувства и действия към ония, които са нашите братя и сестри; каквито сме всички и днес събралите се тук. Всички ние, които вярваме в Христа и изповядваме Неговото име, но не само на хартия, а следваме закона Господен и го претворяваме всеки ден на дело през нашия живот. Ние сме тази светлина на света. Част от светлината в нас е, че изповядваме един другиму греховете си, страховете си, надеждите си; но част от тъмнината в нас е, че искаме – това, което е на ближния ни. А как да избягаме от тази тъмнина? По-право казано: как да превърнем тази тъма в светлина? Част от отговора ни дава Св. Ап. Павел: „Които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела.“ (Тит.3:8).

Но противоречието на човека, което всъщност е нескончаемата вътрешна борба /с изкушенията/ е това противопоставяне на прилежността към добри дела и онази лукава пресметливост, която ни кара да искаме още, и още; да искаме не просто повече; да искаме всичко! И отново, без да си даваме сметка го искаме, за да го пропилеем.

Част от светлината на света е законът Божий, който всеки един от нас носи в сърцето си. И този закон няма да премине, докато всичко не се сбъдне (Мат.5:18). И законът е такъв: „Възлюби“. Независимо дали ни се нрави или не. А законът е премъдър! И ако нещо в него не ни харесва /тъмнината в нас/ то е точно защото не сме прилежни в действията си към добри дела /ръководени от егото/. Гледаме да вземем, но не да дадем. Гледаме да кажем укорителна дума, наместо окуражителни слова. Ежедневно. И понеже „Не може се скри град, който стои навръх планина.“ (Мат.5:14) нашите действия ще станат видни – отново – без значение дали ни харесва или не. А ако не ни харесва то това произтича от човешките ни слабости. Които не са много, но са достатъчно, за да ни отклонят от прилежността към добри дела. А че действията ни, мислите и чувствата – и те, ще станат видни е ясно от думите на Св. Ап. Павел: „И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.“ (Евр.4:13). Но преди това трябва за себе си да отговорим – дали сме светлината на света, дали сме повярвали в Бога и с това – дали делата ни са слабост или добродетел. И нашият отговор е тук – докато сме живи. И именно – понеже ние вярваме в Бога, трябва да залягаме върху действията си към добрите дела. Но не защото „трябва“ или защото друго нещо го налага. А защото ние /същите тези „ние“/ го искаме, стъпили върху основите на Божията благодат и свободната човешка воля.
Братя и сестри,

Нека по наставленията на св. апостол Павел да залягаме към добри дела. А защо? И отговорът на този въпрос отново ни дава той: „Да не бъдат безплодни.“ (Тит.3:14). За да могат тези добри дела да се увенчаят с успех. Ние да увенчаем с успех добрите дела, но това да сторим за слава Божия. Тогава и добрите дела ще увенчаят с успех нас, тези, които ги вършим. За слава Божия. И така наистина ще бъдем светлината на света. За слава на Бога.

Амин.