Как да се борим срещу зависимостта?

4146 0
za-bogonosci-9

Владимир Циганков

Източник: www.prijateljboziji.com.

Превод: Татяна Филева

Възможностите за избор, които предлага духът на този свят, са огромни. Като се започне от възможността за задоволяване на реалните потребности и се стигне до задоволяване на собствената суета, на измислените и несъществуващи потребности. Изборът, почти задължително, завършва със зависимост от избраното. Тук не помагат лекарства и психотерапия. Тази болест се лекува единствено чрез издигането на по-високо, духовно-нравствено ниво на разбиране за човешкото съществуване.

Моят личен опит в помощта на хора, страдащи от зависимости, показва следното: причина за обсебеността на човека от една или друга зависимост е в това, че този човек не се стреми към духовен живот и е усвоил егоцентричния начин на живот, постъпвайки противно на съвестта си. Такава житейска позиция води до характерни изменения в поведението и емоционалното състояние на човека – той става роб на хедонистичните пориви. Тоест, вижда смисъла на живота предимно в получаването на удоволствие като лекарство за своята неспокойна съвест. Оттук можем да направим извода, че изцелението от различни зависимости (хазартни игри, алкохолизъм, наркомания, блудна страст) е възможно само в случай на промяна на начина на живот. Под това се разбира преди всичко активната работа над себе си от страна на човека, боледуващ от зависимост, която има за своя крайна цел формирането на ново, одухотворено съзнание и поведение.

Ориентирайки се по опита на светите отци, можем да кажем, че проблемът на овладяването на която и да било зависимост (между другото и от хазартните игри) се решава само когато човек се издигне над собственото си духовно незнание, когато започне да работи върху преобразяването на собствената душа, творчески да променя и себе си, и своето светоусещане. Оставайки само в телесното, социалното и психичното измерение, проблемът за зависимостта от хазартните игри не може да бъде решен.

Този проблем може да се превъзмогне, ако се постигне издигане на по-високо, духовно-нравствено ниво на разбиране за човешкото съществуване. От това ниво човек получава свободата да се измени към по-добро, да бъде по-различен, да бъде свой на себе си, да придобие радостта от здравия живот.

Православният опит в помощта на хора, зависими от хазартни игри, убедително свидетелства за първостепенната роля на духовно-нравственото начало в човека. Никакви медикаменти и психотерапевтични техники няма да помогнат, ако човекът, страдащ от такава зависимост, не поеме по пътя на духовното оздравяване. Православните програми за рехабилитация, основани на различни елементи от църковния живот, дават възможност на човека не само да овладее своята страст, но и да усвои духовните закони, които със сигурност могат да му помогнат в защитата от други лоши тенденции, нравствено пропадане и духовно опустошение.

Всички хора, страдащи конкретно от тази зависимост, които са се обръщали към нас за помощ, са говорили за празнотата, която измъчва душите им.

Свети Теофан Затворник обяснява: „Празнотата, която се е образувала в човека чрез отпадането от Бога, непрестанно разпалва в него неопределено желание, което никога не престава и не може да бъде задоволено с нищо. Човек е станал яма без дъно; той с всички сили се труди да изпълни тази бездна, но нито вижда, нито чувства, че е обсебен. Затова целият му живот е в труд, пот и големи грижи: зает с различни неща, от които очаква да намери задоволяване на желанието, което го изяжда отвътре. Тези неща окупират цялото му внимание, цялото му време и дейност. Те представляват съкровището, в което той живее със сърцето си. Затова е разбираемо защо човек, поставяйки самия себе си за изключителна цел, никога не пребивава вътре в себе си, а извън себе си, в неща, които са създадени или измислени от човешката суета”.

Както виждаме, главната причина за това човек да бъде роб на зависимостите, се корени в духовното и моралното падение. Една от тези зависимости, изключително опасна, се нарича зависимост от хазартни игри.

