Как да придобием щастие

470 0
shtastie

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Много пъти завиждаме на живота на другите, но зад това се крие единствено нашият копнеж за щастие. Всъщност завиждаме на тяхното щастие, а не на техния живот. Например, желаем да спечелим пари, защото виждаме, че мнозина богати хора са щастливи, макар че и те също вземат антидепресанти. Не искаме парите, а щастието, което осигуряват. По същия начин се отнасяме и към плътските наслади. Младите служат на плътта, понеже мислят, че чрез тази страст ще бъдат щастливи. Някой друг пък иска да се ожени не защото се е влюбил и е срещнал подходящия човек, а защото вижда, че женените са щастливи в брака си, макар че и мнозина сред тях са нещастни заради егоизма и непримиримостта си. Също така някой може да поиска да стане монах, понеже е видял, че монасите имат радостни и сияйни лица, макар че това отново не важи за всички.

Тук обаче е скрита една опасност. Опасността да следваме един начин на живот, който вероятно не е за нас, само и само за да придобием щастието, което другите имат. Трябва да разберем, че всеки човек е различен. Затова щастието няма да дойде чрез подражание на другите, а чрез вътрешния мир, който трябва да придобием. А ние ще го придобием, когато се помирим със себе си и с Бога. Когато приемем кои сме, тогава ще дойдат мирът и хармонията.

Копнежът ни за щастие е естествен и показва, че сме създадени за него. За съжаление, ние търсим щастието на погрешно място, в погрешни състояния, подражавайки на един погрешен начин на живот.

Вместо да завиждаме на хората, които преживяват ефимерно и лъжливо доволство от страстите и греховете си, нека поревнуваме да усетим истинското блаженство, което някои са придобили в резултат от Божието присъствие в живота си. Това, разбира се, не означава, че изцяло можем да подражаваме на техния живот. Ако видим, че един подвижник в пустинята се намира в състояние на блаженство, няма да отидем и ние там, защото вместо да се изпълним с щастие, ще полудеем и ще погинем. Трябва да разбираме кои сме и кой живот е подходящ за нас. В блаженото житие на подвижника сме призвани да виждаме преди всичко неговия копнеж за Бога. И това е много важно.

Казахме, че копнежът за щастие е естествен. Защо е така? Защото нашето истинско място е при Бога. А Божието присъствие ни дарява покой, пълнота и блаженство.

Нека не се подлъгваме да обожествяваме щастието, опитвайки се да го придобием, като копираме греховния и разпътен живот, водещ единствено до гибел. Нека копнеем за Бога и се опитваме да се съединим с Него, да живеем с Него, да бъдем в общение с Него.

Искаш ли да придобиеш щастие? Тогава не гледай какво правят другите, а погледни своя собствен живот. Помири се със себе си — чрез смирението и покаянието.

Нека отбележа и друго. Виждал съм мнозина, които за пред хората изглеждат щастливи, самоизтъквайки се като успели, само и само за да предизвикат завист. Реалността обаче показва, че живеят сред скръб и злочестие. Затова ти казвам да внимаваш. Не вярвай лесно на онова, което хората говорят, не вярвай лесно на онова, което виждаш. Хората искат да изглеждат щастливи сред греха, сред избора на живота си, защото се боят да признаят своите грешки и несъвършенство. Защото, ако някой признае, че е нещастен, сякаш признава, че е направил грешка, че живее неправилно. И понеже нямат смирение и покаяние, хората отказват да признаят своя екзистенциален крах, отказват да видят и да признаят нещастието си.

Няма да придобиеш щастие чрез ефимерни и повърхностни плътски връзки, нито чрез богатство, нито чрез кариерата си, нито чрез семейството си, нито дори чрез монашеството, ако нямаш Христос, ако не си се помирил със себе си. Никой житейски избор няма да ти донесе щастие по магически начин.

За да влезе щастието в живота ти, трябва да се бориш, но не с другите, а със себе си. За да си щастлив, трябва да се смириш. Смиреният човек — т.е. този, който знае в действителност кой е, живее щастливо. Не живее в утопии и в самоизмама. Живее просто и безшумно. Живее за Христос и чрез Христос. Неговата грижа не е да впечатлява, нито да получи светско признание, нито да бъде приет от другите. Единственото, което го интересува, е да благоугоди с живота си на Христос, Който е негов Спасител.

Остави другите да се хвалят с живота си, с постиженията си, с успехите си. Ти  се хвали с Христос. Защото никой друг освен Него не може да ти даде вечен покой и блаженство.