Когато човек дълго време се предава на страстта към хазартни игри (комар, спортни залагания и др.), се случват ужасни неща, трудно разбираеми за хората, на които това не се е случвало. Хазартът става най-главната ценност в живота на такъв човек, или една от най-главните. Тя измества почти всичко останало. Много ценности, които са били важни, или към които човек преди се е стремял с цялата си душа, изведнъж минават на втори-трети план, и дори съвсем изчезват от хоризонта на неговите стремежи. Човекът престава да бъде това, което е. Живее в хазарта, играе с живота.

Какво и кой се крие зад пагубната зависимост към хазартните игри, ясно е обрисувано в писмото на М. Ю. Лермонтов, който също не е избегнал пагубната страст. Поетът признава на свой приятел: „Докато играя карти, усещам безплътния дявол, който се е скрил зад гърба ми”. На същия Лермонтов принадлежи точната констатация: „Хазартните игри са мрежи, в които сатаната улавя души”.

Да се опитаме да погледнем в сърцевината на проблема: какво е необходимо, за да може човек да овладее зависимостта от игрите? Как отново да се върне към себе си някой, който е придобил зависимост от хазартните игри?
Въз основа на своя дългогодишен, православен опит в помощта на зависими хора мога да кажа: човек, имащ тази зависимост, оздравява дотолкова, доколкото придобива (или обновява) истинската система от житейски ценности. Във всекидневния език със сигурност сте чули израза „това не ти е игра”. За какво става дума тук? За това, че истинският, реалният живот е много по-важен и по-сериозен от илюзията на играта. И тежко на човека, който заменя реалността с мозайката на игрите!

Следователно, изтръгването от плена на зависимостта от хазартните игри е възможно само в случай, че вместо илюзорното преживяване на реалността, човек придобие истинско светоусещане. Ако човек се опита известно време да се въздържа от игри само с усилие на волята и просто издържи да не играе – ще му бъде крайно тежко. Ще се намира в състояние на непрестанна раздразнителност, ще се усилва болезненото преживяване на всичко, което го заобикаля, а в душата му ще цари студенина и празнота. Ако човек не придобие истинска система от житейски ценности, всички опити да се избави от зависимостта в края на краищата ще го доведат до духовно фиаско (и може би дори самоубийство).

Практиката показва, че истинските ценности, които внасят светла енергия и радост в живота, могат да се придобият чрез стремежа да се разбере смисълът на собственото съществуване. Кой съм аз? Защо живея? Дали моите думи и постъпки водят до добро? Да, това са трудни въпроси, но трябва да им дадем отговор.

Ако имате намерение да овладеете зависимостта от хазартните игри, предлагам ви сами да направите избор. Обяснете на самия себе си какво бихте искали да промените в своя живот и как да го направите, какво очаквате от живота. Изборът е ваш. Вземете решение как и за какво има смисъл да живеете. Никой не може да вземе това решение вместо вас.

Духовното оздравяване се състои в това да видите себе си, своите страсти, да се покаете и, получавайки помощ от Бога, да се изправите. Важно е да се каже, че у хората с тази зависимост често се забелязва отсъствие на покаяние. Какво да правим в случай, че някой „не иска или не може” да овладее основните въпроси на духовния живот? Да провеси нос? Да се разочарова? Да направи маратон по православните храмове, може би изведнъж „нещо и някъде ще се случи”? Ще отговоря така.

Старайте се да работите над себе си, не се опитвайте от егоцентрични позиции да принуждавате свещениците или техните помощници – християните, живеещи в света, да се занимават с вас. Необходимо е да притежавате, макар и елементарно благоприличие, и тогава избавянето от страстта ще стане възможно. Открийте своя път към храма! Светата Православна Църква дава най-мощните средства за противопоставяне на пагубните зависимости – това са църковните Тайнства, постът, молитвата. За това са написани множество книги. След разговор със свещеника можете и самостоятелно да изучавате основите на Православната вяра.